Опасност е, защото те знаят, че са безбожници! Опасност е, защото знаят, че божието слово е най- голямата сила на света! И техният единствен отговор на тази опасност е да убиват, да отнемат живота, който самият Бог е дал на всички нас, защото отричайки Бога, те могат да отричат и правото на живот. А знаете, че тези езичници, тези безбожници, тези убийци обичат такава власт. На тях им харесва да се представят за богове. Те се радват на могъществото си и им харесва да го използват в служба на Сатаната! Знаят, че са обречени да горят вечно в Ада и искат да споделят с нас този Ад тук, на земята, искат да ни отнемат единственото, което може да ни освободи от съдбата, която са избрали за себе си. Точно затова осъдиха малкото невинно дете на смърт.
И когато тримата мъже отидоха в болницата да запазят живота на невинното бебе, те действаха от името на Бога. Направиха го, защото силно вярваха. Те изпълниха волята божия не за да станат могъщи и да се превърнат във фалшиви герои. Отидоха там, за да служат, а не за да управляват. Да служат, както самият Исус е служил, както и апостолите му са служили. Отидоха там, за да защитят един невинен живот, да изпълнят една божия мисия!
— Вие вероятно не знаете, че когато бях посветен в свещенически сан, изкарах три години във военноморския флот на САЩ и служих като капелан в морската пехота. Числях се към втора дивизия на морската пехота в Кемп Леджун, Северна Каролина. Когато бях там, се запознах с хора, които наричаме герои, и много морски пехотинци спадат към тази категория. Бях там при една ужасна хеликоптерна катастрофа сред умрели и умиращи. За мен беше много голяма чест да изповядам умиращите млади морски пехотинци, защото знаех, че им предстои да видят Бога. Спомням си един сержант, който се беше оженил само преди месец. Умирайки, той се молеше на Бога за съпругата си. Беше ветеран от Виетнам и имаше много бойни отличия. Беше корав мъж — каза Патерсън на чернокожите енориаши. — Но най-мъжката постъпка на този морски пехотинец беше, че когато разбра, че умира, той не се помоли за себе си, а за младата си жена Господ да се погрижи за нея. Умря като християнин и напусна този свят, за да застане горд пред своя Бог като човек, изпълнил по най-добрия начин мисията си.
Така постъпиха Скип и Ренато. Те жертваха живота си, за да спасят едно бебе. Бог ги беше изпратил, беше им дал заповеди. Те ги бяха чули и ги изпълниха без колебание, без да се замислят, със съзнанието, че постъпват правилно.
И сега там, на 10 000 км оттук, има един нов живот, едно бебе, което в момента вероятно спи. То никога няма да разбере за перипетиите преди раждането му, но с такива родители ще научи словото божие. Това стана възможно благодарение на тримата божии мъже, които отидоха в онази болница и двама от тях загинаха, за да изпълнят божията заповед.
Скип беше баптист, а Ренато католик.
Скип беше с жълта кожа, а аз съм бял. Вие сте черни.
Но Исус не се интересува от тези неща. Всички чухме словата му. Всички го приехме като нашия спасител. Така направиха и Скип, и Ренато. Тези двама смели мъже жертваха живота си за правото. Последните думи на католика бяха да попита дали бебето е добре. Когато другият католик, германският свещеник, каза „Да“, Ренато отвърна: „Бене“. Това е на италиански. Означава „Добре“. Той умря, знаейки, че е постъпил правилно. А това не е никак зле, нали така?
— Точно така — отвърнаха три гласа едновременно.
— Можем много да се поучим от техния пример — каза Хошая Джексън пред събралите се богомолци. — Преди всичко трябва да се поучим, че божието слово е еднакво за всички нас. Аз съм черен, вие сте бели. Скип беше китаец. По това ние се различаваме, но словата божии са едни и същи. Това е най-важното, което трябва да научим. Именно това трябва винаги да пазим в сърцата си през цялото време, докато сме живи. Исус е спасител на всички нас, само ако го приемаме, само ако е в сърцата ни, само ако се вслушваме, когато Той ни говори. Това е първата поука, която трябва да извлечем от смъртта на двамата смели мъже.
Втората поука е, че там Сатаната е все още жив и докато ние слушаме думите Господни, там има хора, които предпочитат да се вслушват в думите на Луцифер. Трябва да сме наясно какви хора са те.
Преди четиридесет години някои от тях бяха между нас. Аз си спомням това време, вероятно и вие си го спомняте. Но ние преодоляхме всичко това и то стана възможно благодарение на факта, че всички се вслушахме в божиите думи. Всички си спомнихме, че Бог е милосърден, че нашият Бог е Бог на справедливостта. Ако помним това, ще помним и много други неща. Бог не съди за нас по това, срещу което сме, а по това, за което сме.
Ние обаче не можем да държим на справедливостта, ако не сме против неправдата. Трябва да помним Скип и Ренато. Трябва да помним господин и госпожа Ян и всички хора в Китай като тях, на които им се отказва възможността да слушат словото божие. Синовете на Луцифер се страхуват от божието слово. Те се страхуват и от нас. Синовете на Сатаната се страхуват от волята божия, защото Бог е любов и вярата в Бога ще допринесе за тяхното унищожение. Те могат да мразят Бога, могат да мразят словата му, но те се страхуват, страхуват се от последиците, които могат да имат техните действия. Страхуват се от проклятието, което ги очаква. Могат да отричат Бога, но неговата справедливост им е известна и знаят, че всяка човешка душа се стреми да опознае Бога.
Затова те се страхуваха от преподобния Ю Фаан. Затова се страхуваха и от кардинал Ди Мило. Затова се страхуват и от нас, от мен и от вас, добри хора. Тези синове на Сатаната се страхуват от нас, защото знаят, че техните слова и техните лъжовни вярвания не могат да устоят на божието слово, както една каравана не може да устои пред пролетния ураган. Знаят също, че всички хора още с раждането си са чули божиите слова. Затова се страхуват от нас.
Добре! — извика преподобният Хошая Джексън. — Тогава нека да им дадем още една причина да се страхуват от нас! Нека вярващите в Бога да им покажат силата и убеждението на своята вяра!
— Ние обаче можем да бъдем сигурни, че Бог е бил там със Скип и с кардинал Ди Мило. Бог е насочвал техните смели ръце и чрез тях е спасил това невинно малко дете — казваше Патерсън на черните богомолци. — И Бог прие в прегръдката си двамата мъже, които беше изпратил там да свършат негово дело, а сега нашият приятел Скип и кардинал Ди Мило стоят гордо пред Бога като верни и добри служители на неговото слово.
Приятели! Те свършиха своята работа. В този ден те изпълниха божиите нареждания, спасиха живота на едно невинно дете, показаха на целия свят какво означава силата на вярата.
А какво ще кажем за нашата мисия? — попита Патерсън.
— Вярващите не трябва да поощряват Сатаната — казваше Хошая Джексън на богомолците. Той беше така приковал вниманието им, както лорд Лоурънс Оливие в най-добрите си дни. И защо не? Това не бяха Шекспирови думи, а думи на божи служител. — Когато Исус надникне в сърцата ни, ще види ли в тях хора, които подкрепят синовете на Луцифер? Ще види ли Исус хора, които дават парите си, за да подкрепят безбожните убийци на невинните? Ще види ли Исус хора, които дават парите си на новия Хитлер?
— Не-е-е! — чу се в отговор един женски глас. — Не-е-е!
— Кое е това, зад което ние, божиите хора, вярващите заставаме? Когато синовете на Луцифер убиват вярващите, вие на чия страна сте? Ще застанете ли на страната на справедливостта? Ще защитите ли вярата си? Ще подкрепите ли божиите мъченици? Ще застанете ли на страната на Исус? — попита Джексън белите богомолци.
Те му отговориха в един глас:
— Да-а-а!
— Боже господи! — каза Райън. Беше отишъл в кабинета на вицепрезидента, за да гледа предаването по телевизията.
— Нали ти казах, че баща ми е много добър в тези неща. Израснал съм с тях и още си го спомням, когато се изправеше за молитва пред масата, на която се хранехме — каза Роби Джексън, питайки се дали тази вечер ще си позволи едно питие. — Патерсън сигурно също се справя добре. Баща ми казва, че той е много способен, но татко е най-добрият.
