попадане в нулева гравитация, по-дълго от високоскоростния асансьор в Световния търговски център в Ню Йорк. След орбита и половина се срещнаха с „Матусал“. Два дни по-късно търговският кораб „Нарния“ щеше да я свали на Земята.

Вилата — Хадън настояваше да я наричат така — се въртеше бавно, един оборот на всеки деветдесет минути, така че една и съща нейна страна винаги се намираше с лице към Земята. От кабинета на Хадън се виждаше величествена панорама на земния глобус — не на телевизионен екран, а през истинско прозрачно прозоречно пано. Фотоните, стигащи до погледа й, бяха отразени преди частици от секундата от заснежените Анди. Освен в периферията на прозореца, където косата ивица през дебелия полимер беше по-дълга, не се забелязваше почти никакво изкривяване на образа.

Ели знаеше, че има много хора, дори религиозни, които се смущават от чувството си на благоговеен трепет. Но човек трябва да е от дърво, за да не го изпита пред този прозорец, помисли си тя. Трябваше да изпращат тук млади поети, композитори, художници, кинорежисьори и дълбоко религиозни хора, необременени от сектантската бюрокрация. Това усещане можеше лесно да се предаде на всеки среден човек на планетата. Колко жалко, че никой не се бе сетил да го приложи сериозно. Чувството беше… нуминозно.

— Човек свиква с него — й каза Хадън. — Но не му омръзва. От време на време отново те вдъхновява.

Той сдържано й поднесе диетична кола. Беше отказала по-силно питие. Цената на етанола в орбита сигурно беше доста висока.

— Разбира се, тук ти липсват определени неща — дългите разходки, плуването в океана, старите приятели, които ще ти се изсипят вкъщи, без да си ги канил. Но аз и бездруго не си падах много по тези неща. Пък и, както виждате, човек може да си кани приятели на гости.

— На огромна цена — отвърна тя.

— Една жена посещава Ямагиши, съседа ми в другото крило. Всеки втори вторник от месеца, в дъжд и сняг. Ще ви запозная след малко. Много интересен човек. Първокласен престъпник, но само обвинен, нали разбирате, не и осъден.

— И какво ви привлича? — попита Ели. — Нали не смятате, че светът свършва? Защо сте тук?

— Харесва ми гледката. Разбира се, има си и някои правни предимства.

Тя го изгледа озадачено.

— Нали знаете — човек с моето положение. Нови изобретения, нови производства — винаги си на ръба да нарушиш някой и друг закон. Обикновено, защото старите закони не са приспособени към новата технология. Голяма част от времето ти минава в съдебни спорове. Намалява се ефективността. Докато всичко това — той обгърна с широк жест орбиталната си вила и земния глобус зад прозореца — не принадлежи на никоя нация. Тази вила принадлежи на мен, Ямагиши и още неколцина приятели. В снабдяването ни с храна и материални дреболии няма нищо незаконно. За всеки случай обаче си разработваме затворени екологични системи. Не съществува никакъв договор за екстрадиция между тази вила и държавите долу. За мен е по… ефикасно да пребивавам тук горе.

Не искам да мислите, че съм извършил нещо кой знае колко незаконно. Но ние правим толкова много неща, че просто е по-разумно човек да вземе предпазни мерки. Например, има хора, които смятат, че аз съм организирал саботажа на Машината, след като изразходвам толкова много собствени пари, за да помогна за строителството й. Освен това знаеш какво сториха с Вавилон. Моите застрахователни агенти смятат, че едни и същи хора стоят зад инцидента във Вавилон и Тер Хот. Изглежда имам доста врагове. Не разбирам защо. Струва ми се, че съм направил много добри неща за хората. Все едно, тъй или иначе, за мен е по- добре да съм тук…

Всъщност искам да поговоря с вас за Машината. Тази катастрофа в Уайоминг с ербиевия щифт беше ужасна. Наистина съжалявам за Дръмлин. Той беше един упорит стар пикльо. А този инцидент сигурно е бил голям шок за вас. Сигурна ли сте, че не искате нещо за пиене?

Стигаше й само да гледа Земята и да го слуша.

— Ако аз не съм обезсърчен за Машината, не разбирам защо вие трябва да сте. Сигурно се тревожите, че никога няма да има американска Машина, че твърде много хора желаят проекта да се провали. Президентът също се тревожи. А тези цехове, които построихме, не са поточни линии. Ние произвеждахме изделия по поръчка на клиента. Ще бъде много скъпо да се заместят счупените части. Но това, което сигурно си мислите, е, че по начало идеята е била погрешна. Че може би е било глупаво да се бърза толкова. Следователно всичко трябва да се огледа много внимателно и дълго. Ако вие не смятате така, президентът — със сигурност.

Но ако не го направим бързо, не вярвам, че изобщо ще го направим. Има и още нещо: аз не мисля, че тази покана е в сила вечно.

— Странно, че тъкмо вие го казвате. Точно за това си говорехме с Валириън и Дръмлин преди аварията. Тоест, преди саботажа — поправи се тя. — Моля, продължете.

— Виждате ли, хората на религията — повечето от тях — мислят за тази планета като за експеримент. В крайна сметка техните вери се свеждат до това. Един или друг бог току преправя нещо, пъха се тук и там, спи с жените на търговците, раздава таблички на Планината, кара те да си изколиш децата, учи хората какви думи да казват и какво да не произнасят, кара ги да се чувстват виновни, че правят неща, които им харесват и тям подобни. Защо тия богове просто не вземат да ни оставят на мира? Всички подобни божи намеси намирисват на некомпетентност. Ако Бог не е искал жената на Лот да поглежда назад, защо просто не я е направил послушна, та да постъпи така, както мъжът й нарежда? Или ако не беше направил Лот такъв тъпанар, сигурно жена му щеше да го слуша по-внимателно? Ако Бог е всеможещ и всезнаещ, защо преди всичко не е сътворил вселената така, че да се получи точно онова, което му се иска? Защо непрекъснато я преправя и се оплаква? Не, има нещо, което Библията разкрива пределно ясно: библейският Бог е един мърляв занаятчия. Хич го няма, нито в замисъла, нито в изпълнението. Ако е имал конкуренция, щял е да изхвърчи от бизнеса.

Точно затова аз не вярвам, че сме експеримент. Във вселената сигурно има много експериментални планети, където боговете-чираци ходят да си пробват уменията. Какъв срам, че Ранкин и Джос не са се родили на подобна планета. Но на тази планета — той отново махна с ръка към прозореца — няма и най- малка намеса. Боговете не прескачат насам, когато оплескаме работата. Вижте човешката история и ще се уверите, че през цялото време сме си били оставени сами.

— До този момент — напомни Ели. — „Деус екс махина“? За това ли мислите? Смятате, че боговете най-сетне са ни съжалили и са ни пратили Машината?

— По-скоро „Махина екс део“ или както е там на латински. Не, не мисля, че ние сме експериментът. Мисля, че сме мярка за сравнение, планетата, от която никой не се е интересувал, мястото, където никой изобщо не се е намесвал. Отбран за контролна мярка свят. Ето какво се получава, когато не се намесват. Земята представлява лошият пример за боговете-чираци. Казват им: „Ето какво ще се получи, ако се издъните. Ще натворите нещо като Земята“. Но, разбира се, си е чиста загуба да се унищожи един иначе хубав свят. Затова от време на време ни хвърлят по едно око, просто за всеки случай. Сигурно от време на време водят насам по-калпавите си богове. Последният път са ни видели да щъкаме из саваната, опитвайки се да надбягаме антилопите. „Е, няма страшно — казали са си те. — Тия тъпаци няма да ни създадат проблеми. Ще трябва да ги погледнем след десетина милиона години. Но за всеки случай, преслушвайте ги по радиочестотите.“

Но ето ти един ден — тревога. Съобщение от Земята. „Какво? Тия вече си имат телевизия? Я да ги видим какви ги вършат?“ Олимпийски стадион. Национални знамена. Граблива птица. Адолф Хитлер. Хиляди поздравяващи го хора. „Ох-ох“, казват си те. Различават тревожните знаци. Светкавично ни казват: „Ей, наште, я стига. Вижте каква хубава планетка си имате. Малко е сбъркана, но върши работа. Я, вместо да се занимавате с глупости, вземете, че постройте тая Машина“. Разтревожени са за нас. Виждат, че се пързаляме надолу по склона. Смятат, че трябва да побързаме да си ремонтираме къщата. И аз мисля същото. Ние трябва да построим Машината.

Ели знаеше какво би ли помислил Дръмлин за подобни аргументи. Въпреки че много от думите на Хадън