преди Машината да бъде активирана, или само проява на куртоазия към Япония като страна-домакин? Смята ли, че е възможно устройството да се окаже Троянски кон или Адска машина? В отговорите си Ели се стараеше да бъде учтива, лаконична и непротиворечива. Представителят на отдела за връзки с обществеността към проекта „Машина“, който я придружаваше, остана видимо доволен.

Интервюто изведнъж прекъсна. Главният редактор й каза, че желаят на нея и на колегите й пълен успех. Остават с очакването, че ще могат да я интервюират след завръщането им. Надяват се, че след това ще посещава Япония често.

Домакините се усмихваха и кланяха. Бронираните воини се бяха прибрали през люка. Видя хората от охраната, шарещи с поглед, зад разтворената врата на конферентната зала. Докато излизаха, попита жената-репортер за сцената от средновековна Япония.

— О, да — отвърна й тя. — Те са астрономи от Крайбрежната гвардия. Практикуват „Кендо“ всеки ден по обед. По тях можеш да си сверяваш часовника.

Ши се бе родил по време на Великия поход и се бе сражавал с Гоминдана като младеж, през Революцията. Служил бе като офицер от разузнаването в Корея и бе израсъл до отговорния пост ръководител на китайските стратегически технологии. Но по време на Културната революция беше публично низвергнат и осъден на изгнание, въпреки че след това го реабилитираха с фанфари.

Едно от престъпленията на Ши в очите на Културната революция се беше оказало възхищението му към конфуцианските добродетели и особено към един пасаж от „Великото учение“, който преди, в продължение на векове, всеки китаец с елементарно образование знаел наизуст. Тъкмо на този пасаж, бе изтъквал Сун Ят Сен, се основаваше неговото национал-революционно движение от началото на века:

Така, вярвал Ши, преследването на познанието е в основата на благополучието на Китай. Но червеногвардейците смятали друго.

По време на Културната революция Ши бил въдворен като обикновен труженик в една бедна селска комуна в провинция Нингшиа, край Великата китайска стена, район с богата ислямска традиция — където, докато орал някакво каменисто и безплодно поле, изровил от земята красиво орнаментиран бронзов шлем от династия Хан. След като мястото му в държавното ръководство било възстановено, интересът му се насочил от стратегическите въоръжения към археологията. Културната революция се опитала да изкорени 5000-годишната непрекъсната китайска културна традиция. Ши поел отговорността да изгради мостове към миналото на страната. С времето изцяло се посветил на мащабните разкопки на некропола Шиан.

Точно там било направено голямото откритие на теракотената армия на императора, на чието име е наречен самият Китай. Официалното му название било Кин Ши Хуандъ, но поради неточна транслитерация станал широко известен на Запад под името Чин. В трети век преди Христа Кин обединил страната, построил Великата стена и жалостиво се разпоредил при неговата смърт членовете на свитата му — войници, слуги и благородници, — които според по-ранната традиция трябвало да бъдат заровени живи, да бъдат заместени с теракотени статуи в естествен ръст. Теракотената армия включваше 7500 воина, почти цяла дивизия. Всеки от тях притежаваше индивидуални черти. Човек можеше да види, че са представени народности от цял Китай. Императорът беше слял многобройните и враждуващи помежду си провинции в единна държава. В един близък гроб се съхраняваше непокътнатото от времето тяло на маркизата на Таи — благородница от нисък ранг в императорския двор. Технологията на съхраняване на телата беше много по-напреднала от египетската. Човек можеше да види суровото лице на маркизата, може би грижливо поддържано с балсами в продължение на десетилетия от слугите.

Кин опростил писмото, кодифицирал законите, построил пътища, довършил Великата стена и обединил страната. Освен това конфискувал оръжията. Макар да го виняха, че е избивал учени и е изгарял книги, защото част от познанието било размирно, той твърдял, че е премахнал ендемичната поквара и е установил мир и ред. Ши си спомнял за Културната революция. Опитвал се да си представи съжителството на две толкова противоположни тенденции в сърцето на един човек. Арогантността на Кин достигала зашеметяващи размери — за да накаже една планина, която го била обидила, той заповядал да се изкорени цялата й растителност и да я боядисат в червено, цвят, носен от осъдени престъпници. Кин бил велик, но също така бил луд. Може ли човек да обедини толкова различни и враждуващи помежду си народности, без да е малко луд? Трябва да си шантав, само за да си го помислиш, смееше се Ши пред Ели, докато й разказваше.

С нарастваща възхита, Ши организирал мащабни разкопки в района на Шиан. Постепенно се убедил, че император Кин също лежи и чака, съвършено запазен, в някоя величествена гробница близо до теракотената армия. Наблизо, според древните хроники, под голяма могила имало заровен модел на държавата Китай от 210 г.пр.Хр., със старателно изобразени върху него всеки храм и пагода. Реките, твърдяха древните извори, били направени от живак, по който миниатюрната ладия на императора вечно се носела сред подземното му владение. Когато се разбрало, че в недрата на Шиан има големи количества живак, възбудата на Ши нараснала.

Ши изровил съвременно на императора описание на величествения императорски купол, покриващ подземното му миниатюрно владение, наричано като истинското — Поднебесното царство. Тъй като писменият китайски език почти не се е променял в тези 2200 години, той могъл да изчете описанията пряко, без услугите на експерт-езиковед. Хроникьорът от времето на Кин говорел пряко на Ши. Много нощи Ши си лягал, представяйки си великия Млечен път, който обхваща небесния свод в куполната гробница на великия император, и нощта, огряна от комети, появили се при неговата кончина, за да отдадат почит към паметта му.

В последните десетина години Ши се бе занимавал с издирването на гробницата на Кин и неговия модел на вселената. Все още не го беше открил, но това величаво търсене бе пленило въображението на цял Китай. За него казваха: „В Китай живеят един милиард души, но Ши е само един“. В една държава, където ограниченията над индивидуалността бавно падаха, неговият авторитет оказваше конструктивно влияние.

Кин, това беше ясно, е бил обладан от манията за безсмъртие. Човекът, дал името си на най- многолюдната държава на планетата, човекът, построил най-огромния строеж на планетата за времето си, се боял, съвсем основателно, да не бъде забравен. Затова предприел нови, още по-монументални строежи; запазил или изваял за вековете телата и лицата на своите придворни; изпращал непрестанно експедиции в Източно море да търсят еликсира на живота. С горчивина се оплаквал от огромната им цена. Една от тези експедиции включвала неизброима флотилия от океански джонки с екипаж от 3000 млади мъже и жени. Те така и не се върнали и съдбата им е неизвестна. Животворната вода не се намерила.

Точно петдесет години по-късно в Япония изведнъж се появили оризовото влажно земеделие и металургията — въведения, които рязко променили японската икономика и създали класата на аристократите-воини, на шогуните. Ши твърдеше, че японското име на Япония ясно отразява китайския произход на японската култура: страната на изгряващото слънце. Къде трябва да е застанал човек, за да изгрява слънцето над Япония, питаше Ши. Така че самото име на ежедневника, който Ели току-що бе посетила, напомняше за живота и времето на император Кин. Ели си помисли, че в сравнение с Кин, Александър Македонски сигурно изглежда като жалко гаменче от училищния двор. Е, почти.

Ако Кин е бил обладан от мания за безсмъртие, то Ши беше обладан от мания за Кин. Ели му каза за посещението си при Сол Хадън в околоземна орбита и двамата се съгласиха, че ако Кин бе живял в упадъчните години от края на двадесети век, то орбитата на Земята щеше да е най-подходящото място за