— А дали има реална опасност от това? — попита Хърбърт.

— Да, има — отвърна Маккаски. — От края на шейсетте години, та чак до средата на седемдесетте френските баски са помагали на двата милиона баски в Испания да се борят срещу терора на Франциско Франко. Другарската връзка между френските баски и сепаратистки настроените испански баски е толкова силна, че баските — независимо дали са френски, или испански — просто приемат целия регион като северна и южна страна на баските съответно.

— Баските и кастилците са двете групи, които Серадор искаше да проучим незабавно — каза Худ. — Освен тях обаче имаме и каталунците — също в централна и северна Испания, — които съставляват шестнайсет процента от населението на страната. Те са изключително богати и влиятелни. Една огромна част от налаганите на кастилците данъци отиват за подкрепата на другите малцинства — особено на андалусците на юг. Те, от своя страна, също много ще се радват, ако останалите групи просто изчезнат.

— До каква степен ще се радват? — попита Ланинг. — До такава, че да работят за осъществяването на това?

— Като при геноцид ли? — попита Худ.

Ланинг сви рамене.

— Не са необходими повече от няколко души, които да запалят подозрения и омраза до такова ниво.

— Мъжете на яхтата са били каталунци — каза Маккаски.

— А каталунците винаги са били сепаратисти — рече Ланинг. — Преди шейсет години те са били една от ключовите сили при подклаждането на Испанската гражданска война.

— Вярно е — съгласи се Рон Плъмър. — Но каталунците също така имат и бункерен манталитет по отношение на другите раси. Обикновено геноцидът е резултат от съществуването на вече доминираща сила, която се опитва да насочи широко разпространения обществен гняв към някоя определена мишена. В този случай си нямаме работа с такова нещо.

— Склонен съм да се съглася с Рон — каза Худ. — За каталунците би било много по-лесно да упражнят финансов натиск върху нацията, отколкото да се обърнат към геноцида.

— Ще можем да проверим това по-подробно, след като открием кой още е бил на яхтата — каза уверено Хърбърт.

Худ кимна в знак на съгласие и отново се обърна към монитора на компютъра си.

— Освен баските, кастилците и каталунците имаме и андалусците. Те съставляват грубо около дванайсет процента от населението и биха се присъединили към всяка група, която е на власт, поради финансовата си зависимост. Галицийците са не повече от осем процента от населението. Те са хора земеделци — много испански по темперамент, по традиция независими и доста склонни да останат настрана от какъвто и да било възможен скандал.

— Значи — каза Ланинг — имаме една доста комплицирана ситуация. А като се има предвид постоянно променящата се история на взаимовръзките, мога да разбера защо искат да запазят диспутите в тайна. Онова, което не разбирам, е нещо, за което спомена господин Хърбърт — защо депутатът Серадор е искал да се види точно с Марта?

— Серадор я приемаше доста присърце, защото тя беше запозната с положението в Испания и владееше добре езика — обясни Худ. — А освен това му харесваше и че тя принадлежи към етническо малцинство. Казваше, че в нейния случай може да разчита, че ще е не само дискретна, но и ще вземе цялата работа присърце.

— Разбира се — каза Хърбърт. — Докато седя тук обаче си мисля, че точно тя би могла да бъде идеалната жертва за някоя от въпросните етнически групи.

Всички насочиха погледите си към него.

— Какво точно имаш предвид? — попита Худ.

— Значи, ако трябва да отговоря съвсем директно — каза Хърбърт, — каталунците са поддръжници на мъжкото превъзходство и освен това мразят чернокожите африканци. Става въпрос за вражда, възникнала преди цели деветстотин години, по време на войните с маврите. Ако някой иска да спечели каталунците на своя страна — а кой не би искал паралиите да са в неговия лагер?! — най-нормалното е да вземе на прицел някоя черна жена.

За известно време настъпи пълна тишина.

— Това предположение отива доста далеч, не мислите ли? — попита Ланинг.

— Не, никак — отговори шефът на разузнаването. — Виждал съм и случаи, в които връзката изглежда още по-малко директна. Тъжната истина е, че всеки път, когато започна да търся кални стъпки в канализацията на човешката природа, почти винаги стигам до онова, което съм очаквал.

— Серадор към коя етническа група принадлежи? — попита Майк Роджърс.

— Той е баск, генерале — долетя гласът на Маккаски, — като в досието му няма абсолютно нищо, което да свидетелства за антинационална дейност. Проверихме го подробно. Напротив. Гласувал е против каквото и да било сепаратистко законодателство.

— Може да е къртица — намеси се Ланинг. — Най-вредните съветски шпиони, които сме имали в Държавния департамент, бяха израснали в чистокръвния Дариен, Кънектикът и бяха гласували за Бари Голдуотър.

— Започвате да схващате — каза Хърбърт с усмивка. Той имаше шесто чувство за онова, което идваше: никой не е по-страстен от човека, преминал в друга вяра.

Ланинг погледна Худ.

— Колкото повече мисля върху току-що чутите думи на господин Хърбърт, толкова повече започвам да се тревожа. Преди сме попадали на ситуации, в които капанът е бил заложен от чуждестранните интереси. Нека за момент приемем, че се е случило точно това. Че Марта е била подмамена да отиде в Испания, за да бъде унищожена, каквато и да е причината за това. Единственият начин, по който можем да разберем истината, е, ако имаме достъп до всички етапи на разследването. Разполагаме ли с това, господин Маккаски?

— Аз лично не бих разчитал на подобно нещо — отвърна Маккаски. — Серадор каза, че ще се погрижи за това, но и двамата с Ейдийн бяхме изпратени направо в хотелските си стаи и оттогава не сме получили никаква вест.

— Даа, испанското правителство невинаги е особено любезно по отношение на частната си дейност — каза Хърбърт. — През Втората световна война тази иначе неутрална нация е пренасяла по железопътните линии и с камиони плячкосаните от нацистите оръжия от Швейцария за Португалия. Правили са го срещу бъдещи услуги, които за щастие така и не са получили.

— Това е било по времето на Франко — каза Рон Плъмър. — Професионална учтивост, отношения между диктатори. Това обаче не означава, че целият испански народ е настроен по този начин.

— Вярно е — съгласи се Хърбърт, — но испанските лидери не са забравили това. През осемдесетте години министърът на отбраната е ангажирал наркотрафиканти като наемници да избият баските сепаратисти. Правителството е закупило оръжия за въпросния отряд от Южна Африка. Освен това са им позволили след това да задържат оръжията. Не — каза той, — аз лично не бих разчитал на което и да било испанско правителство да помогне с нещо на Съединените щати.

Худ вдигна ръце и го спря.

— Доста се отклонихме от темата. Даръл, в момента не ме интересува толкова много Серадор, мотивите му или нуждата му от разузнаване. Искам да разбера кой е убил Марта и защо. Майк — Худ погледна Роджърс, — ти нае Ейдийн на работа. Какви са й силите?

— Тя успя да се справи с няколко доста грубички дилъра от наркобизнеса в Мексико Сити. Сякаш има стомана в гръбнака си.

— Разбирам накъде биеш, Пол — каза Лиз, — и искам да те предупредя. В момента Ейдийн е под въздействието на доста голям емоционален стрес. Ако например попадне в полицейска акция под прикритие, това напрежение може направо да я съсипе.

— Но пък може да се окаже и че има нужда точно от такова нещо — каза Хърбърт.

— Напълно си прав — съгласи се Лиз. — Хората са различни. Въпросът обаче не се състои в това какви са нуждите на Ейдийн. Ако тя мине в прикритие и се провали, може да се окаже подковата, заради която