и да си губя времето в мълчание, без да научавам каквото и да било. Докъде искаше да стигне?

До тишината може би. Мускулите ми започнаха да се напрягат. Бях сама и беззащитна. Отчаяно исках да говоря или да правя нещо, та съзнанието ми да престане да крещи, че всичко наоколо представлява заплаха за мен. Как можеше да се разбере коя съм? Ние сме това, което казваме, че сме!

Тя не ме ли попита за живота ми? Пожела да узнае дали имам приятел, нали така? Аз се опитах да кажа още нещо за театъра, но не успях. Ами историите, които чух за нея, за нейния цигански произход, за срещата й в Трансилвания — земята на вампирите?

Мислите ми не спираха да бушуват — колко ли щеше да ми струва тази консултация? Ужасих се, трябваше да попитам още в началото. Може би цяло състояние? Ами ако не си платя? Дали ще ми отправи клетва, която да ме съсипе?

В мен се надигна порив да стана, да благодаря и да кажа, че не съм дошла, за да мълчим. Когато отидете на психиатър, трябва да говорите. Ако отидете на църква, слушате литургията. Ако изучавате магиите, си намирате учител, който да ви обясни света и да ви преподаде ритуалите. Но това мълчание… И защо то ме безпокоеше толкова?

Въпрос след въпрос — не можех да престана да мисля и да се опитвам да открия някаква причина за това двете да седим там безмълвно. Внезапно, може би след дълги пет-десет минути, в които нищо не помръдна, тя се усмихна.

Аз също се усмихнах. И се отпуснах.

— Опитайте се да бъдете различна. Само толкова.

— Толкова ли? Да мълча означава ли да бъда различна? Предполагам, че в момента в Лондон има хиляди хора, които изгарят от желание да си поговорят с някого, а вие ми казвате, че да мълча означава да съм различна.

— След като говорите и прекроявате света, накрая ще се убедите, че вие имате право, а аз греша. Но сама видяхте — да се мълчи е нещо различно.

— Неприятно е. А и на нищо не ни научава. Тя сякаш не се притесни от реакцията ми.

— В кой театър работите?

Най-накрая животът ми започна да я интересува. Аз отново се превърнах в човек с професия и житейски път! Поканих я да дойде на пиесата, която се играеше в момента — това беше единственият начин да й отмъстя, за който се сетих. Щях да й покажа, че мога да правя неща, които тя не може. Мълчанието беше оставило върху устните ми вкуса на желание за мъст.

Атина попита дали може да доведе сина си, аз казах, че не — представлението беше само за възрастни.

— Добре, мога да го оставя при майка ми. Отдавна не съм ходила на театър.

Не ми взе за консултацията. Когато се срещнах с други актьори, разказах за запознанството си със загадъчното създание. Те останаха силно заинтригувани и поискаха също да се запознаят с нея — човек, който при първата среща настоява да се мълчи.

Атина се появи в уречения ден. Остана на представлението, дойде в гримьорната, за да ме поздрави. Не каза дали й е харесало, или не. Колегите ми предложиха да я поканя с нас на бар — след спектакъл винаги ходехме да пийнем. В бара, вместо да стои спокойно, тя започна да говори по въпрос, останал без-ответен по време на първата ни среща:

— Никой, дори Майката, не би искал сексът да се извършва само като ритуал. Трябва да има любов. Вие казахте, че сте срещали подобни хора, нали? Внимавайте.

Приятелите ми не можаха да я разберат, но темата им допадна и те започнаха да я обстрелват с въпроси. Нещо ме притесняваше — отговорите й бяха прекалено технически, сякаш нямаше много опит в тия неща. Направи коментар върху играта на прелъстяване и ритуалите за плодовитост. Накрая завърши с една гръцка легенда — със сигурност го направи, защото й бях казала, че театърът води началото си от Гърция. Навярно беше прекарала цялата седмица в четене по въпроса.

— След като хилядолетия наред сме били подвластни на мъжете, сега отново възраждаме култа към Великата майка. Гърците са я наричали Гея. Според легендата тя се е родила в хаоса — празното пространство, господствало преди зараждането на вселената. С нея се появил и Ерос — богът на любовта. Той веднага създал морето и небето.

— А кой е бил бащата? — запита един от приятелите ми.

— Никой. Съществува един технически термин, наречен партеногенеза. Означава да можеш да родиш без мъжка намеса. Има и един термин от мистиката, към който сме привикнали повече — непорочното зачатие.

От Гея са произлезли всички богове, които по-късно населяват Елисейските полета в Гърция — включително и обичният ни Дионисий, вашият идол. Но докато мъжът се утвърждавал като основен политически елемент в града, Гея постепенно тънела в забрава. Била заменена от Зевс, Арес, Аполон и други — всеки от тях компетентен, но без да притежава очарованието на Майката, създала всичко на света.

Веднага след това тя проведе истински разпит във връзка с работата ни. Режисьорът я попита дали не би искала да ни преподаде някой урок.

— На каква тема?

— Нека е някоя, която ви е позната.

— Да си призная, през изминалата седмица научих всичко за произхода на театъра. Трябва да научаваме нещата тогава, когато са ни необходими. Така каза Еда.

Ето на!

— Но мога да споделя с вас други неща, които съм научила от живота.

Всички се съгласиха. И никой не попита коя е Еда.

Повтарях на Атина: не е необходимо да идваш при мен постоянно, за да ме питаш за разни глупости. Щом някаква група е решила да те приеме като учителка, защо да не се възползваш от шанса да ги обучаваш?

Направи така, както аз винаги съм правила.

Когато решиш, че си последната мъченица на света, не се отдавай на самосъжаление. Не вярвай, че ти е зле. Нека Майката завладее тялото и душата ти. Отдай й се посредством танца, тишината или обикновените неща в живота — заведи сина си на училище, приготви вечерята, огледай дали домът ти е подреден. Всичко това представлява отдаване на почит, щом мисълта ни е насочена към настоящия момент.

Не се опитвай да убеждаваш никого в нищо. Когато не знаеш нещо, попитай другите или сама проучи въпроса. Но когато действаш, бъди като течаща река — тиха и подвластна на по-висша енергия. Вярвай! Това го казах още при първата ни среща.

Вярвай, че можеш.

Отначало ще се чувстваш объркана и неуверена.

После ще решиш, че всички се смятат за измамени. Нищо подобно. Ти имаш знанието, само трябва да го осъзнаваш. Умовете на всички хора по света лесно се поддават на лошите мисли — страхуват се от болести, нашествия, нападения, смърт. Постарай се да им възвърнеш изгубената радост.

Бъди ясна.

Във всеки миг от ежедневието се презареждай с мисли, които да те карат да израстваш. Когато си ядосана или объркана, опитвай да се надсмиваш над себе си. Смей се високо, смей се много на тази жена, която се тревожи и притеснява за някакви проблеми, смятайки, че те са най-важните на света. Надсмивай се над тази патетична ситуация, защото ти си проявлението на Майката, а все още вярваш, че Бог е мъж, който държи на правилата. В края на краищата повечето от проблемите ни се свеждат до това — да спазваме правилата.

Концентрирай се.

Ако не намериш нищо подходящо, което да привлече вниманието ти, съсредоточи се върху дишането. Оттам, през носа ти, нахлува потокът светлина от Майката. Чуй ударите на сърцето си, проследи мислите,