В дъното, ниско до пода, имаше малък шкаф. Алис се наведе, отвори вратичката, слепешката бръкна и извади шише царевично уиски „Стар дядо“. Взе чаша за вода от рафта и занесе шишето и чашата на тезгяха пред стола, където беше седнала преди.

„Моля, госпожо, заповядайте.“

„Занеси го на масата. Какво си въобразяваш, да не би да ти приличам на някоя, дето кисне права по баровете?“

„Не.“

„Дай й още една чаша. И бутилка студена бира.“ „Веднага, госпожо.“

Тя отнесе всичко на масата до вратата и я подреди. „Сега можеш да си вървиш.“ — „Да, госпожо.“

„Но не много далече, че може да ми потрябваш.“ Докато си изливаше бирата, сама се кискаше на себе си. Ако ме чуе някой, ще ме вземе за луда. Пък може и да съм. Наля си богато в другата чаша и каза:

„Алис, мирно, ходом марш!“ Тя олюля чашата и пи бавно. Не го глътна наведнъж. Отпиваше полека неразреденото уиски, то се разливаше парещо по езика й до гърлото, преглътна бавно и усети как й прилютя по небцето и как топлината му се разтвори в гърдите и стомаха й. Дори след като я бе изпразнила, тя задържа чашата долепена до устните си. После я остави на масата и проточи дрезгава въздишка. Като си пое дъх, отново усети сладкия вкус на уискито. Сега се пресегна за халбата с бира. Кръстоса крака и пи много бавно, докато пресуши чашата.

„Господи!“ — рече тя. Стори й се, че никога не си е давала сметка колко безкрайно уютна и чаровна е столовата с мъждукащата светлина през спуснатите щори. Чу по шосето да минава камион и това я обезпокои. Само това й липсваше — да й развалят деня! Ха, ще трябва да разбият вратата. Никого няма да пусне. Наля два пръста уиски в едната чаша и четири бира в другата.

„Има повече от един начин да се поглъща алкохол“ — каза тя и гаврътна уискито, а след него веднага и бирата. Виж ти, откритие. Не е същото. Вкусът се мени от начина на пиене. Защо никой досега не го е открил, ами само Алис? Някой трябва да го напише:

„Вкусът зависи от начина на пиене.“ Десният й клепач леко трепкаше и по вените на ръцете й премина особена, но приятна болка. „Никой няма време да открива разни неща — патетично заяви тя. — Няма време. — Наля половин чаша бира и пълна чаша уиски. — Интересно дали някой го е опитвал преди мене.“ Металната поставка за книжни салфетки беше пред нея и тя се оглеждаше в нея. „Здрасти, малката“ — поздрави се тя. Люшна чашата и в лъскавия метал тя беше също толкова разкривена, колкото и лицето й. „Хайде по едно, моето момиче. За твое здраве, миличка. — Излочи уискито и бирата, както ожаднял човек пие мляко. — А — рече си тя, — туй хич не било лошо! Ни най-малко! Мисля, че налучках нещичко. Браво!“ Тя намести металната поставка за салфетки така, че да се вижда по-добре. Една гънка в метала обаче правеше носа й като счупен в костта и дебел и тумбест в основата. Тя стана, отиде зад тезгяха, влезе в спалнята и донесе кръгло огледалце, което подпря на захарницата. Настани се удобно и кръстоса крака.

„Сега искам да те почерпя едно питие, — Наля уиски в двете чаши. — Няма бира? — учуди се. — Свършихме бирата? Веднага ще оправим положението.“ Отиде до хладилника и донесе втора бутилка бира.

„Виж сега, слагаме първо малко уиски, не много, ама не и съвсем малко, и прибавяме точно колкото трябва бира. Ето, готово. — Тя придвижи едната чаша към огледалото и изпразни другата. — Някои хора се страхуват да пият. Не им понася.“

„О, не го ли искаш? Е, твое право. Няма да те карам насила. Разбира се, няма да го оставя да отиде зян.“ И глътна и другата чаша. Бузите й горяха, сякаш ги щипеше мраз. Алис вдигна огледалото и взе да се наблюдава. Очите й бяха влажни и лъщяха. Отметна падналия кичур коса. „Няма смисъл да се съсипваш само защото ти е приятно.“ Без предупреждение една гледка се намести в главата й и тя захлупи огледалото върху масата. Гледката така силно и така светкавично я порази, че й подействува като плесница. Сигурно се дължеше на стъмненото помещение. Алис изплака:

— Не искам да мисля за това! Противно ми е да мисля за това!

Ала мисълта и картината не си отиваха. Стъмена стая — майка и парализирана, скована, неподвижна, очите й втренчени право нагоре и след това една бяла ръка се привдига от завивката с отчаяние, като повик за помощ. Алис може да се вмъкне и независимо колко скришно влиза, ръката ще се вдига в ужасяваща безпомощност, Алис ще я подържи за момент, после ще я отпусне внимателно и ще си излезе. Всеки път, когато влизаше в тази стая, тя се молеше да не се вдига ръката, да лежи неподвижно, да бъде мъртва като останалата част на тялото. „Не искам да мисля за това — извика Алис. — Как се вмъкна в мозъка ми?“ Ръката й трепереше и бутилката се чукаше о чашата. Наля си огромна доза и я глътна наведнъж, така че гърлото й се сви, закашля се и едва не повърна. „Това ще ти помогне — каза си тя. — Искам да мисля за нещо друго.“

Представи си ги двамата с Хуан в леглото, но това бързо се изплъзна от ума й. „Можех да имам, който мъж си поискам — похвали се тя. — Колко са ме ухажвали, господ ми е свидетел, ама аз не се поддавах хич. — Устните й се сгърчиха и малко сластолюбиво оголиха зъбите. — Може би е трябвало, докато съм могла. Залязвам… Глупости, чиста лъжа! — крещеше тя. — Бива ме, както и преди! Дори повече! Кой, по дяволите, ще иска някоя кокалеста кранта, дето няма да знае какво да прави? Никой истински мъж не обича такива. Ей сега ще изляза навън и ще ми се налепят като мухи.“

Бутилката беше опразнена малко повече от половината. Тя разля, като си наливаше, и се изхили: „Аз май се понапих.“ От външната врата се разнесе страшно чукане и Алис смразена притихна. Отново се почука. Някакъв мъжки глас каза:

— Няма никой. Но ми се стори, че се говореше.

— Опитай пак. Може да са вътре — отвърна женски глас.

Алис нежно вдигна огледалото и се погледна в него. Кимна с глава и смигна задълго с едното си око. Пак се похлопа.

— Казвам ти, никой няма.

— Виж вратата.

Алис чу как се разтресе вратата с мрежата.

— Заключена е — каза мъжът, а жената му отвърна:

— Заключена е отвътре. Трябва да са вътре. Мъжът се засмя и изскърца с крака върху чакъла.

— Като са вътре, значи, искат да са сами. Та ти не искаш ли понякога да си сама, бейби? С мене.

— О, стига — каза жената. — Искам сандвич.

— Ще трябва да почакаш.

Алис се почуди защо не е чула колата и стъпките по паважа преди чукането. „Бас ловя, че съм се отцепила“, помисли си тя. Чу колата да потегля. „Не приема отговор «не» — каза Алис. — Само защото някой е решил да си почине един ден и да се съвземе малко, те, не, трябва да ядат сандвичи, дявол да го вземе… — Вдигна бутилката и мъдро хвърли поглед през стъклото, — Не остава много.“ Уплаши се. Ами ако се свърши, преди да е готова? После поклати глава и се усмихна на себе си. В дъното на шкафчето имаше две бутилки портвайн. Това й даде чувство на сигурност и тя си наля едно голямо уиски, което отпиваше на глътки. Хуан не обичаше да има вземане-даване с жени, които пият. Казваше, че лицата им се изкривявали, а той мразеше това. Хубаво, сега щеше да види! Тя изпи половината уиски в чашата си и тежко се надигна.

„Ти остани тук и ме почакай“ — обърна се мило тя към чашата.

На завоя зад тезгяха се поолюля и ъгълът се впи точно над хълбока й. „Това ще посинее и почернее“ — рече си тя. Прекоси спалнята и влезе в банята. Навлажни една малка хавлиена кърпа, натри я със сапун, докато се получи дебел слой, и се зае да си търка лицето. Търкаше го силно около носа и в малката бръчка, която пресичаше брадичката й. Уви кърпичката около малкия си пръст, завъртя го в ноздрите си и си почисти ушите. После, стиснала очи, изплакна сапуна и се погледна в огледалото над умивалника. Лицето й беше много червено, очите — леко кръвясали. Отне й доста време. Сложи крем, после го изтри с кърпата. Разгледа я да намери мръсотия и я откри. Труди се върху веждите си с кафяв молив. Червилото я затрудни. Плесна едно карминено червено петно прекалено ниско под устната и трябваше да изтрие всичко с хавлиената кърпа и да почне наново. Изду устни силно напред, след което ги сви и разтри една о друга. Прегледа си зъбите и избърса червилото по тях. Трябваше да си ги измие, преди да си сложи червило. Сега пудра. Ще отнеме червенината от лицето й. После се среса. Никога не бе харесвала косата си. Като я носеше така, и то за по-голям ефект, беше загубила интерес към нея. В спалнята измъкна една тясно