— Това си е ваша работа, д-р Гудли.
— Благодаря. Сега ще се опитам да поспя още един час, преди да тръгна за Ленгли.
Телефонът прекъсна, преди Гудли да чуе реакцията на дежурния офицер. Работата му беше много престижна, но тя му пречеше да си доспива, да води нормален обществен и сексуален живот и в такива моменти се питаше какво толкова престижно има в нея.
25.
Отстъпване от позициите
Бързината, с която се осъществяват съвременните комуникации, понякога става причина за любопитни куриози. В случая американското правителство узна какво се беше случило в Пекин много преди правителството на КНР. Това, което се получи в свързочната служба на Белия дом, стигна и до оперативния център на Държавния департамент. Там дежурният старши служител реши, и то с основание, да информира незабавно американското посолство в Пекин. Американският посланик Карл Хитч вдигна слушалката на засекретената линия. Той накара обаждащия се от външното министерство да му повтори два пъти новината преди първата си реакция — продължително изсвирване. Убийство на акредитиран посланик в страна домакин не ставаше често, още по-малко пък извършено от самата страна домакин. По дяволите, зачуди се той, как ли ще реагира Вашингтон?
— Мамка му! — изруга тихо Хитч.
Той дори още не беше се срещал с кардинал Ди Мило. Планираха да го приеме официално след две седмици, но явно нямаше да стане. Какво трябваше да направи? Първо, реши той, трябва да изпрати съболезнованията си на мисията на Ватикана. От външно министерство сигурно щяха да изразят съболезнованията си на Ватикана чрез нейния нунций във Вашингтон, може би дори държавният секретар Адлер ще отиде лично да ги поднесе. По дяволите! Президентът е католик и може и той самият да отиде, помисли си Хитч. Добре, каза си той, какво трябва да се направи тук? Накара секретарката си да се обади в резиденцията на нунция, но на телефона отговори някакъв китаец, което не го устройваше. Явно това трябваше да стане по-късно. Да се обади на италианското посолство? Нунцият може да е италиански гражданин. Вероятно. Добре. Той прегледа колекцията си от визитни картички и набра личния телефон на италианския посланик.
— Пауло? Обажда се Карл Хитч. Благодаря. А ти? Имам лоши новини… Папският нунций кардинал Ди Мило е бил застрелян в някаква пекинска болница от китайски полицай… Скоро ще го съобщят по Си Ен Ен. Не знам точно кога… Информацията ни е съвсем достоверна… Не съм напълно сигурен, но от това, което ми се каза, разбрах, че той се е опитал да попречи на смъртта на едно бебе, т.е. да попречи на умъртвяването на плода, каквато практика има тук… Да… Знаеш ли дали произхожда от видно семейство? — След това Хитч започна да си записва. — Винченцо, казваш? Разбирам… Министър на правосъдието преди две години? Опитах се да се обадя, но на телефона отговаря само някакъв китаец. Германец? Шепке? — Продължи да записва. — Разбирам. Благодаря ти, Пауло. Ако има нещо, с което бихме могли да ти помогнем… Добре. Дочуване. — Той затвори телефона. — Мамка му! А сега какво?
Можеше да съобщи лошата новина на германското посолство, но реши да накара някой друг да свърши тази работа. Погледна часовника си. Във Вашингтон сега е малко преди разсъмване, а когато хората се събудят, ще разберат, че е станал пожар. Неговата работа беше да провери какво точно се беше случило, за да държи в течение Вашингтон. Но как да го направи? Най-добрият му потенциален източник на информация беше монсеньор Шепке. Но единственият начин да стигне до него беше да отиде в посолството на Ватикана и да го чака да се прибере. Хм. Дали пък китайците не са го задържали? Не, вероятно не. Когато тяхното външно министерство разбереше за случая, сигурно щеше да започне да сипе извинения. Вероятно щяха да сложат допълнителна охрана около посолството на Ватикана, а това щеше да попречи на достъпа на журналисти там. Но те едва ли биха спрели акредитирани дипломати, особено след като бяха убили един. Случаят беше много странен. Карл Хитч беше дипломат още от младини. Никога досега не беше ставал свидетел на подобно нещо, поне не и от случая със Спайк Добс, който беше задържан като заложник от афганистански партизани. Тогава руснаците провалиха спасителната мисия и той беше убит. Някои твърдяха, че го направили нарочно, но дори и Съветите не бяха толкова тъпи, помисли си Хитч. И в този случай едва ли се е действало нарочно. Китайците са комунисти, а комунистите не действат по този начин. Не им е нито в характера, нито са научени да постъпват така.
Тогава как се беше случило? И какво точно беше станало?
А и кога трябваше да уведоми Клиф Рътлидж за това? Как ще се отрази случилото се на търговските преговори? Карл Хитч разбра, че го очаква напрегната вечер.
— Китайската народна република няма да позволи да й се диктуват условия — заяви министърът на външните работи Шен Танг.
— Министре — отвърна Рътлидж, — Съединените щати нямат намерение да диктуват условия на когото и да било. Вашата национална политика трябва да служи на интересите на страната ви. Ние разбираме това и го уважаваме. Искаме обаче и вие да разберете и да уважавате нашето право и ние да водим национална политика, която да отговаря на интересите на страната ни. В случая това означава да приложим условията на Закона за търговската реформа.
Това беше голямо размахване на остра сабя и всеки в залата го знае, помисли си Марк Грант. Законът за търговската реформа даваше възможност на изпълнителната власт да прилага търговските си закони към някоя страна така, както ги прилага тя и за американските стоки. Беше нещо като потвърждение в международен план на поговорката, че лявата обувка не става за десния крак. В случая всичко, което правеше Китай, за да не допусне американските стоки на китайския пазар, ще бъде приложено за китайските стоки на американския и по този начин щеше да бъде ликвидирано китайското положителното търговско салдо на стойност 70 милиарда годишно в търговията със САЩ. Това бяха 70 милиарда долара твърда валута! Парите, с които правителството на КНР искаше да купува от Америка или от другаде, вече нямаше да бъдат налице. Търговията щеше да стане търговия: едно мое срещу едно твое. Така беше на теория, но на практика никога досега не се получаваше.
— Ако Америка наложи ембарго на китайските стоки, Китай ще направи същото с тези на Америка — контрира Шен.
— А това няма да бъде от полза нито за вас, нито за нас — отговори Рътлидж. Той не добави, че в случая те щяха да бъдат губещите. Китайците знаеха добре това, за да им го казва изрично.
— А какво ще стане с клаузата за нашата страна на най-облагодетелствана нация в търговията? Какво ще стане с приемането ни в Световната търговска организация? — попита китайският министър на външните работи.
— Г-н министър, Америка не може да гледа благосклонно на тези два въпроса, докато вашата страна очаква от нас да държим отворени пазарите си за вашите стоки, а вие да държите вашите затворени за нашите. Търговията, сър, означава търговия, равностойна размяна на ваши срещу наши стоки — подчерта отново Рътлидж може би за двайсети път след обяда. Надяваше се най-после онзи да разбере какво му казва.
Не беше съвсем прав. Китаецът беше наясно. Просто не искаше да признае този факт. Това беше част от китайската политика на международната арена.
— Вие пак се опитвате да диктувате условия на КНР — отвърна ядосан или се преструваше на ядосан Шен. Видът му беше такъв, сякаш Рътлидж беше паркирал колата си на неговото място.
— Не, господин министър, няма такова нещо. Вие, сър, се опитвате да диктувате условия на Съединените американски щати. Вие твърдите, че трябва да приемем вашите търговски условия. И тук, сър, грешите. Не виждаме по-голяма необходимост да купуваме вашите стоки, отколкото вие виждате в купуването на нашите. С тази разлика, че вие имате много по-голяма нужда от нашата твърда валута, отколкото ние се нуждаем от вашите гумени играчки за нашите кучета.
— Можем да купуваме самолети за нашите авиолинии от „Еърбъс“ също толкова лесно, колкото и от „Боинг“.
Това наистина започва да става досадно. Рътлидж искаше да отговори: „Но без нашите долари с какво ще платиш за тях, Чарли?“ Обаче „Еърбъс“ беше в отлични отношения със своите клиенти и това беше още един от начините европейската самолетостроителна компания, ползваща правителствени субсидии, да играе
