правителството и полицейските участъци, беше потвърдило това. Колата, с която се беше измъкнал убиецът, не беше открита нито от приземното разследване, нито от това, направено с хеликоптер, а от кабинета на Националното разузнаване в Пентагона не бяха открили нищо и чрез сателит. Испанската полиция търсеше cortacarro — автотенекеджийска работилница. Но ако колата беше закарана в нещо такова, то за всички беше ясно, че няма да бъде намерена, преди да са я разфасовали напълно. В момента се правеха химически тестове на куршумите, за да се види дали може да се открие произходът им. Докато пътят им бъдеше проследен, дори да се предположеше, че закупилият ги може да бъде идентифициран, следата вече щеше да е съвсем изстинала. В крайна сметка Маккаски съобщи, че пощаджията, загинал при инцидента, не е бил криминално проявен и че по всяка вероятност е бил просто случаен минувач.

Худ се ядосваше и на себе си. Не беше действал достатъчно прозорливо и не бе осигурил на Марта и Ейдийн прикритие, някой, който да пази гърба им. Може би стрелецът нямаше да бъде спрян, но поне щеше да е заловен. Само защото акцията беше съвсем чиста — служебна среща вместо директно подслушване или шпионаж, — той ги беше пуснал да тръгнат сами. Не беше очаквал никакви неприятности. Никой не беше очаквал подобно нещо. Охраната на конгреса имаше много добра репутация и нямаше никаква причина ефикасността й да се подлага под съмнение.

Марта беше платила за неговата небрежност.

Влезе Ан Ферис и Худ вдигна поглед. Беше облечена в костюм от сако и панталон с цвят на стриди, а кестенявата й коса беше хваната на нисък кок. По лицето й се четеше състрадание. Худ върна погледа си върху компютъра, просто за да не я гледа, и каза:

— Здрасти.

— Здрасти — отвърна Ан. — Как е?

— Гадно — отвърна Худ отвори един файл, който Хърбърт му беше изпратил за Серадор. — А при теб как стоят нещата?

— Няколко репортери са споменали за връзката на Марта с Оперативния център — каза Ан, — но само Джими Джордж от „Поуст“ се е досетил, че по всяка вероятност тя не е била там като туристка. Съгласи се да не пуска историята още един ден в замяна на няколко горещи новини.

— Добре. Ще му дадем снимките от моргата — каза Худ. — Това ще стигне за няколко броя.

— Той е добър човек, Пол — рече Ан. — Играе честно и почтено.

— Сигурно — отвърна Худ. — Поне се е получил някакъв диалог между вас двамата. Говорили сте и е надделял здравият разум. Нали не забравяш за разума, Ан? За разума, разговорите и преговорите?

— Не ги забравям — отвърна Ан. — Истината е, че все още има много хора, които ги използват.

— Но не достатъчно — рече Худ. — Когато бях кмет на Лос Анджелис, имах много проблеми с губернатора Есекс. Наричахме го лорд Есекс. Хич не харесваше моя „ортодоксален“ начин на работа, както го наричаше. Казваше, че не можел да ми има доверие. — Худ поклати глава. — Истината е, че ме беше грижа за качеството на живота в Лос Анджелис, докато той мечтаеше да стане президент на Съединените щати. Тия две цели така и не се съвместиха. И той спря да ми говори. Трябваше да общуваме помежду си с посредничеството на заместник-губернатора Уайтшър. Иронията е в това, че Лос Анджелис не получи парите, от които се нуждаеше, а Есекс не беше преизбран за губернатор. Налудничав тип. Политиците не общуват, понякога цели семейства не общуват, и изведнъж сме поразени от това, че нещата се разпадат. Съжалявам, Ан. Моите поздравления, че си успяла да разговаряш с господин Джордж.

Ан се наведе над бюрото, протегна ръка и докосна ръката на Худ с върха на пръстите си. Нежно и много, много женствено.

— Пол, знам как се чувстваш.

— Наясно съм с това — каза той съвсем тихо. — Ако има някой, който да знае как се чувствам, това си ти.

— Трябва да си дадеш сметка обаче, че никой не можеше да предвиди подобно нещо — допълни Ан.

— Тук не си права — отвърна Худ и изтегли ръката си изпод нейната. — Сгафихме. Аз сгафих.

— Никой не е сгафил — опита се да го успокои тя. — Подобно нещо не може да се предвиди.

— Не — не се съгласи той. — Просто не беше предвидено. Имаме симулатори за бойни действия, симулатори за терористични акции и дори симулатори за убийства. Само с едно натискане на един бутон този компютър ще покаже поне десет начина за залавяне или убиване на диктатора на месеца. В нашата система обаче не е бил вграден механизъм за очакване на елементарни проблеми със сигурността. В резултат Марта е мъртва.

Ан поклати глава.

— Дори и да бяхме изпратили хора от охраната да я следят, Пол, това нямаше да бъде предотвратено. Нямаше да успеят да се намесят навреме. И двамата знаем това отлично.

— Поне можеше да заловят убиеца.

— Може би — съгласи се Ан. — Но Марта така или иначе щеше да е мъртва.

Худ не беше напълно убеден в това, макар че щеше да знае много повече, когато окончателният анализ завършеше.

— Има ли още нещо от рода на пресата и така нататък, за което трябва да се погрижим? — попита той. В този момент телефонът позвъня два пъти. Това означаваше, че го търсят по вътрешната линия. Худ провери кода на този, който се обаждаше. Беше Боб Хърбърт.

— Нищо — отвърна Ан и изви устните си така, сякаш се канеше да каже още нещо, но не го направи.

„Толкова за общуването“ — помисли си цинично Худ и вдигна слушалката.

— Да, Боб?

— Пол — чу се нетърпелив глас, — открихме нещо.

— Казвай де.

— Уловихме един запис от малка рекламна радиостанция. Изпращам ти го по звуковия канал. Засега не можем да установим автентичността на записа, но до един час това ще стане. В момента правим анализ на звуковите сигнали от спикъра една испанска телевизионна станция тук, за да сравним гласовете. Шестото ми чувство ми казва, че гласовете на записа са истински, но със сигурност ще знаем едва след час или малко повече. Първият глас, който ще чуеш, е на водещия, който представя записа — продължи Хърбърт. — Вторият глас вече е от самата касета. По електронната поща ти изпращам веднага и превода на английски.

Худ потвърди, че е разбрал, затвори файла на Серадор и извика електронните съобщения от Хърбърт. След това натисна бутона за звуковия канал на клавиатурата. „Звуков канал“ означаваше аудио-електронна поща. Звуците бяха сканирани и пречистени по дигитален път от една от компютърните програми на Мат Стол — Чудото. Аудиосъобщението, предавано по звуковия симулатор, беше толкова близко до реалното си звучене, колкото въобще бе възможно. Благодарение на дигиталното кодиране слушащият можеше дори да отстрани страничните или допълнителни шумове и да си ги пусне отделно.

Ан заобиколи бюрото и се надвеси над рамото на Худ. Топлината и близостта й му действаха успокояващо. Той се съсредоточи върху изписания превод, докато едновременно слушаше записа.

— Добър вечер, дами и господа — започна водещият. — Прекъсваме трубадура от вечерния клуб, за да ви съобщим новите сведения за експлозията на яхтата тази вечер в залива Ла Конча. Преди няколко минути в нашето студио беше донесена една аудиокасета. Приносителят й се представи като член на „Първия испански народ“ и заяви, че става въпрос за автентичен запис на разговор, който се е състоял на борда на яхтата, идентифицирана като „Веридико“, непосредствено преди тя да хвръкне във въздуха. С донасянето на тази касета Първият испански народ поема отговорността за извършеното нападение. Ще пуснем в ефир целия запис.

Хърбърт беше изпратил и придружаващ коментар, поставен в скоби. Гласеше следното: „ПИН е група от чистокръвни кастилци. Вече две години разпространяват позиви и набират членове. Освен това са поели отговорност за два терористични акта, насочени срещу представители на други етнически групи. Броят на членовете, както и самоличността на лидера/лидерите им, са неизвестни.“

Худ усети как челюстта му се стяга, но продължи да чете превода. Започна да върви и самият запис. Той слушаше хладния, спокоен глас на Естебан Рамирес, който разказваше за плановете на каталунците за Испания и се хвалеше за участието на групата си в убийството на Марта Макол. На групата — с подкрепата