на депутата от Конгреса Изидро Серадор.

— Господи — процеди Худ през зъби. — Боб… възможно ли е това?

— Не само че е възможно — отвърна Хърбърт, — ами и обяснява нежеланието на Серадор да продължи разговорите с Даръл и Ейдийн. Тоя кучи син ни е заложил капан, Пол.

Худ погледна Ан. Работеха заедно от две години, но никога не я беше виждал такава като сега. Състраданието напълно се беше изцедило от лицето й. Устните й бяха стиснати, дишането й през ноздрите се чуваше съвсем ясно. Гледаше с острия поглед на хищна птица, а страните и бяха почервенели.

— Какво смяташ да направиш, Пол? — попита Хърбърт. — Преди да ми отговориш обаче, си дай ясната сметка, че испанските съдилища няма да изправят пред закона една водеща политическа фигура заради някакъв си нелегален запис на касета, направен от някой, чиито ръце са толкова омърсени — ако не и повече, — колкото и ръцете на Серадор. Естествено ще проведат дълъг и сериозен разговор с него, а освен това ще се опитат да измъкнат цялата информация за случилото се, с която той разполага. Но ако той си има приятелчета — а той със сигурност си има, — ще кажат, че срещу него е скроено лъжливо обвинение. Ще направят всичко, което им е по силите, за да блокират машината на правосъдието.

— Знам — рече Худ.

— Знам, че знаеш — отвърна Хърбърт. — Могат обаче да му позволят да подаде жалба срещу обвинението, за да са доволни избирателите му. Или могат просто да го освободят. Или пък да го оставят да „избяга“ от страната. Искам да ти кажа, че може да се наложи да вземем цялата история в собствените си ръце. Ако се окаже, че Серадор е покровител на терористите, ще трябва да отвърнем на огъня с огън.

— Разбрах те — каза Худ. Замисли се за няколко секунди, после продължи. — Искам го този мръсник. И ако не мога да го получа по легален път, искам го жив или мъртъв.

„Толкова и за висшия морал“ — каза си Худ. Помисли още малко. Не искаше Серадор да се измъкне. За нещастие разполагаше само с двама агенти от HUMINT на мястото на събитията — Даръл и Ейдийн. И не знаеше дали те ще успеят да го държат под око, докато силите за бързо реагиране или някоя друга независима група се заеме с нещата и си поговори очи в очи с този проклетник. Трябваше да се свърже с Даръл, за да поговорят по въпроса. Междувременно обаче трябваше да се сдобие с повече информация от разузнаването.

— Боб — каза Худ, — искам да заложиш всички възможни видове електронно подслушване и наблюдение около депутата.

— Вече е направено — отвърна Хърбърт. — Получаваме постоянна информация не само от кабинета му, но и от домашните му телефони, факс-линиите, модема и пощата.

— Чудесно.

— Какво смяташ да правиш с Даръл и Ейдийн? — попита Хърбърт.

— Ще говоря с Даръл, след което ще оставя решението в неговите ръце. Имам телефонно повикване — предполагам, че той е на линията. Преди обаче да направя това, искам да се свържа с Керъл Ланинг, за да разбера дали Държавният департамент може да ни снабди с цялостната картина на действителните събития в Испания.

— Според теб какво става там? — попита Ан.

— Ако не ме лъже шестото чувство — отвърна Худ, — смъртта на Марта, както и тази на убийците й, вероятно не са били само предупредителни залпове.

— А какво? — попита тя.

Худ я изгледа и стана.

— Струва ми се, че са били началните залпове на гражданска война.

През месеците, когато Конгресът имаше заседания, депутатът Изидро Серадор живееше в петстаен апартамент в Парк дел Ретиро — една от най-скъпите части на Мадрид. Стаите на седмия етаж бяха с изглед към живописното езерце за разходки с лодка и към множество красиви градини. Ако човек погледнеше на югозапад, можеше да види единствената изложена на публично място статуя на сатаната в Европа. Статуята беше изваяна през 1880 година и обозначаваше единственото място, където испанските дами от осемнайсети век имали правото — не по закон, а по традиция — да защитават собствената си чест в дуели. Много малко жени, разбира се, го бяха направили. Мъжете били далеч по-празноглави в готовността да рискуват живота си, само за да отговорят на някоя обида.

Серадор седеше на един диван и гледаше през прозореца към осветения с улични лампи парк. Беше се прибрал, след като беше посветил целия ден на конгресни дела, доволен от новината, че нещата са се развили точно по плана. След това беше взел гореща вана, дори беше успял да подремне във водата. Когато излезе от банята, включи фурната, за да затопли вечерята, приготвена от прислужницата, и в момента, докато чакаше свинската плешка, варените картофи и вареният нахут да се затоплят, се наслаждаваше на вкуса на уискито. Докато се хранеше, щеше да гледа телевизия, за да види какъв коментар ще дадат новинарите на застрелването на американската „туристка“. След това щеше да провери съобщенията на телефонния си секретар и да им отговори. Точно в момента не му се занимаваше с хора. Просто искаше да се наслади на вкуса на победата си.

„Голямо забавление ще е да погледам новините“ — Мислеше си той.

Разни „експерти“ щяха да коментират влиянието, което убийството ще окаже върху туристическата индустрия, без да имат ни най-малка представа какво всъщност е станало — нито пък какво ще стане през следващите няколко седмици. Беше невероятно колко малко всъщност научаваха политическите и икономическите коментатори. Винаги когато имаше някой, който да каже едно, се намираше друг, който да каже друго. Всичко беше просто гимнастика, игра.

Серадор се беше разположил удобно сред дебелите възглавници, босите му крака бяха кръстосани върху масичката пред него. Поредната глътка уиски се плъзгаш топло към гърлото му, а спомените за събитията от днешния ден топлеха сърцето му.

Планът беше направо гениален. Двете етнически малцинства — баските и каталунците — щяха да се обединят, за да завладеят Испания. Баските щяха да допринесат с оръжията, мускулите и опита си в терористичната тактика. Каталунците щяха да използват влиянието си в икономиката, за да се сдобиват с все нови и нови политически привърженици, като заплашват с голяма обща депресия. Щом като се вземеше контролът над цялата нация, каталунците щяха да дадат автономия на страната на баските, като позволят на хората, които искат самоуправление — като Серадор например, — да го получат. Заможните каталунци щяха да продължат да управляват Испания и да държат другите неавтономни групи под властта си чрез контрола над търговията.

Гениален план и… застрахован срещу глупаци.

Телефонът позвъня само секунда преди на вратата да се почука. Серадор подскочи. Блаженото му състояние беше прекъснато — и то на два фронта. Политикът изръмжа недоволно, напъха краката си в чехлите и стана. Докато се замъкваше към телефона, извика грубо към този, който чукаше на вратата, да почака малко. Никой не можеше да се качи до неговия етаж, без портиерът да е съобщил за него, и Серадор се зачуди кой ли от съседите е дошъл за някаква услуга по това време. Дали пък не беше собственикът на веригата хранителни магазини, който искаше да увеличи броя на магазините си? Или пък може би кастилският производител на велосипеди, който искаше да изпраща повече стока до Мароко, мръсникът му гаден? Собственикът на хранителните магазини поне се беше отплащал за услугите. Производителят на велосипеди молеше за тях поради простата причина, че живееше на същия етаж. Серадор им помагаше, просто защото не искаше да си създава врагове. Човек никога не знае кога съседите може да видят или чуят нещо, за което трябва да си затварят устата.

Серадор се чудеше защо при него не идва нито една от красивите държанки, които живееха там. Знаеше поне за три такива, издържани от правителствени служители, които нощем се прибираха при съпругите си.

Телефонът беше на малката антикварна масичка в застланото с килим антре. Серадор стегна колана на халата си и вдигна слушалката. Онзи на вратата можеше да почака още малко, който и да беше. Депутатът си почиваше след дълъг и изтощителен ден.

— Si? — каза той.