ми каза, че било във връзка с пубертета. Някои момичета си възвръщали зрението, като родят първото дете.

— Не е леко — каза Камил.

— Много е досадно — каза Милдред. — Хич и не гледам какви нови стъкла правят. Все не са хубави на вид.

— Знаете ли тия, които се поставят направо в окото?

— Мислех от тях да си сложа, но още нищо не съм предприела. Просто ме е страх нещо да ми се допре до окото.

Норма продължаваше да се разглежда с почуда в огледалото. Очите й внезапно бяха станали по- големи, устните й по-пълни, а изражението на мокра мишка беше изчезнало от лицето й.

— Не е ли прекрасна? — каза Норма, без да се обръща към някого. — Не е ли направо прекрасна?

— Ще стане и още по-хубава, като се научи на няколко трика и като получи малко самочувствие. Като пристигнем, пиленце, ще направим и косата.

— Значи, си решила вече, така ли? — извика Норма. — Значи, ще си вземем апартамент? — Тя се извъртя към Милдред. — Ние ще си имаме апартамент — изрече на един дъх. — Ще си имаме диван и в неделя сутрин ще си мием косите и ще си правим фризури…

— Ще видим — намеси се Камил. — Трябва да видим как ще тръгнат нещата. И двете сме без работа, а тя вече наела апартамент с две стаи. Дръпни юздите, Малката!

— Какво странно пътуване — каза Милдред. — Ние отиваме в Мексико, но от самото начало всичко тръгна накриво. Баща ми искаше да види страната. Смята някой ден да се преселим в Калифорния, затова поиска да вземем автобуса за Лос Анжелос. Мислеше, че ще може да разгледа страната по-добре.

— Наистина е така — каза Камил.

— Ще види дори някои неща в повече — отбеляза Милдред. — Попадали ли сте друг път на толкова различни хора?

— Всички си приличат — каза Камил.

— Мистър Чикой ми харесва — каза Милдред. — Той е отчасти мексиканец. Но онова момче! Имам чувството, че ако не внимаваш, направо ще ти скочи отгоре!

— Не е лошо — каза Камил. — Малко е похотлив, като повечето момчета. Но ще му мине.

— Може и да не му мине — каза Милдред. — Онзи старец забелязахте ли? Ван Брънт. На него не му е минало. Дори, напротив, станало му е втора природа. Съзнанието му е доста мръсничко.

— Старичък е — усмихна се Камил-Милдред влезе в кабинката и седна.

— Искам нещо да ви питам — каза тя, — Баща ми каза, че някъде сте се виждали. Той има добра памет. Вие помните ли да сте го срещали?

За миг Милдред съзря как в очите на Камил блесна враждебност, видя опънатите й устни и разбра, че е улучила нещо гнило. Но веднага след това лицето на Камил отново се успокои.

— Струва ми се, че му приличам на някого — каза тя. — Този път е сбъркал, освен ако ме е видял на улицата.

— Честно? — попита Милдред. — Не се опитвам дави злепоставя. Просто ми е любопитно.

Доброжелателството, непринудеността и съгласието се изплъзнаха от помещението. Сякаш бе влязъл мъж. Очите на Камил пробождаха Милдред.

— Има грешка — каза тя студено. — Тълкувайте го както искате.

Вратата се отвори и се показа мисис Причард.

— А, ето къде си била — обърна се тя към Милдред. — Помислих, че си отишла да се поразходиш.

— Скъса ми се презрамката на комбинезона — обясни Милдред.

— Побързай. Мистър Чикой се върна и се води голям спор… Благодаря, мила — каза тя на Норма, която й беше отстъпила мястото пред умивалника. — Само да си навлажня кърпичката, че да изтрия малко прахта… Защо не изпиеш една лимонада? — обърна се отново към Милдред. — Тази мила жена няма нищо против да изстисква лимони. Казах й, че може да стане прочута, ако сервира пресен плодов сок.

— Ще ми се да хапна нещо — внезапно се обади Камил. — Огладнях. Яде ми се нещо хубаво.

— И на мене — съгласи се мисис Причард.

— Ядат ми се студени краби с майонеза и с бутилка бира — каза Камил.

— Никога не съм яла раци по този начин — каза мисис Причард, — но ми се прияде сега пържен костур по мамината рецепта. Тя използуваше едно старомодно чугунено тиганче, а рибата трябваше да е съвсем прясна и много внимателно почистена. Правеше тесто с препечени залчета… Но залчетата от хляб, не от сухари, и слагаше цяла, не, две големи лъжици соев сос в разбито яйце. Мисля, че това беше тайната.

— Мамо! — извика Милдред. — Моля те, не започвай сега с рецептите за риба.

— Трябва да изпиеш една лимонада — посъветва я майка й. — Ще ти прочисти кожата. От дългото пътуване кожата става на петна.

— Искам вече да тръгнем — каза Милдред. — Ще обядваме в съседния град. Как се казваше?

— Сан Хуан де ла Крус — каза Норма.

— Сан Хуан де ла Крус — повтори мисис Причард с нежност. — Толкова са хубави испанските имена.

Норма се погледна дълго и учудено в огледалото, преди да излязат. Наведе малко клепачите си. Щеше да й отнеме доста време, докато й стане навик да го прави непрекъснато, но това променяше целия й външен вид и й харесваше.

Седнал на една табуретка, Хуан пиеше пепси-кола и триеше лъскавото окончание на ампутирания си пръст по рипса на кадифените панталони. Когато жените заобиколиха отзад и влязоха в магазина, той ги погледна и потриването премина в почукване.

— Всички ли са тук? — попита той. — Не, един липсва. Къде е Ван Брънт?

— Тук съм — обади се той зад тезгяха, където, скрит зад стена от кутии кафе, той обстойно проверяваше какво има по рафтовете.

— Искам да знам кога можем да тръгнем — каза Причард. — Имам да правя връзка с друг транспорт.

— Знам — меко каза Хуан, — тъкмо затова искам да говорим. Мостът не е сигурен. Може би ще успея да мина по него, но има още един, който може да е паднал или да виси на косъм. За него нямаме как да получим сведения. Ако влезем в завоя на реката и двата моста са разрушени, оставаме заклещени и тогава никой няма да хване никакъв друг транспорт. Аз съм готов да се гласува и да направя онова, което мнозинството иска. Мога да рискувам, или пък да ви върна и да промените плановете си. От вас зависи. Но като решите веднъж, искам да си отстоявате решението.

Той вдигна бутилката и отпи.

— Нямам толкова време — обади се Причард. — Виж какво, приятелче, аз не съм имал почивка от началото на войната. Аз произвеждах съоръженията, които ни донесоха победата, и това е първата ми почивка. Аз просто нямам време да скитосвам из страната. Имам нужда от почивка. Разполагам само с няколко седмици, а тази история тук ми ги подяжда.

— Съжалявам — каза Хуан. — Не го правя нарочно, а ако останете затворени в извивката на реката, може да загубите много повече време, аз пък може да загубя автобуса, ако се опитам да премина оттатък. Мостът е опънат до скъсване. Всеки момент ще падне. Единственият друг избор е да се върнем.

Ван Брънт се подаде иззад стената от кутиите кафе. В ръката си държеше консерва рязани праскови от килограм и половина. Прекоси магазинчето и попита мисис Брийд:

— Колко?

— Четирийсет и седем цента.

— Господи! За консерва праскови?

— Печалбата е пак същата — каза тя. — Просто ги плащаме по-скъпо.

Ван Брънт хвърли гневно половин долар върху тезгяха.

— Отворете я — рече той. — Четирийсет и седем цента за нищо и никаква кутия с праскови.

Мисис Брийд постави консервата под отварачката на стената, завъртя ръчката и спря точно като се