които не си в състояние да контролираш, овладей желанието си незабавно да станеш и да започнеш да вършиш нещо „полезно“. По няколко минути на ден стой седнала, без да вършиш каквото и да било, и извличай максимална полза от това.

Моли се, докато миеш чиниите. Бъди благодарна заради факта, че имаш чинии за миене. Това означава, че в тях е имало храна, че си нагостила някого, че с любов си се погрижила за един или повече човека — сготвила си и си подредила трапезата. Представи си милионите хора, които в този момент нямат нищо за миене и няма кой да им седне на масата.

Ясно е, че много жени казват: „Няма да мия съдове, нека мъжете ги мият.“ Чудесно, нека ги мият, ако искат. Но ти не виждай в това равенството. Няма нищо лошо да се правят обикновени неща — въпреки че ако утре изразя мнението си в статия, ще кажат, че работя против женската кауза. Каква глупост! Сякаш миенето на чинии или носенето на сутиен, или отварянето и затварянето на врати е нещо унизително за жената. В действителност аз обожавам мъжете да ми отварят вратата. Според етикета това означава: „Трябва да й кавалерствам, защото тя е крехко създание“, но в душата ми е написано друго: „Към мен се отнасят като към богиня, аз съм кралица.“

Не съм тук, за да работя за феминизма, защото както жените, така и мъжете са проявление на Майката, Божественото единство. Никой не е по-велик от това.

Много бих се радвала да те видя да преподаваш нещата, които научаваш в момента. Тази е целта на живота — откровението! Ти ще бъдеш просто канал, вслушай се в себе си, и ще се изненадаш на какво си способна. Помниш ли банката? Може би не си си дала сметка, че онова, което се е случило там, е било в резултат на енергията, изтичаща от теб — от тялото ти, от очите ти, от ръцете ти.

Ти би отвърнала: „Не е съвсем така, дължеше се на танца.“

Но танцът е просто ритуал. А какво представлява ритуалът? Да се превърне монотонното в нещо различно, нещо с ритъм, което да може да канализира Божественото единство. Затова настоявам — бъди различна дори когато миеш чинии. Движи ръцете си така, че те да не повтарят един и същи жест, макар и да запазват ритъма.

Ако смяташ, че ще ти е от полза, опитай се да визуализираш образи — цветя, птици, дървета в някаква гора. Не си представяй единични картини като например свещта, върху която трябваше да се съсредоточиш при първото ти посещение тук. Опитай се да мислиш за нещо по-общо. И знаеш ли какво ще установиш? Че не ти си решила какви да бъдат твоите мисли.

Ще дам един пример с птиците. Представи си ято в полет. Колко птици видя? Единайсет, деветнайсет, пет? Ти имаш някаква представа, но не знаеш точния брой. В такъв случай откъде идва представата ти? Някой я е поставил в теб. Някой, който знае точния брой на птиците, дърветата, камъните и цветята. Някой, който в тези частици от секундата проявява грижа към теб и разкрива силата си.

Ти си онова, което вярваш, че си.

Недей да си повтаряш като онези хора, които вярват в „позитивното мислене“, че си обичана, силна и способна на всичко. Не е необходимо да казваш това, защото ти вече го знаеш. А когато се съмняваш — смятам, че често се случва в този стадий на развитие, — направи каквото ти предложих. Вместо да се опитваш да се изкараш по-добра, отколкото мислиш, че си, просто се смей. Надсмивай се над грижите и съмненията си. Гледай с насмешка на притесненията си. Отначало е трудно, но постепенно ще свикнеш.

Сега се върни и отиди при хората, които смятат, че знаеш всичко. Убеди се, че те имат право. Понеже всеки от нас знае всичко, само трябва да повярва.

Вярвай.

Групите са нещо много важно. Казах ти го в Букурещ, когато се видяхме за първи път. Тъй като те ни задължават да ставаме все по-добри. Ако си сама, можеш просто да се надсмиваш над себе си. Но когато си с други хора, ще се смееш и после веднага ще направиш нещо. Групите ни предизвикват. Групите ни дават възможност да разберем в какво сме силни. Групите пораждат колективната енергия, чрез която много по- лесно се достига до екстаз, защото той е заразен.

Ясно е, че групите могат и да ни погубят. Но това е част от живота. Така е устроен човек — да живее с другите. И ако някой не е успял да развие добре инстинкта си за оцеляване, значи не е разбрал нищо от онова, на което го учи Майката.

Ти имаш късмет, момиче. Една група те моли да я научиш на нещо, а това ще те превърне в учителка.

Преди първата си среща с актьорите Атина дойде в дома ми. Откакто публикувах статията за Сара, беше убедена, че я разбирам, нещо, което не беше съвсем вярно. Единствената ми цел беше да привлека вниманието й. Въпреки че се опитвах да приема, че има и някаква невидима реалност, способна да влияе върху живота ни, единствената причина, която ме тласкаше към това, беше любовта. Любов, която не приемах, но която продължаваше да се развива едва доловимо и в същото време пагубно.

А аз се чувствах добре в кожата си, по никакъв начин не исках да променям нещата, макар че бях подтикван да го правя.

— Страх ме е — каза тя веднага щом влезе. — Но трябва да продължа напред и да направя онова, за което ме молят. Трябва да повярвам.

— Ти имаш голям житейски опит. Учила си се от циганите, от дервишите в пустинята, от…

— Първо, не е точно така. Какво значи да се учиш — да натрупваш познание ли? Или да променяш живота си?

Предложих й вечерта да излезем, да вечеряме и да потанцуваме. Тя прие да вечеряме, но отхвърли предложението за танци.

— Отговори ми — настоя, оглеждайки апартамента ми. — Да се учиш означава ли да знаеш как да наредиш нещата на етажерките или да се освободиш от всичко излишно и да продължиш по пътя олекнал?

Там бяха творбите, които с толкова труд бях купувал, чел и подчертавал. Там беше моята личност, моето образование и моите истински учители.

— Колко книги има в библиотеката ти? Над хиляда, струва ми се. И все пак повечето от тях никога няма да бъдат отворени отново. Пазиш всичко само защото не вярваш.

— Не вярвам ли?

— Не вярваш, и точка по въпроса. Който вярва, ще чете като мен, когато четох за театъра след въпроса на Андреа. А после трябва да оставиш Майката да говори чрез теб и докато тя говори, ще започнеш да разбираш. А когато започнеш да разбираш, ще успееш да запълниш белите полета, които писателите са оставили там нарочно, за да предизвикат въображението на читателя. А когато запълниш тези бели полета, ще повярваш в собствените си възможности.

Колко ли хора биха желали да прочетат книгите, които държиш там, но нямат пари да си ги купят? Докато се опитваш просто да впечатляваш с тях приятелите, които ти идват на гости, в теб ще има застой на енергията. А може би не вярваш, че вече си научил нещо от тях и ти се налага отново да ги препрочиташ.

Реших, че е прекалено сурова към мен. Но това ме очароваше.

— Смяташ, че тази библиотека не ми е необходима, така ли?

— Смятам, че е важно да четеш, но е излишно да пазиш всичко това. Нахално ли ще е, ако пожелая да излезем и преди да отидем на ресторант, да раздадем повечето книги на хората, които ще срещнем по пътя?

— Няма да се поберат в колата ми.

— Ще си наемем камион.

— В такъв случай изобщо няма да стигнем до ресторанта тази вечер. Освен това ти дойде при мен, защото си неуверена, а не за да ми казваш какво трябва да правя с книгите си. Без тях бих се почувствал гол.

— Искаш да кажеш „невежа“.

— Необразован, ако търсиш точната дума.