старшият полицай, около 40-годишен, и отново с пистолет в ръка, което изненада и подплаши хората в чакалнята.
— Продължавайте да вървите — каза Уайз на екипа си и те излязоха навън. Видяха колата със сателитната чиния върху покрива. Това беше средството, с което репортажът щеше да стане публично достояние.
— Стой! — извика полицаят. Той знаеше няколко английски думи.
— Момчета, покажете истинско хладнокръвие — нареди Уайз на останалите трима.
— Всичко е под контрол — каза операторът Пийт. Беше преметнал камерата върху рамото си и ръцете му не се виждаха.
Полицаят прибра пистолета в кобура и протегна дясната си ръка.
— Дайте ми лентата! — Акцентът му беше невъзможен, но все пак го разбраха какво казва.
— Тази лента е моя собственост — протестира Уайз. — Принадлежи на мен и моята компания.
Английският на ченгето не беше чак толкова добър. Той пак повтори искането си.
— Дайте ми лентата!
— Добре, Бари — каза Пийт, — ето я.
Операторът Питър Никълс вдигна камерата, натисна бутона за изхвърляне и извади лентата от камерата. Даде я с ядосан вид на полицая. Ченгето я взе доволен, обърна се кръгом и се отправи обратно към болницата.
Нямаше как да знае, че като всеки телевизионен оператор Пийт Никълс можеше да действа мълниеносно като покерджиите в Лас Вегас. Той намигна на Бари Уайз и четиримата се отправиха към микробуса.
— Сега ли да изпратим материала? — попита продуцентът.
— Нека да не го правим толкова демонстративно — каза Уайз. — По-добре ще е малко да се отдалечим.
Те поеха на запад към площад „Тянанмън“, където телевизионен микробус, предаващ по сателит, не беше необичайна гледка. Уайз вече беше се свързал по сателитния телефон с Атланта.
— Предава мобилният екип на Уайз от Пекин — каза кореспондентът.
— Здравей, Бари — чу се познат глас в отговор. — Тук е Бен Голдън. Какво ще ни предадеш?
— Материалът е направо експлозивен — уведоми Уайз редактора си от другия край на света. — Двойно убийство и раждане. Единият от убитите е католически кардинал и посланик на Ватикана в Пекин. Другият е китайски баптистки свещеник. И двамата бяха застреляни пред камерата. Може би ще искаш да се консултираш с правния отдел за това?
— Мамка му! — изруга онзи от Атланта.
— Предаваме ти материала в суров вид. Аз ще бъда наблизо, за да коментирам по телефона. Но нека първо да предадем видеокадрите.
— Добре. Ние сме на канал нула шест.
— Нула шест, Пийт — каза Уайз на оператора, който трябваше да осъществи връзката.
Никълс застана пред контролното табло.
— Готови… Лентата е вътре. Настройвам я за шест… Предаване… Сега!
След това сигналът се отправи в атмосферата към сателита, който беше на стационарна орбита на 22 800 мили директно над Адмиралските острови в Морето на Бисмарк.
От Си Ен Ен не си правеха труда да засекретяват видеосигналите. Това беше неудобно от техническа гледна точка, а и малко хора биха се опитали да откраднат сигнали, които много лесно биха могли да получат със своите кабелни системи, и то безплатно само за няколко минути, а дори да получат картина след още четири секунди.
Но този сигнал идваше в твърде необичаен час, което беше добре за Си Ен Ен в Атланта, защото някои от ръководството на компанията щяха да искат да видят материала предварително. Изстрели и смърт не бяха нещо, което средният американец би поискал да види на закуска. Сигналите бяха приети и от американските служби за разузнаване, които имат много високо мнение за Си Ен Ен, но прихванатото от тях обикновено не отиваше много далеч. Обаче в случая то стигна до комуникационната служба в Белия дом. Тя до голяма степен имаше военни задачи и се намираше в приземния етаж на Западното крило. Дежурният офицер трябваше да реши колко важен е полученият материал. Ако той беше от изключителна важност, президентът трябваше да бъде уведомен до 15 минути, което означаваше да го събудят още в момента, а до това не се прибягваше често. Един спешен материал с гриф „Светкавица“ можеше да изчака и повече. Дежурният погледна часовника на стената. Е, поне до закуска. И така, вместо на президента, той се обади на неговия съветник по въпросите на националната сигурност д-р Бенджамин Гудли. Той трябваше да реши дали да уведоми президента. Водеше се като офицер от разузнаването.
— Да? — изръмжа Гудли на телефона и погледна часовника.
— Д-р Гудли, тук е свързочната служба. Току-що прихванахме нещо на Си Ен Ен от Пекин, което сигурно ще бъде интересно за шефа.
— Какво е то? — попита Гудли.
Отговориха му.
— Каква е според вас степента на достоверност?
— От това, което се вижда на кадрите, италианецът може би е оцелял, ако наблизо е имало добър хирург. Но китайският свещеник е с пръснат мозък. За него няма никакъв шанс, сър.
— И за какво е било всичко това?
— Не сме сигурни. Националната агенция за сигурност може би е прихванала и телефонния разговор между Уайз и Атланта, но засега още нямаме нищо оттам.
— Добре. Повторете с какво разполагате — нареди Гудли, вече полуразсънен.
— Сър, имаме видеокадри, на които двама мъже са застреляни и едно бебе се ражда в Пекин. Видеоматериалът е изпратен от Бари Уайз от Си Ен Ен. Виждат се три поражения от изстрели. Единият е в тавана на стая, която прилича на акушерски кабинет. Вторият куршум е попаднал в гърба на един човек, който е папският нунций в Пекин. Третият е пробил главата на човек, който е идентифициран като баптистки проповедник в Пекин. Вижда се, че е китаец. Междувременно се ражда едно бебе. Сега ние… Изчакайте за минутка, г-н Гудли. Току-що ми изпратиха спешно съобщение от Форт Мийд. Да, и те са прихванали сигнала, но имат и разговора чрез системата „Ешелон“, който ви чета в момента. Според него католическият кардинал е мъртъв. Казва се Ренато ди Мило. Нямам време да проверя дали името е произнесено правилно. Може би това ще направи Държавният департамент. Китайският свещеник се казва Ю Фаан. Също не мога да гарантирам за произношението. Те са били там, за да попречат на прекратяване на напреднала бременност и изглежда, че са успели, но са намерили смъртта си, докато са правили това. Третият, монсеньор на име Франц Шепке, името ми се струва съвсем германско, също е бил там и, изглежда, е оцелял. А, да. Той трябва да е високият, който се вижда на лентата. Трябва да я видите. Страхотна каша, сър. А когато стрелят по Ю, кадърът много напомня онзи от Сайгон по време на офанзивата „Тет“. Нали знаете, където южновиетнамският полковник от полицията застрелва северновиетнамския шпионин в главата с револвера си и от нея бликва фонтан от кръв. Не е подходящо за гледане рано сутрин — отбеляза дежурният офицер.
Намекът беше съвсем очевиден. Тогава медиите бяха окачествили инцидента като пример за кръвожадността на южновиетнамските власти. Те не обясниха, а вероятно не са и знаели, че застреляният мъж е офицер от северновиетнамската армия, заловен в зоната на сраженията, преоблечен в цивилни дрехи, и съгласно Женевската конвенция се смята за шпионин, подлежащ на екзекуция. Точно това му се беше случило.
— Добре. Има ли нещо друго?
— Да събуждаме ли шефа за това? Там сега е наш дипломатически екип, а тази работа може да има сериозни последици.
Гудли размисли една-две секунди.
— Не, ще му се обадя след няколко часа.
— Сър, съвсем сигурно е, че материалът ще бъде включен в сутрешните новини на Си Ен Ен в седем часа — предупреди дежурният офицер.
— Добре. Ще му се обадя, когато има и коментар освен картина.
