Държавите, осъществили космическия полет, са го направили преди всичко в интерес на своята нация. Иронията е в това, че почти всички, които са се оказвали в откритото пространство, придобиват изненадващ възглед за една транснационална перспектива, за Земята като единен свят.
Не беше трудно да си представи човек времето, когато човекът ще изпитва лоялност преди всичко към този син свят или дори към грозда от светове, тътрещи се около близката звезда — жълто джудже, към която хората, веднага щом проумяха, че всяка звезда е слънце, прибавиха определителен член: Слънце-то. Едва сега, когато много хора можеха да проникнат в пространството за по-дълго време и можеха да си позволят малко време за размишления, започна да се усеща силата на планетарната перспектива. Оказа се, че значителна част от тези хора, летящи на ниска орбита около Земята, бяха твърде влиятелни долу на Земята.
От самото начало, преди самите хора да нахлуят в космоса, бяха изпращали животни. Амеби, плодови мушици, плъхове, кучета и маймуни се бяха превърнали в дръзки космически първооткриватели. След като все по-дългите космически полети станаха възможни, се установи нещо неочаквано. То нямаше никакъв ефект върху микроорганизмите и съвсем малък върху плодовите мушици. Но при бозайниците, изглежда, нулевата гравитация увеличаваше продължителността на живота. С десет или двадесет процента. Ако живееш при нула g, твоето тяло използва по-малко енергия, за да се бори с гравитацията. Клетките ти се окисляват по-бавно и ще живееш по-дълго. Някои лекари твърдяха, че този ефект ще се окаже много по- отчетлив при хората, отколкото при плъховете. Във въздуха се понесе лек аромат на безсмъртие.
Процентът на нови ракови заболявания сред изнесените в орбита животни беше 80% по-нисък от съответната контролна група на Земята. Левкемията и лимфатичните карциноми бяха с 90% по-малко. Появиха се дори свидетелства, макар и не толкова значими статистически, че процентът на спонтанно оздравяване на кожни заболявания е много по-висок при нулева гравитация. Германският химик Ото Варбург, половин век преди това, бе изказал предположението, че окисляването е причината за много видове ракови заболявания. По-ниското ниво на клетъчно кислородно поглъщане в условията на безтегловност изведнъж се оказа твърде привлекателно. Хора, които в по-ранните десетилетия биха се отправили на поклонничество в Мексико за лаетрил43, сега вдигаха врява да получат билет за космоса. Но цената беше умопомрачителна. Било за профилактика или за клинично лечение, космическият полет бе достъпен само за малцина.
Изведнъж се появиха нечувани доскоро суми за инвестиране в граждански орбитални станции. Към края на Второто хилядолетие се появиха прототипи на санаториуми, на няколко стотин километра височина. Освен високата цена, това си имаше и недостатъци: прогресивно остеологично или васкуларно заболяване можеше да направи невъзможно човек да се върне в гравитационното поле на повърхността на Земята. Но за някои от богатите старци това не представляваше особена пречка. Срещу още десет години живот те бяха щастливи да се оттеглят в небесата и евентуално да умрат там.
Съществуваха среди, които се тревожеха, че това бе недискретна инвестиция от страна на крайно ограничения кръг супербогати на планетата; имаше толкова спешни нужди и справедливи протести от страна на бедните и безсилните, че такива огромни суми се харчат за подменяне на памперсите на богаташите и хората с власт. Безумие е, казваха те, да се позволи на елитната класа да емигрира в космоса, а масите да останат на Земята — планета, предала се в ръцете на същите тези безотговорни господари. Други пророкуваха, че това е Божа работа: владетелите на планетата се събираха на тумби и напускаха; там горе те не можеха да натворят толкова бели, колкото тук долу.
Но едва ли някой си даваше сметка за основния резултат, за това, че тези, които бяха в състояние да сторят най-голямото добро, бяха обладавани от жива планетарна перспектива. След няколко години в околоземна орбита сред тях почти не останаха хора с националистични предразсъдъци. Глобалната ядрена конфронтация създава сериозни проблеми пред обладаните от мания за безсмъртие.
Сред тези хора се срещаха японски индустриалци, едри гръцки корабовладелци, един бивш генерален секретар на партия, китайски криминален барон и оттеглил се крал на хероина. На Запад, с изключение на малкото специални покани заради политически заслуги, съществуваше само един критерий за пребиваване в околоземна орбита: трябваше да можеш да си платиш. В съветския космически хотел нещата бяха по- различни: наричаха го „космическа станция“ и за бившия генерален секретар се казваше, че бил там за „геронтологични изследвания“. Като цяло, масите не проявяваха особено възмущение. Представяха си, че един ден и те ще отидат там.
Тези, които бяха в околоземна орбита, обикновено се държаха благоразумно, предпазливо, кротко. Семействата и персоналът им притежаваха сходни лични качества. Те бяха във фокуса на дискретно внимание от страна на други богати и влиятелни хора, които все още се намираха на Земята. Не правеха публични изявления, но възгледите им постепенно се просмукваха в мисленето на световните политически водачи. Продължаващото намаляване на ядреното въоръжение от страна на петте ядрени сили бе едно от нещата, които преподобните в орбита поддържаха. Тихомълком, те бяха подкрепили строителството на Машината заради потенциалната възможност то да обедини света. Понякога националистически организации пишеха за мащабен заговор в околоземна орбита, подтикващ благодетелите да продават своите отечества. Публикувани бяха брошури, за които се твърдеше, че представляват стенографски записи на заседание на борда на „Матусал“, в който участвали представители от други частни космически станции, прехвърлени със совалки специално за тази цел. Привеждаше се „списък на предстоящи действия“, предназначен да внуши ужас в главата на всеки горещ патриот. Според „Таймс Уийк“ тези брошури бяха фалшификат. Нарекоха ги „Протоколи на озоновите стареи“.
В дните непосредствено преди заминаването тя се опита да прекара известно време — обикновено призори — на Кокосовия плаж. Ели бе наела апартамент с изглед към плажа и Атлантическия океан. Носеше трохи хляб и ги хвърляше на чайките. Бяха много добри в прихващането на трохи в полет, като извънполеви играчи от Бейзболната лига. Случваше се по двайсет-трийсет чайки да изпърхат във въздуха само на метър от главата й. Пляскаха енергично с криле в стремежа си да се задържат във въздуха, с широко отворени човки, в очакване на чудодейно появилата се храна. Рееха се една след друга в случайни посоки, но цялостният ефект на движенията им напомняше за стационарен шаблон. На връщане намери малък, крехък и съвършен палмов лист, кацнал на края на пясъчната ивица. Вдигна го и си го отнесе в апартамента, като го изчисти грижливо от пясъка с длани.
Хадън я бе поканил в дома си, далече от къщи, в неговата космическа вила. „Матусал“, така я беше нарекъл. Не биваше да казва на никого извън правителството за поканата, поради решимостта на Хадън да остане далеч от вниманието на обществото. Наистина почти никой не знаеше, че си е наел резиденция в орбита и се е оттеглил в небесата. Хората в правителството, до които се допита, се съгласиха да го посети. Мнението на дер Хеер беше: „Малко смяна на пейзажа ще ти се отрази добре“. Президентът определено беше „за“ и веднага се намери едно свободно място в излитащата скоро совалка, престарялата, но все още функционираща нормално „Интрепид“. Прехвърлянето на орбитална почивна станция обикновено ставаше с търговски превозвач. Много по-големият кораб за еднократен полет преминаваше през последни изпитания, но застаряващата совалка все още се използваше от правителството на САЩ като товарен кон, както за военни, така и за граждански мисии.
— Ще откъртим няколко плочки, като се закачим и после пак ще ги лепнем, преди да тръгнем обратно — обясни й един от астропилотите.
За полета не се изискваше специална физическа кондиция, освен добро здравословно състояние. Търговските полети обикновено излитаха пълни и се връщаха празни. Полетите на совалките, напротив, бяха претъпкани както на излитане, така и на връщане. Преди „Интрепид“ да кацне миналата седмица, беше се срещнала и скачила с „Матусал“, за да върне двама пътника на Земята. Тя ги познаваше по име: единият бе създател на нова тласкателна система, а другият — криобиолог. Ели се зачуди каква работа са имали двамата на „Матусал“.
— Ще видиш — продължи пилотът. — Все едно, че се изтърсваш от дърво. Почти няма човек, на когото да му е неприятно, а на повечето много им харесва.
Хареса й. В обкръжението на пилота, двама души със специална мисия, един военен със здраво стисната устни и един митнически чиновник, тя изпита безукорното издигане и възбудата от първото в живота й
