прилепваща черна филцова шапка с нещо като козирка. Вдигна си косата, напъха я под шапката и я наклони екстравагантно. „Сега — каза тя, — сега ще видим как се изкривявало лицето на жената. Иска ми се Хуан да се върне точно сега. Ще ми запее друга песен.“ Извади шишенцето „Белоджа“ от чекмеджето на тоалетката си и се парфюмира на гърдите, по мекото на ушите и около косата. Мазна малко и над горната устна. „Какво, и аз обичам да си го мириша.“

В ресторанта се върна, като внимателно заобиколи ръба на тезгяха, който преди я беше ударил. Сега бе още по-тъмно, защото облаците се сгъстяваха и едва пропускаха светлината. Алис седна на масата и си намести ръчното огледалце. „Хубава си — каза тя, — доста си хубава. Какво ще правиш довечера? Искаш ли да отидеш на танци?“ — Отново си напълни чашата. Ами ако сега шофьорът по линията на „Червената стрела“ мине и почука на вратата? Ще му отвори. Голям шегаджия. Ще му даде една-две чаши, после ще му покаже туй-онуй. „Ред — щеше да му рече, — ти се пишеш голям шегобиец, ама и аз ще ти покажа нещо. Ще се посмеем, честна дума.“ Тя се спря във въображението си на тесния му кръст и на силните мускулести ръце под лактите. Препасваше си джинсите с широк колан, а джинсите му… Хм, нищо му нямаше на момчето! А и тия джинси! Имаха едно занитено медно пулче точно под ципа. И това пулче, кой знае защо, натъжи Алис. Такова пулче имаше Бъд. Медно пулче точно там. Помъчи се да избегне и това видение, но не успя и го теглеше все по-нагоре в паметта си. Беше я умолявал толкова пъти. Накрая извървяха четири мили до поляните за пикник. Бъд носеше обяда — твърдо сварени яйца, сандвичи с шунка и ябълков пай. Алис го беше купила, но каза на Бъд, че го е правила сама. А той дори не дочака обяда. Причини й болка. После тя го попита:

„Къде отиваш?“

„Имам работа“ — бе рекъл Бъд.

„Но ти ми каза, че ме обичаш.“

„Нима?“

„Нали няма да ме оставиш, Бъд?“

„Слушай, сестричке, просто те свалих, толкоз. Не съм подписвал дългосрочен договор.“

„Но това ми е за първи път.“

„Все някога е за първи път“ — бе казал той.

Алис плачеше за себе си. „Не струваш! — изкрещя тя на себе си в огледалото. — Нищо от това не струва!“ Хлипайки, изпи още едно уиски и доля остатъка от бутилката в чашата си. Всички останали също не струваха и с какво можеше да се похвали тя сега? Смрадлива работа с право на легло и никаква заплата. Ето какво. Омъжена за воняща въшка, ето какво. Омъжена за него! Толкова далече от града, на едно кино не може да отиде! Трябва да седи по цял ден в тази воняща кухня.

Отпусна глава в ръцете си и зарида с разбито сърце. А една втора Алис я чуваше да плаче. Една втора Алис стоеше до рамото й и я гледаше. Трябва да стъпвам все на пръсти, за да е щастлив. Вдигна глава и погледна в огледалото. Червилото й беше размазано над горната устна. Очите й бяха зачервени, носът течеше. Посегна към поставката за салфетки, изтегли две и се изсекна. Сви хартията на топка и я хвърли на пода. За какво й беше да поддържа това заведение чисто? Кой се интересуваше? Даваше ли някой пет пари за нея? Никой! Но тя можеше сама да се грижи за себе си. Никой няма да я разиграва безнаказано. Алис пресуши остатъка от уискито. Изваждането на портвайна й отвори работа. Тя политна и падна върху умивалника. В носа й напираше гореща вълна и въздухът свистеше в ноздрите й. Постави бутилката върху тезгяха и взе тирбушон. Когато се опита да пъхне тирбушона в тапата, бутилката й се изплъзна, а втория път тапата се разрони на малки парченца. Натисна останалата част в бутилката с палец и се устреми към масата.

„Сода — рече тя. Напълни чашата с тъмното червено вино. — Ох, да имаше повече уиски, — Устата й беше пресъхнала. Изпи жадно половината чаша вино. — Ха, не е лошо — захили се тя. — Може би е за предпочитане да се почне с уиски, за да придаде вкус на виното. — Приближи огледалото към себе си: — Стар чувал си ти — каза горчиво тя. — Пиян стар чувал. Нищо чудно, че никой не те иска. И аз не бих те взела.“

Образът в огледалото не беше двоен, но очертанията му бяха двойни и извън границите на зрението си Алис имаше чувството, че помещението започва да се люлее и тресе. Изпи останалото в чашата, но се задави, запръска слюнки и в ъглите на устата й потече вино. Не улучи чашата и изля вино върху масата, преди да е напълнила чашата. Сърцето й биеше. Чуваше го и усети как тупти по ръцете, раменете и вените на гърдите й. Алис тържествено пи. Ще падна в безсъзнание, и най-добре. Ако можеше повече да не идвам на себе си. Да можеше това да е краят, краят, краят! Да им покажа на тия копелета, че като не искам, няма да живея! Ще им покажа аз!

И тогава видя една муха. Това не беше обикновена домашна муха, а новородена муха-месарка и синьото й тяло блестеше във всички цветове на дъгата. Беше долетяла на масата и стоеше до локвата от вино. Натопи си хоботчето и се оттегли да се мие. Алис седеше напълно неподвижна. Съществото й се изпълни с ненавист. Цялото й нещастие, всичкият й гняв се съсредоточи върху мухата. С усилие на волята събра двата образа на Мухата в един. „Малка кучка такава — каза Алис нежно. — Въобразяваш си, че съм пияна. Сега ще видиш.“ Очите й шареха и бяха нащрек. Измъкна се бавно бавно настрани от масата и се приведе ниско, като се подпираше с една ръка. Не изпускаше мухата из очи. Изпълзя към тезгяха и мина зад него. На умивалника висеше кърпа за чинии. Взе я с дясната си ръка й внимателно я сгъна. Беше прекалено лека. Намокри я под крана и изстиска ненужната вода. „Ще й дам аз да се разбере на тая кучка!“ — рече тя и изпълзя като котка иззад тезгяха. Мухата беше все още там и още лъщеше. Алис вдигна ръка така, че кърпата да докосва рамото й. Стъпка по стъпка тя се приближи внимателно с вдигната и готова за удар ръка. Замахна. Бутилката, чашата, захарницата и поставката за салфетки се пръснаха по пода. Мухата пикира във въздуха и се завъртя в кръг. Алис стоеше неподвижна и я наблюдаваше с очи. Мухата кацна на тезгяха. Алис се спусна и я удари, но когато мухата отново излетя, тя замахна и удари във въздуха с пешкира.

„Не е това начинът — каза си тя. — Трябва да припълзя до нея и да се хвърля отгоре й. Да се хвърля върху нея!“ Подът под краката й се наклони. Тя разпери ръка и се опря на високия стол. Къде беше сега? Чуваше зизикането й. Ядният, влудяващ хленч на крилата й. Все някога някъде трябваше да кацне. Усети че й се повдига.

Мухата направи по няколко лупинга, осморки и кръгове и накрая се установи на ниско летене с пикиране от единия до другия край на помещението. Алис изчакваше. В ъглите на зрението й напираше мрак. Мухата кацна с леко тупване върху горната кутия от пирамидата със сухи зърнени закуски на лавицата зад тезгяха. Настани се върху „ц“-то от „царевични“ и неспокойно се премести върху „а“-то. Застана неподвижна. Алис смръкна. Помещението се клатеше, но със сила на волята мухата и въздухът около нея оставаха незамъглени. Лявата ръка на Алис се пресегна назад към тезгяха и пръстите й се плъзнаха по него. Тихомълком и бавно тя се придвижи покрай ъгъла на тезгяха. Вдигна дясната си ръка много, много внимателно. Мухата мръдна една крачка й пак застина. Беше готова да литне. Алис го чувствуваше. Предчувствуваше излитането й още преди да литне. Тя се хвърли с цялата си тежест. Мократа кърпа изплющя върху пирамидата от картонени кутии и удари зад нея. Кутии, цял ред чаши и купата с портокали се срутиха върху пода зад тезгяха и Алис падна връз тях.

Помещението я похлупи на сини и червени кръгове. Под бузата й от една разкъсана кутия се изсипаха царевични ядки. Тя повдигна веднъж глава, после я отпусна и върху нея падна тътнеща тъмнина.

Ресторантът остана смрачен и съвършено тих. Мухата се премести на ръба на съхнещата локва вино върху белия плот на масата. За секунда заслухтя за някаква опасност от всички страни и после, без да бърза, натопи плоското си хоботче в сладкото, лепкаво вино.

Облаците се трупаха сиви и заплашителни и над земята заседна синя мрачина. В долината Сан Хуан тъмнозеленото изглеждаше черно, а светлозеленото на тревите — студено, мокросиньо. „Любимец“ се появи, носещ се тежко по магистралата и алуминиевата му боя бляскаше злокобно като пистолет. Далеч на юг тъмната облачна пелена се разръфа и дъждовната стена бавно се заспуска.

Автобусът влезе близо до бензиновите помпи пред магазина на Брийд и спря. Малките боксови ръкавички и бебешката обувчица се поклащаха напред-назад като махалца. Хуан остана на седалката и след като бе спрял автобусът. За момент засили мотора, вслуша се в него, след туй въздъхна, завъртя ключа и