откриват Сянката.

Сянката е нашата тъмна страна, която диктува как да се държим и как да действаме. Когато се опитваме да се освободим от Личността, палим вътре в себе си една светлина и виждаме паяжините, страха, дребнавото. Сянката е там, за да пречи на нашия прогрес. И обикновено успява. На бегом се връщаме към онова, което сме били, преди да се усъмним. Ала някои оцеляват, след като са се борили с паяжините. Те си казват: „Да, имам някои недостатъци, но съм достоен и искам да продължа напред.“

В този момент Сянката изчезва и ние започваме да контактуваме с Душата.

С Душа Юнг не назовава нищо религиозно. Говори за връщането към въпросната Световна душа — извор на познанието. Инстинктите се изострят, емоциите стават крайни, знаците в живота са по-важни от логиката, възприемането на реалността вече не е така ограничено. Започваме да се борим с нещата, с които не сме свикнали, и започваме да реагираме по начин, неочакван и за нас самите.

И установяваме, че ако съумеем да канализираме цялата тази непрестанно избликваща енергия, ще я вкараме в един значим център, който Юнг нарича Мъдрия старец — за мъжете, и Великата майка — за жените.

Да допуснем това да се прояви е доста опасно. Обикновено който стигне дотук, започва да се смята за светец, за повелител на духовете, за пророк. Необходима е зрялост, за да се влезе в контакт с енергията на Мъдрия старец или Великата майка.

— Юнг е полудял — каза моят приятел, след като ми обясни четирите етапа, описани от швейцарския психоаналитик. — Когато влязъл в контакт със своя мъдър старец, започнал да повтаря, че е ръководен от дух на име Филемон.

— И накрая…

— …стигаме до пъпа като символ. Не само хората, но и обществата минават по тези четири стъпки. Западната цивилизация си има една Личност — идеите, които ни ръководят.

В опитите си да се приспособи към промените тя влиза в контакт със Сянката — свидетели сме на големите масови изяви, където колективната енергия може да се манипулира както за добро, така и за лошо. Внезапно, поради някаква си причина, Личността или Сянката престават да са достатъчни на хората — идва момент за скок, в който се проявява неосъзнатата връзка с Душата. Започват да се появяват новите ценности.

— Забелязах това. Видях как се възражда култът към женското лице на Бог.

— Прекрасен пример. А в края на този процес, за да могат новите ценности да се установят, целият род влиза в контакт със символите — кодирания език, чрез който днешното поколение общува с многовековното познание. Един от тези възродени символи е пъпът. На пъпа на Вишну — индийския бог, който се грижи за сътворението и за унищожението — застава богът, който ще ръководи всичко във всеки цикъл. Йогите го смятат за чакра, свещена точка от човешкото тяло. Примитивните племена поставяли паметници там, където са смятали, че е пъпът на планетата. В Южна Америка изпадналите в транс казват, че истинската форма на човека е бляскаво яйце, което е в контакт с другите посредством връзки, излизащи от пъпа.

Мандалата — рисунката, която стимулира медитацията — е символно представяне на същото.

Изпратих цялата информация в Англия преди уречената дата. Казах, че жената, която е в състояние да предизвика в цяла група една и съща абсурдна реакция, със сигурност притежава огромна сила и не бих се изненадал, ако става дума за нещо паранормално. Предложих да я изучи по-отблизо.

Никога не бях мислил по темата и се опитах да я забравя незабавно. Дъщеря ми каза, че се държа странно, все съм ходел вглъбен, все съм си гледал пъпа!

— Всичко се обърка. Как можа да ме убедиш, че ставам за преподаване? Защо трябваше да се унижавам пред толкова хора? Трябваше да забравя, че съществуваш изобщо. Когато ме научиха да танцувам, аз танцувах. Когато ме научиха да пиша букви, аз писах. Но да се иска от мен да направя нещо, което е отвъд моите възможности, е направо извратено. Ето защо хванах влака и дойдох дотук, за да видиш колко те мразя!

Тя не преставаше да плаче. Добре, че беше оставила детето при родителите си, понеже говореше прекалено високо, а дъхът й миришеше… на вино. Накарах я да влезе, защото скандалът пред вратата ми не беше много уместен за моята репутация, която и без това беше доста пострадала. Твърдяха, че приемам мъже и жени и че организирам големи секс оргии в името на Сатаната.

Но тя продължаваше да стои и да крещи:

— Вината е твоя! Ти ме унижи!

Отвори се прозорец, после втори. Е, който е готов да мести земната ос, трябва да е готов да понесе и недоволството на съседите от време на време. Приближих се до Атина и направих точно каквото искаше да направя — прегърнах я.

Тя продължи да плаче на рамото ми. Внимателно й помогнах да изкачи няколкото стъпала и влязохме у дома. Приготвих й чай, чиято рецепта няма да кажа на никого, защото ми я даде моят закрилите. Поставих го пред нея, а тя го изпи на един дъх. С това ми показа, че доверието й към мен си остава непокътнато.

— Защо съм такава? — продължи.

Знаех, че действието на алкохола е отминало.

— Има мъже, които ме обичат. Имам син, който ме боготвори и който ме вижда като образец за начин на живот. Имам осиновители, които смятам за истинско семейство. Те са готови да умрат за мен. Запълних белите полета на миналото, когато отидох да търся майка си. Имам достатъчно пари, за да прекарам три години, без да правя каквото и да било, а само да се наслаждавам на живота. А все съм недоволна!

Чувствам се като някоя нещастница. Изпитвам вина, че Господ ме е благословил, като ме изправи пред трагедии, които успях да превъзмогна, дарил ме е с чудеса, които почитам. Но никога не съм доволна! Винаги искам още. Не биваше да ходя в театъра и да добавям този провал към списъка си с победи!

— Смяташ ли, че си постъпила неправилно? Тя млъкна и ме погледна учудено.

— Защо ми задаваш този въпрос? Аз просто изчаквах отговора.

— Постъпих правилно. Отидох там с един журналист. Нямах никаква представа какво ще правя, но внезапно нещата започнаха да се нареждат от само себе си. Усещах присъствието на Великата майка до себе си, тя ме водеше и напътстваше, така че гласът ми звучеше уверено, въпреки че ми липсваше сигурност.

— Тогава от какво се оплакваш?

— Никой не ме разбра.

— А това важно ли е? Толкова важно, че да те накара да дойдеш чак в Шотландия и да ме обиждаш по този начин?

— Разбира се, че е важно! Щом човек е способен на всичко, щом знае, че постъпва правилно, как е възможно да не е в състояние да накара хората да го обичат и да му се възхищават?

Ето какъв бил проблемът. Хванах я за ръка и я отведох в същата стая, където седмици по-рано беше съзерцавала свещта. Помолих я да седне и да се успокои малко. Въпреки че бях сигурна, че чаят ще й подейства. Отидох до стаята си, взех едно огледало и го поставих пред нея.

— Ти имаш всичко. Извоювала си всеки милиме-тър от собствената си територия. А сега погледни сълзите си. Погледни лицето си и мъката, която то изразява. Опитай се да видиш жената в огледалото. Този път не се смей, а се помъчи да я разбереш.

Оставих й достатъчно време, за да изпълни указанията ми. Когато забелязах, че изпада в желания транс, продължих по-нататък:

— Каква е тайната на живота? Нека я наречем „дар“ или „благословия“. Всички се опитват да се чувстват доволни от това, което имат. Освен мен. Освен теб. Освен малцината, които, уви, ще трябва да се пожертваме в името на нещо по-голямо.

Нашето въображение е по-обширно от заобикалящия ни свят, ние излизаме отвъд собствените си предели. Някога са наричали това „магьосничество“, но за щастие нещата са се променили. Иначе сега щяхме да сме на кладата. Престанаха да горят жените и науката намери обяснение. Обикновено наричат явлението „женска истерия“ и макар да не предизвиква смърт чрез изгаряне, накрая винаги създава редица проблеми, особено на работното място.