Тя въобще не беше готова да „освободи своята вселена“. Щеше да се бори. А животът ми щеше да се превърне в кошмар.

Онзи следобед ми се обади по телефона. Гласът й не издаваше никаква по-специална емоция. Разказа ми, че въпросният актьор отишъл на лекар. Прегледали го и установили, че простатата му е ненормално уголемена. Следващата стъпка била да изследват кръвта му, където засекли значително увеличение на някакъв вид протеин, наречен простатноспецифичен антиген. Взели материал за биопсия, но според клиничната картина имало голяма вероятност да се касае за злокачествено образувание.

— Лекарят му казал: имаш късмет, дори и да сме изправени пред неблагоприятни обстоятелства, все още е възможна операция и има деветдесет и девет процента шанс да оздравееш.

Каква ти Агия София, за какво говорим изобщо! Беше си тя самата, Атина, но навлязла по-дълбоко в потока, който тече през душата й. Вече контактуваше с Майката.

Просто надникна и видя какво се случва в друга реалност. Понеже е починала, майката на младата актриса живее на място без време и затова може да отклони събитията от хода им. Ала ние — човешките същества — винаги ще бъдем ограничени да познаваме настоящето. Между другото, никак не е малко да се установи болест в инкубационен период, преди да се е задълбочила, да се напипват нервни центрове и да се отместват енергии — това е по силите ни.

Да, много са умрели на кладата, други са били прогонени, а трети са скрили и потулили искрата от Великата майка, която е в душите ни. Аз никога не съм се опитвала да накарам Атина да контактува със Силата. Тя сама реши да го стори, защото Майката вече й е дала редица знаци — превърна се в светлина, докато Атина танцуваше, в букви, когато учеше ка-лиграфия, яви се в огъня и в огледалото. Но ученичката ми не знаеше как да съжителства с Нея, докато не направи нещо, което предизвика тази поредица от събития.

Атина, която все повтаряше, че трябва да бъдем различни, всъщност беше като всички останали. Имаше свой собствен ритъм, нещо като автопилот. Дали беше по-любознателна? Може би. Дали беше успяла да преодолее чувството, че е жертва? Със сигурност. Дали изпитваше необходимост да сподели с останалите, били те банкови чиновници или актьори, всичко, което бе научила? В определени случаи отговорът е „да“, в други — аз се опитвах да я поощрявам, понеже не сме създадени да живеем в самота и успяваме да опознаем себе си, когато се видим през очите на околните.

Но влиянието ми свършваше дотук.

Защото Майката пожела да се прояви онази нощ и е възможно да е прошепнала нещо в ухото й: „Тръгни против всичко, което си научила досега. Ти, която владееш ритъма, остави го да минава през твоето тяло, но не му се подчинявай.“ Ето защо Атина предложи да направят това упражнение — в подсъзнанието си вече е била готова да съжителства с Майката, но вибрациите й са били все на тази честота и не са позволявали проявлението на външни елементи.

С мен се случваше нещо подобно — най-добре успявах да медитирам, да контактувам със светлината, докато плетях. На това ме беше научила моята майка още докато бях дете. Знаех да броя лицево и опако, да движа иглите, да създавам красиви неща чрез повторение и хармония. Един ден моят закрил-ник ме накара да плета по съвсем ирационален начин! За мен това беше крайно жестоко, защото аз бях усвоила работата с нежност, търпение и всеотдайност. Но ето че той настоя да направя ужасно плетиво.

В продължение на два часа намирах заниманието за смешно и абсурдно, болеше ме глава, но не можех да пусна иглите. Всеки може да прави нещата грешно, защо го изискваше от мен? Защото познаваше перфекционизма ми по отношение на геометрията.

И внезапно се случи нещо — престанах да движа иглите и почувствах огромна празнота, която бе запълнена от топло, дружелюбно и ласкаво присъствие. Край мен всичко се промени. Изпитвах желание да казвам неща, които никога не бих произнесла в нормалното си състояние. Но не изгубих съзнание — знаех, че съм си аз, въпреки че (нека приемем парадокса) не бях точно човекът, с когото бях свикнала да съжителствам.

Следователно аз мога да „видя“ какво се е случило, макар че не съм била там. Душата на Атина, която следва звуците на музиката, и тялото й, което се движи в съвсем друга посока. След известно време душата й се е отделила от тялото, отворило се е празно пространство и най-накрая Майката е успяла да проникне.

По-точно казано — появила се е искра от Майката. Древна, но с младежки вид. Мъдра, но не всезнаеща. Необикновена, но не самонадеяна. Възприятието се е променило и тя е започнала да вижда същите неща, които е забелязала още като дете — паралелните светове край нас. В този момент успяваме да различим не само физическото тяло, но и човешките емоции. Казват, че котките притежават същата сила и аз вярвам в това.

Между материалния и духовния свят съществува нещо като мантия, която се мени по цвят, плътност и светлина и която мистиците наричат „аура“. Оттук нататък нещата стават лесни. Аурата говори за това какво се случва. Ако аз бях там, тя щеше да види около тялото ми виолетов цвят с жълти петна. Това означава, че ми предстои да извървя още дълъг път и че мисията ми на тази земя още не е изпълнена.

Редом с аурата на хората се явяват и някои прозрачни видове — наричаме ги „призраци“. Както в случая с момичето. Впрочем този е единственият случай, в който съдбата е трябвало да бъде променена. Почти съм сигурна, че въпросната актриса, още преди да попита, е знаела, че майка й е до нея. Единствената изненада е била историята с чантата.

Преди неритмичния танц всички са се чувствали застрашени. Защо? Защото всеки от нас е свикнал да прави нещата „както трябва“. Никой не обича да греши, особено когато ясно го осъзнава. Включително самата Атина — надали й е било лесно да предложи нещо противно на онова, което харесва.

Щастлива съм, че в този момент Майката е спечелила битката. Един мъж е бил спасен от рак, друг е приел своята сексуалност, трети е престанал да взема приспивателни. И само защото Атина е нарушила ритъма. Натиснала е спирачките на кола, движеща се с висока скорост, и е разрушила всичко.

Да се върна към моята плетка. Използвах метода известно време, докато не се научих да извиквам това присъствие без разни трикове. Вече го познавах и бях свикнала с него. С Атина се е случило същото — след като веднъж разберем къде са Портите на възприемането, става лесно да ги отваряме и затваряме, стига да свикнем с това „странно“ поведение.

И трябва да добавя — плетките ми ставаха все подобри и по-бързи, а Атина започна да танцува по- ритмично и да влага повече душа, откакто се престраши да премине тези граници.

Историята се разпространи като пожар. Следващия понеделник, когато за театъра е почивен ден, домът на Атина се напълни. Всички бяхме довели наши приятели. Тя повтори същото, застави ни да танцуваме без ритъм, сякаш колективната енергия й беше необходима, за да се срещне с Агия София. Детето отново присъстваше и аз се вгледах в него. Щом седна на канапето, музиката спря и трансът започна.

Започнаха и въпросите. Както можехме да предположим, първите три въпроса бяха свързани с любовта — дали еди-кой си ще остане с мен, дали ме обича, дали ме мами. Атина не казваше нищо. Четвъртият участник, останал без отговор, реши да изрази своя протест:

— Е, мамят ли ме?

— Аз съм Агия София — всемирната мъдрост. Създадох света без ничия помощ, единствено с Любов. Аз съм началото на всяко начало, а преди мен беше хаосът.

Следователно, ако някой от вас се опитва да покори силите, които владеят хаоса, да не пита Агия София. Аз вярвам, че любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее. Който се опитва да окове любовта, ще трябва да пресуши извора, от който се храни, но тогава водата, която е успял да събере, ще застои и зеленяса.

Очите на Агия София обходиха групата — повечето бяха там за първи път — и тя започна да посочва нещата, които виждаше: болести, проблеми в службата, трудно общуване между родители и деца,