които са знаели за плановете на Рамирес и хората му и които са направили всичко възможно нещата да се провалят. Въпросът е кой е това. Първо на първо, който и да е този човек или група, който е попречил на Рамирес и хората му, той е знаел, че убийството на вашата дипломатка ще бъде извършено.

— Защо мислиш така? — попита Маккаски.

— Защото на яхтата е имало подслушвателни устройства и прикачено взривно устройство още преди убийството на Марта — обясни Луис. — Записали са признанията на касета, човекът, който е убил Марта, е пристигнал и яхтата е хвръкнала във въздуха.

— Правилно — рече Маккаски. — Съвсем като по учебник.

— Всичко до този момент е направено като по учебник съгласи се Луис. — Знаете ли, приятели, като се заговорихме за гражданска война — има доста хора, които са на мнение, че предишната така и не е завършена наистина. Че различията просто са били позакърпени… как да го кажа?

— Временно? — предположи Ейдийн.

Луис я посочи с пръст.

— Точно така.

Ейдийн поклати глава и каза:

— Можете ли да си представите огромното влияние, което един човек — не група, а индивид — може да окаже, като доведе до окончателен край на борбите?

И двамата насочиха погледите си към нея.

— Новият Франко — каза Луис.

— Естествено — съгласи се Ейдийн.

— От тази мисъл ме побиват тръпки — каза Маккаски.

— Също като изборния рекет в стария Бостън, за който ми разказваше баща ми, — продължи Ейдийн. — Някой си наема разни престъпници да тероризират собствениците на магазините. И после един ден просто взема една бейзболна бухалка, застава пред рибния магазин, обущарската работилница или будката за вестници и разгонва всички гадни копелета — които, разбира се, сам е наел. И какво става? Става това, че той веднага се кандидатира за някой обществен пост и събира всички гласове на работещите избиратели.

— Същото може би се случва и тук в момента — каза Луис.

— Много е възможно.

— Ти, Луис, познаваш ли някой, който да пасва на подобно описание? — попита Маккаски.

— Madre de Dios, политиците, служителите и бизнесмените, които могат да го направят, са безброй — възкликна Луис. — Ние обаче решихме следното. Някой в Сан Себастиан взривява яхтата. Някой друг отнася касетата в радиостанцията. Независимо от това дали тези хора са все още там, или не, все трябва да има някаква следа. Помолихме една от сътрудничките ни да отиде и да поогледа мястото. Ще я откарат с хеликоптер след… — той погледна часовника си, — след два часа.

— Искам да отида с нея — каза Ейдийн, остави салфетката си на масата и стана.

— Много ще се радвам, ако отидете — каза Луис и погледна Маккаски някак стреснато. — Ако ти, разбира, се нямаш нищо против.

Маккаски го изгледа с лека насмешка.

— Защо, кой ще се качва там?

— Мария Корнеха — отвърна Луис.

Маккаски внимателно постави вилицата и ножа си в празната си чиния. По лицето му премина странна сянка.

— Нямах представа, че пак работи с теб — каза Маккаски и попи устните си със салфетката.

— От половин година — обясни Луис. — Аз я върнах. — Той сви рамене. — Трябваха й пари. Аз пък се нуждаех от нея, защото… ами, защото е най-добрата.

Маккаски беше зареял поглед нанякъде. Много надалече. После се усмихна криво.

— Добра е, наистина.

— Най-добрата.

— Ще трябва да се посъветвам с Пол — каза Маккаски и погледна Ейдийн. — Но нямам нищо против да получим сведения от мястото от наш собствен източник. Вземи си документите на туристка. — После погледна Луис. — Мария като служител на Интерпол ли ще отиде, или не?

— Зависи само от нея — отвърна Луис. — Искам да има пълна свобода на действие.

Маккаски кимна и отново потъна в мълчание.

Ейдийн погледна Луис.

— Ей сега ще си събера нещата. Как ще стигнем до Сан Себастиан?

— С хеликоптер от летището — каза той. — Когато пристигнете, ще ви чака кола под наем. Ще се обадя на Мария, за да й кажа, че ще я придружаваш и ще те откарам.

— Тя разбра ли, че съм тук, Луис? — попита Маккаски.

— Казах й. — Луис потупа приятеля си по ръката. — Всичко е наред. Предаде ти най-сърдечните си поздрави.

Лицето на Маккаски отново стана тъжно.

— Да де — каза той. — Сигурен съм, че го е направила.

Когато отдалечи малката си моторна лодка от яхтата на Рамирес, двайсет и девет годишният Хуан Мартинес въобще не си даваше сметка, че спасява собствения си живот.

На около двайсет и пет метра от яхтата политна, загубил равновесие от ударната вълна на експлозията. Моторницата обаче не се обърна и щом първата ударна вълна отмина, мускулестият млад мъж я засили на пълни обороти към потъващата яхта.

Намери Естебан Рамирес — своя работодател и баща на могъщата им „фамилия“ — да лежи по гръб във водата. Жестоко обгореното му тяло се носеше по повърхността на петнайсетина метра от яхтата. Хуан скочи във водата, хвана шефа и го задърпа към моторницата. Той все още дишаше.

— Сеньор Рамирес — каза Хуан. — Аз съм, Хуан Мартинес. Ще ви отнеса до моторницата и ще ви откарам до…

— Слушай ме! — изхриптя изведнъж Рамирес.

Хуан се стъписа. След миг ръката на Рамирес се вкопчи в ръкава му и го стисна с невероятна сила.

— Серадор! — изхърка Рамирес. — Предупреди… го.

— Серадор? — попита Хуан. — Кой е той, сеньор?

— Офиса… — Рамирес се задави. — Очилата за четене…

— Сеньор. Не бива да се напрягате…

— Обади се! — каза Рамирес. — Обади… се.

— Добре — каза Хуан. — Обещавам.

Внезапно Рамирес се разтрепери силно.

— Хвани ги… иначе… те… ще… ни хванат.

— Кои? — попита Хуан.

И изведнъж чу рева на мотор от другата страна на яхтата и видя как около нея се прокрадват отблясъци бяла светлина, които играеха по повърхността на водата. Обхождащ лъч. Явно приближаваше някаква лодка. Хуан не знаеше почти нищо за бизнес делата на шефа си, но пък знаеше, че най-могъщата „фамилия“ на компанията има много врагове. Лодката можеше и да не е на някой от тях, но все пак той не искаше да рискува.

Рамирес отвори уста да каже нещо, но някъде дълбоко от гърлото му със съскане започна да излиза въздух. Устата му остана широко отворена.

Хуан затвори очите на шефа си. Трябваше да остави тялото му тук, макар че така щеше да покаже неуважение, но нямаше как иначе. Който и да беше причинил експлозията, по всяка вероятност още се намираше наблизо. Може би дори на лодката, която в момента се приближаваше към яхтата. Хуан реши, че няма да е добре да го открият, покатери се в лодката си, запали мотора и се отдалечи с максимална скорост. Насочи се към открито море, където нямаше да го види никой, изключи мотора и изчака, докато не пристигна