Лиз поощри Худ с вдигнат палец.

Хърбърт кимна. Той познаваше това чувство.

— Добре тогава — каза Худ. — Даръл, току-що обсъждахме идеята вие двамата да останете там. На теб как ти се струва това предложение? И какъв е проблемът с депутата Серадор?

— Честно да си кажа — започна Маккаски, — нямам нищо против да остана. Проблемът обаче не е в мен. Двамата с Ейдийн току-що се върнахме от кабинета на Серадор. Той ни показа съвсем ясно, че няма намерение да продължава.

— Защо? — попита Худ.

— Стреснал се е — предположи Хърбърт.

— Не, Боб, струва ми се, че работата не е в това — поправи го Маккаски. — Серадор каза, че искал да говори със следователите и колегите си преди да реши дали нашите разговори ще продължат. На мен обаче ми се стори — това е само предчувствие на някакъв си бивш правителствен служител, — че това си беше блъф. Ейдийн имаше същото усещане. Мисля, че той искаше да ни спре.

— Даръл, говори Рон Плъмър. Точно депутатът Серадор беше човекът, който пое инициативата за тези проучвателни разговори посредством посланик Невил. Какво според теб може да спечели, ако просто ги прекъсне?

— Да ги прекъсне ли? — почти изруга Хърбърт. — Та тоя кучи син дори не ги е започнал!

Худ направи знак на шефа на разузнаването да пази тишина.

— Нямам представа какво ще спечели, Рон — отговори Маккаски. — Но мисля, че това, което Боб току-що каза… Ти измърмори нещо, нали, Боб?

— Че кой друг?!

— Мисля, че това, което той каза, е много важно — продължи Маккаски. — От момента, в който посланик Невил за първи път свърза Серадор с Марта — не забравяйте, че то стана по молба на Серадор — депутатът твърди упорито, че иска да разговаря само с Марта. Тя бе убита и сега Серадор не ще да говори. Единственото заключение — логичното заключение — е, че някой, който има достъп до политическите планове на Серадор — както и до календара му, — я е убил, за да го сплаши.

— Не само да го сплаши — отбеляза Плъмър, — а да затвори устите на всички, които са членове на пронационалисткия му екип.

— Точно така — съгласи се Маккаски. — Освен това чрез покушението срещу Марта те пращат послание на нашите дипломати да стоят настрана от цялата работа. Продължавам да си мисля обаче, че от нас се очаква да разсъждаваме точно по този начин. Хич не ми се вярва, че това са истинските причини за убийството.

— Господин Маккаски, говори Керъл Ланинг от Държавния департамент. — Гласът й беше овладян, макар и не съвсем. — Аз получавам цялата информация с малко закъснение. Какво всъщност става? Кое е това нещо, от което някой иска нашите дипломати да стоят настрана?

— Аз ще отговоря на този въпрос, Даръл — намеси се Худ и се обърна към Ланинг. — Както знаете, през последните няколко месеца в Испания назряват сериозни размирици.

— Следя ежедневната информация за положението там — поясни Ланинг. — В по-голямата си част обаче тя се отнася до баски сепаратисти, които нападат пак баски, но антисепаратисти.

— Това са само най-очевидните противоречия — потвърди Худ. — Онова, което може би не знаете, е, че някои от испанските лидери са доста загрижени за други скорошни събития, при които става въпрос за нападения над членове от най-големите етнически групи в страната. Правителството е решило да ги пази в много, много дълбока тайна. Ан, ти имаш малко вътрешна информация за това.

Стройната привлекателна брюнетка, която поддържаше връзките с пресата, кимна професионално, но кафявите й очи се усмихнаха на Худ. Хърбърт го забеляза и се зачуди дали и Пол го е забелязал.

— Испанското правителство работи много усилено по отношение на това новините да не стигнат до пресата или ефира — каза Ан Ферис.

— Така ли? — възкликна Хърбърт. — И как? Тия, дето търчат подир линейките, са по-голяма напаст и от Вашингтонския прескорпус.

— Ако трябва да сме съвсем точни, на тях им се плаща, за да стоят настрана — обясни Ан. — Аз лично знам за три инцидента, за които беше напълно премълчано. Кабинетът на един каталунски издател на книги беше изгорен до шушка, след като беше пуснал на пазара един роман, който удряше сериозно по имиджа на кастилците. Една андалуска сватба пък беше нападната, когато участниците в тържеството напускаха църквата в Сеговия, Кастилия. А един антисепаратист баск — водещ активист — е бил убит от баски сепаратисти, докато е лежал за лечение в една болница.

— Прилича ми на много вдигане на пушилка — каза Плъмър.

— То си е така — съгласи се Худ. — Но ако всичките тия димки се съберат на едно място, цяла Испания може да хвръкне във въздуха.

— Поради която причина местните репортери биват подкупвани да погребват историите — продължи Ан, — докато чуждестранните журналисти пък въобще нямат достъп до местопрестъпленията. И ЮПИ, и Ей Би Си, и „Ню Йорк Таймс“, и „Вашингтон Поуст“ са подали жалби до правителството, но без никакъв резултат. И това продължава вече повече от месец.

— Нашата собствена директна намеса в Испания започна точно преди три седмици — продължи Худ. — Депутатът Серадор се срещна тайно с посланика Невил в Мадрид. Среща при затворени врати, в американското посолство. Серадор казал на посланика, че е бил сформиран комитет, начело на който бил той самият, за да бъде проучено нарастващото напрежение между петте основни етнически групи в Испания. Казал, че през предишните четири месеца били убити или отвлечени повече от десетима етнически лидери, като нещата, за които спомена Ан, остават едно на ръка. Серадор поискал помощ за разузнаване по посока на няколко от групите. Невил се свързал с Керъл Ланинг в Държавния департамент, която пък отнесе въпроса до нас, включително и Марта.

Погледът на Худ се сведе едва забележимо.

— И ако си спомняте — намеси се бързо Хърбърт, — веднага щом Серадор видя дипломатическия ни списък, той изрично помоли да бъде изпратена Марта. Тя пък, от своя страна, нямаше търпение да сложи ръце върху ситуацията и да си я присвои. Така че и да мислите, и да не мислите, отношението към вас ще бъде такова.

— Така си е — промълви съвсем тихо Ан Ферис.

Худ вдигна поглед. Благодари и на двамата само с очи, след което се обърна към Керъл Ланинг.

— Така или иначе — заключи той, — това беше началото на нашата намеса.

— Какво искат всичките тези групи? — попита Ланинг. — Независимост ли?

— Някои от тях — отвърна Худ, обърна се към компютъра си и влезе във файла за Испания. — Според депутата Серадор основните проблеми са два. Първият касае двете фракции на баските. Баските съставляват едва два процента от общото население, но това не им пречи да са във война помежду си. По- голямата част от тях са упорити антисепаратисти, които искат да си останат част от Испания. Една много малка част — не повече от десет процента — са сепаратисти.

— Това означава нула цяло и два процента от населението на Испания — поясни Ланинг. — Доста нищожен брой.

— Точно така — съгласи се Худ. — Междувременно обаче има и един проблем, който назрява от доста дълго време, с кастилците от централна и северна Испания. Открай време те смятат, че те са Испания и че всички останали в страната не са.

— На другите групи се гледа като на незаконни заселници — каза Хърбърт.

— Точно така. Серадор ни уверява, че кастилците се опитват да снабдяват с оръжие сепаратистките фракции на баските, за да започне процесът на разединяването на малцинствените общности. Първо баските, после галицийците, после каталунците и накрая андалусците. Серадор получил сведения от разузнаването, че някои от другите групи може би водят преговори за съюзяване с цел политическа или дори военна крачка срещу кастилците. Един удар, свързан с правото на завладяване преди другите.

— И това не е само национален въпрос — намеси се Маккаски. — Моите източници от Интерпол ме осведомиха, че французите подкрепят баските антисепаратисти. Страхуват се, че ако баските сепаратисти се сдобият с твърде много власт, френските баски също ще се надигнат за оформянето на своя собствена държава.