съвпадаха с нейните представи, тя лично се отегчаваше от тези подлъгващо убедителни спекулации на тема „какво мислят веганците“. Искаше проектът да продължи, Машината да се довърши и активира, да започне нов етап в човешката история. Все още не се доверяваше на своите мотиви, все още бе предпазлива, дори когато я споменаха като вероятен член на екипажа на завършената Машина. Така че забавянето на подновеното строителство я устройваше. Осигуряваше й време да се справи със собствените си проблеми.

— Ще вечеряме с Ямагиши. Той ще ви хареса. Но малко се тревожим за него. Поддържа толкова ниско парциалното кислородно налягане нощем.

— Какво имате предвид?

— Ами, колкото по-ниско е съдържанието на кислород във въздуха, толкова по-дълго живееш. Поне така казват докторите. Така че коригираме кислородното налягане в стаите си. Денем не можеш да го оставиш много под двайсет процента, защото ставаш гроги. Ниският процент пречи на умствената дейност. Но нощем, когато все едно човек спи, можеш да понамалиш частичното кислородно налягане. Има опасност, разбира се. Да не го намалиш прекалено. Ямагиши напоследък е стигнал до четиринайсет процента, защото иска да живее вечно. В резултат на това до обед не е съвсем в ред.

— Аз съм си такава откакто се помня, при пълни двайсет процента — засмя се Ели.

— Напоследък опитва с ноотропни вещества, за да компенсира виенето на свят. Сещаш се, от рода на пирацетама. Определено подобряват паметта. Не знам дали всъщност правят човек по-умен, но така казват. Затова Ямагиши гълта ужасно количество ноотропици и не диша достатъчно кислород нощем.

— Да не би да се държи като куку?

— Като куку ли? Не знам. Не познавам толкова много деветдесет и две годишни първокласни военнопрестъпници.

— Ето защо всеки експеримент трябва да е под контрол — каза тя.

Хадън се засмя.

Дори в тази напреднала възраст Ямагиши беше съхранил изправената стойка, придобита през дългогодишната му служба в Имперската армия. Беше дребен човек, съвсем оплешивял, с тънки бели мустачки и невъзмутимо добродушно изражение на лицето.

— Тук съм заради бедра — обясни той. — Знам за рак, за дълъг живот, но съм тук заради бедра. На моя възраст кости чупят лесно. Барон Цукума умря като пада от негов футон на татами. Половин метър пада. Половин метър. И кости чупят. На нула g кости не чупят.

Звучеше съвсем смислено.

Имаше някои кулинарни компромиси, но вечерята се оказа изненадващо елегантна. Безтегловното хранене бе наложило известни технологични въведения. Блюдата бяха с капаци, а чашите за вино — запечатани и със сламки. Храни като фъстъци и сух корнфлейк тук бяха забранени.

Ямагиши я подкани да си вземе от хайвера. Това бе една от малкото западняшки храни, чиято цена на Земята е по-скъпа от цената на пренасянето й в орбита. Сцеплението между отделните зрънца на хайвера беше щастливо обстоятелство, прецени Ели. Представи си флотилия от зрънца, летящи всяко в самостоятелна орбита из коридорите на орбиталния санаториум. Изведнъж се сети, че собствената й майка също се намираше в санаториум, няколко нива в скалата по-скромен от този. Ориентирайки се по Великите езера, които сега се виждаха през прозореца, всъщност тя можеше точно да посочи къде се намира майка й в момента. Значи можеше да прекара две денонощия в околоземна орбита, дърдорейки си с двама лоши милиардери, а не можеше да намери петнадесет минутки време да звънне на майка си? Закле се да й се обади веднага, щом се върне край Кокосовия плаж. Едно комюнике от околоземна орбита щеше да бъде прекалена новост, прецени тя, за старческия санаториум в Джейнсвил, Уисконсин.

Ямагиши прекъсна нишката на мисълта й, за да я информира, че е най-старият индивид в космоса. Изобщо. Дори бившият китайски вицепремиер бил по-млад. Той свали сакото си, нави десния ръкав, стегна бицепс и я покани да опипа мускула му, След това се впусна в колоритни и подробни описания на съществените прояви на благотворителност, в които е бил главен дарител.

Ели се мъчеше да поддържа учтив разговор.

— Тук е доста мирно и тихо. Това ваше оттегляне трябва да е приятно.

Бе адресирала тази неангажираща реплика към Ямагиши, но й отговори Хадън.

— Не минава съвсем без събития. От време на време възниква криза и трябва да действаме бързо.

— Слънчево изригване. Много лошо. Прави човек стерилен — намеси се Ямагиши.

— М-да. Когато телескопът засече по-голямо слънчево изригване, разполагаме с три дена, преди заредените частици да стигнат до вилата. Постоянните обитатели, като Ямагиши сан и моя милост, се скриваме във ветровала. Укритието е много спартанско, много тясно. Но противорадиационната защита е достатъчна. Остава малко вторична радиация, разбира се. Работата е в това, че сменящият се персонал и гостите трябва да напуснат в тридневен срок. При подобна тревога понякога викаме търговския флот. Някой път се налага да прибегнем до НАСА или до руснаците, за да спасим хората. Нямате си представа какви хора трябва да разкарваме извън станцията при аварийна ситуация — мафиози, глави на разузнавателни агенции, красиви мъже и жени…

— Защо имам чувството, че сексът е сред приоритетните стоки, които внасяте от Земята? — попита тя с известна неохота.

— О, да, така е — съгласи се веднага Хедън. — Има много причини. Клиентелата, мястото. Но главната причина е в нулевата гравитация. При нулево g човек на осемдесет години може да прави неща, които не би могъл да направи на двайсет. Трябва да дойдете някой път тук с приятеля си на почивка. Приемете го за официална покана.

— Деветдесет — каза Ямагиши.

— Моля?

— Можеш на деветдесет години правиш неща, за които и не сънувал на двайсет. Това казва Ямагиши сан. Затов всички напират да дойдат тук.

След кафето Хадън се върна към темата за Машината.

— Ямагиши сан и аз сме партньори, с още няколко души. Той е почетен председател на управителния съвет на „Ямагиши Индъстриз“. Както знаете, те са основният изпълнител на тестовете на машинните компоненти в Хокайдо. А сега представете си нашия проблем. Ще ви дам само един пример. Имаме три големи сферични черупки, една в друга. Направени са от ниобиева сплав, в тях са инкрустирани странни матрици и очевидно са предназначени да се въртят във взаимно перпендикулярни посоки с много голяма скорост, във вакуум. Бензели, така ги нарекоха. Всичко това ви е познато. Но какво ще стане, ако се направи мащабен макет на тези три бензела и ги завъртите много бързо? Какво ще стане? Всички по-вещи физици смятат, че нищо няма да се случи. Но, разбира се, никой не е извършил експеримента. Точно този експеримент. Така че всъщност никой не знае. Да допуснем, че нещо наистина се случи, когато напълно сглобената Машина се активира. Дали зависи от скоростта на въртене? Дали зависи от сплавта, от която са излети бензелите? Или от врязаните матрици? Дали е въпрос на мащаб? Затова правехме тези неща и ги подлагахме на изпитание — както в умален мащаб, така и в реални размери. Искаме да завъртим нашата версия на големите бензели тези, които ще бъдат монтирани в двете Машини. Да приемем, че и тогава нищо няма да се случи. После искаме да монтираме допълнителните компоненти, един по един. Ще ги добавяме постепенно чрез системно интегриране, стъпка по стъпка, после може би ще дойде момент, в който ще включим някой от компонентите, не последния, след което току-виж Машината направи нещо и ни срита яко. Просто искаме да разберем как действа Машината. Разбирате ли накъде клоня?

— Искате да кажете, че тайно сглобявате още една машина в Япония?

— Е, не съвсем тайно. Просто изпитваме отделните компоненти. Никой не е казал, че трябва да ги изпитваме всеки поотделно. Така че Ямагиши сан и моя милост предлагаме: да променим графика на изпитанията в Хокайдо. Сега извършваме пълната системна интеграция, а ако не задейства, след това започваме изпитанията на компонентите поотделно. Все едно, парите са осигурени.

Смятаме, че ще минат месеци — може би години — преди американското усилие отново да тръгне по пистата. И не допускаме, че руснаците ще го постигнат дотогава. Япония се оказва единствената