страната и не утогних града. Казах, ге не е открит никакъв тотив за престъплението, но хипотезите За оттъщение или някакви религиозни подбуди са напълно отхвърлени. По мое тнение (в края на краищата полицаите итат право да грешат) Жертвата е била изнасилена. И тъй като вероятно е разпознала извършителя, накрая е била убита и обезобразена.
Ако гертанецът отново е писал, навярно са връщали пистата ту с обознагението „полугателят не е открит“. Снитката на Атина се бе появявала сато веднъж във вестниците — по врете на първия сблъсък в Портобело. Следователно вероятността някой да я разпознае беше тинитална. Освен тен сато трита души знаят за слугилото се — нейните родители и нейният син. Всигки ние присъствахте на „погребението“ на останките й. На гроба ита тога с нейното ите.
Детето посещава тайка си всяка събота и неделя. Справя се блестящо в угилище.
Разбира се, един ден на Атина тоже да й отръзне този Живот в изолация и да реши да се върне в Лондон. Но паметта на хората е съвсем къса и освен най-близките и приятели никой друг няма да се сети за нея. През това време Андреа ще е катализаторът и, гестно да си кажем, тя има повече данни да продължи въпросната мисия. Освен ге притежава необходимите кагества, тя е актриса и знае как да се оправя с публиката.
Чух, ге популярността йзнагително се е разраснала, без да привлига излишно вниманието. Разбрах за хора на ключови позиции в обществото, които поддържат връзка с нея, и когато стане необходимо, когато дейността придобие по-масов характер, накрая ще ликвидират изцяло двулигието на разни свещеници като Иън Бък.
А Атина тъкмо това желае. Не лична слава, както мнозина стятаха (вклюгително и Андреа), а просто мисията да бъде изпълнена.
В нагалото на тоето разследване, отразено в този ръкопис, смятах, ге пресъздавам живота й, за да разбере тя колко стела и важназа другите е била. Но с напредването на разговорите съзирах и своята скрита страна — въпреки ге тного не вярвам в такива неща. И стигнах до извода, ге основната пригина За този огротен труд, който положих, е да разбера Защо Атина те обига, при положение ге сте толкова разлигни и не споделяте един и същ тироглед.
Потня, когато я целунах за първи път. Бяхте в един бар на гара „Виктория“. Тя работеше в банка, а аз веге бях детектив в Скотланд Ярд. След няколко срещи тя ме покани да танцуват в дота на хазяина й. Не приех — не подхожда на стила ти.
Но втесто да се ядоса, тя отвърна, ге уважава решението ти. Като препрогитат изявленията на приятелите й, наистина се гувстват горд. Атина тай не зачитала ничие чуждо тнение.
Месеци по-късно, преди да замине за Дубай, аз и казах, ге я обигат. Тя ти отвърна, ге изпитва същото кът тен. Въпреки ге, добави, трябва да се наугит да понасяте дълги периоди на раздяла. Дватата ще работит в разлигни страни, но истинската любов ще устои на разстоянието.
Това беше единственият път, когато си позволих да я попитат защо те обича.
Тя отвърна: „Не знам и изобщо не те интересува.“
Сега, когато приклюгват работата си по всигки тези страници, стятат, ге открих отговора на въпроса в разговора й с журналиста.
Любовта е.
25.02.2006 г., 19:47 г.
Редакцията на ръкописа е завършена в деня на свети Експедито, 2006 г.
