Но ти не се притеснявай. Скоро ще започнат да го наричат „мъдрост“. Задръж погледа си в огледалото. Кого виждаш?
— Една жена.
— И какво освен жената?
Атина се поколеба малко. Аз настоях да ми каже и накрая тя отвърна:
— Друга жена. По-истинска и по-умна от мен. Сякаш е душа, която не ми принадлежи, но която е част от мен.
— Точно така. Сега ще те помоля да си представиш един от най-важните символи на алхимията — змия, която описва кръг и поглъща собствената си опашка. Можеш ли да си я представиш?
Тя кимна утвърдително.
— Така изглежда животът на хора като теб и мен. Ние се саморазрушаваме и възстановяваме постоянно. При теб всичко е протекло по този начин — от изоставянето до намирането, от развода до новата любов, от банковия клон до пустинята. Едно-единствено нещо е непокътнато — синът ти. Той е нишката, която минава през всичко, оценявай това.
Атина отново се разплака. Но този път сълзите й бяха по-различни.
— Ти дойде при мен, защото си видяла женско лице в огъня. То е същото, което сега виждаш в огледалото. Почитай го. Не допускай да се чувстваш потисната заради това, което другите мислят, тъй като след някоя и друга година или десетилетие, или след векове начинът на мислене ще се промени. Изживявай сега онова, което хората ще изживяват в бъдещето.
Какво искаш? Ти не бива да искаш да си щастлива, защото това е лесно и скучно. Ти не бива да искаш само да обичаш, защото е невъзможно. Какво искаш? Искаш животът ти да има смисъл — да го изживееш по възможно най-интензивния начин. Това е едновременно клопка и екстаз. Опитай се да бъдеш нащрек за опасността и изживявай радостта и приключението да си жената, която е отвъд отразения в огледалото образ.
Очите й се затвориха, но знам, че думите ми бяха проникнали в душата й и щяха да останат там.
— Ако искаш да рискуваш и да продължиш да преподаваш, направи го. Ако не искаш, знай, че вече си отишла много по-далеч от повечето хора.
Тялото й започна да се отпуска. Хванах я, преди да падне, и тя заспа с глава върху гърдите ми.
Опитах се да й прошепна някои неща, понеже вече бях минала по този път и знаех колко е трудно — така ми беше казал моят закрилник и така го бях усетила върху себе си. Но фактът, че преживяването е трудно, в никакъв случай не го прави по-малко интересно.
Какво преживяване ли? Ами да живееш като човек и същевременно като божество. Да минаваш от напрежение към отпускане. От отпускане към транс. От транса към по-интензивния контакт с хората. От този контакт — отново към напрежението и така нататък, като змията, която изяжда собствената си опашка.
Няма нищо лесно — главно защото се изисква безусловна любов, която не се бои от страданието, отхвърлянето и загубата.
Но за оня, който веднъж е пил от тази вода, става невъзможно да утолява жаждата си другаде.
Андреа Маккейн, актриса
— Предния път ти ми говори за Гея, която създала самата себе си и родила син, без да има нужда от мъж. Каза, при това съвсем основателно, че Великата майка накрая е отстъпила мястото си на боговете мъже. Но пропусна да споменеш Хера — една от наследничките на твоята любима богиня.
Хера е по-важна, защото е по-практична. Властва над небето и земята, годишните времена и бурите. Според самите гърци, които ти цитира, Млечният път, който виждаме на небето, е създаден от млякото, изтекло от гърдите й. Красиви гърди между другото, тъй като всемогъщият Зевс се преобразил, превърнал се в птица само за да може да ги целува, без да бъде отхвърлен.
Разхождахме се из един от големите магазини в Найтсбридж. Обадих се по телефона и й казах, че бих искала да си поговорим, а тя ме покани да видим зимните разпродажби — щеше да е по-приятно, ако бяхме седнали да изпием по един чай заедно или да обядваме в спокоен ресторант.
— Синът ти може да се загуби в тая тълпа.
— Не се безпокой. Продължи си мисълта.
— Хера открила трик, с който принудила Зевс да се ожени за нея. Но веднага след церемонията той се върнал към живота си на плейбой, като прелъстявал всички изпречили се пред погледа му жени и богини. Хера му останала вярна и вместо да обвини мъжа си, казвала, че жените трябва да се държат прилично.
— А не прави ли същото всяка от нас?
Не знаех докъде се опитва да стигне, затова продължих, сякаш не съм я чула:
— Докато не решила да му отвърне по същия начин — да си намери някой мъж или бог и да го вкара в леглото си. Не може ли да поспрем за малко и да пием кафе?
Но Атина току-що беше влязла в един бутик за бельо.
— Това харесва ли ти? — попита ме, като ми показа предизвикателен комплект бикини със сутиен в телесен цвят.
— Много. Когато ги сложиш, някой ще ги види ли?
— Разбира се. Или смяташ, че съм светица? Но продължи разказа си за Хера.
— Зевс се стреснал от поведението й, но Хера се чувствала освободена и не я било грижа за брака. Ти наистина ли имаш приятел?
Атина погледна встрани. Едва когато установи, че детето не може да ни чуе, отговори едносрично:
— Да.
— Не съм го виждала.
Тя отиде до касата, плати бельото и го прибра в чантата си.
— Виорел е гладен и съм сигурна, че гръцките легенди хич не го интересуват. Довърши историята за Хера.
— Има доста глупав финал. Страхувайки се да не загуби любимата си, Зевс се престорил, че отново ще се жени. Когато Хера узнала това, разбрала, че нещата са отишли прекалено далеч. Любовници — да, но разводът бил немислим.
— Никак не е оригинално.
— Решила да отиде на мястото, където щяла да се проведе церемонията, и да вдигне скандал. Едва тогава разбрала, че той иска ръката на една статуя.
— Какво направила Хера?
— Смяла се много. Това стопило леда между двамата и тя отново станала кралицата на небето.
— Чудесно. Ако това някой ден ти се случи… — Кое?
— Ако твоят мъж си намери друга жена, не забравяй да се смееш.
— Аз не съм богиня. Вих била далеч по-унищожителна. Защо никога не съм виждала твоя приятел?
— Защото винаги е много зает.
— Къде се запознахте? Тя спря с бельото в ръка.
— Запознахме се в банката, където работех. Той имаше сметка там. А сега ме извини, но синът ми ме чака. Имаш право, може да се загуби в тълпата, ако не внимавам достатъчно. Ще се събираме в дома ми другата седмица, естествено, че и ти си поканена.
— Знам кой е инициаторът.
Атина ме целуна по двете бузи и си тръгна. Но поне беше разбрала посланието ми.
Онзи следобед в театъра режисьорът каза, че е вбесен от поведението ми — бях организирала група хора, с които да посетим онази жена. Обясних му, че идеята не е моя. Запленен от историята за пъпа, Херън ме бе попитал дали има актьори, готови да продължат прекъснатата лекция.
— Но той не може да те командва.
Разбира се, че не, но последното, което бих искала, е да отиде сам в дома на Атина.
Актьорите вече се бяха събрали, но вместо пак да четем новата пиеса, режисьорът внезапно промени програмата.
— Днес ще направим още едно упражнение по психодрама.
