машина. Тези умници настояваха строителството незабавно да се прекрати и оцелелите компоненти да бъдат погребани в максимално отдалечени една от друга солни мини.
Но следствената комисия се натъкна на доказателства. „Машинният погром“, както стана известен, беше по-скоро със земен характер. Щифтовете имаха елипсовидна кухина с неясно предназначение и вътрешната й стена бе покрита със сложно изплетена мрежа от гадолиниеви жички. Тази кухина се оказа запълнена с пластичен експлозив, с часовников механизъм, материали определено не фигуриращи в инвентара на частите за Машината. Щифтът бе произведен, кухината му имплантирана с гадолиниева мрежа и завършеният продукт бе изпитан и запечатан в специалното ателие на „Хадън Кибернетико“ в Тер Хот, Индиана. Гадолиниевата мрежа беше твърде сложна за ръчна изработка; изискваха се роботизирани сервомеханизми, а те от своя страна налагаха построяването на голяма фабрика. Цената за построяването на фабриката се покри изцяло от „Хадън Кибернетико“, но за тези устройства имаше други, много по- печеливши приложения.
Бяха инспектирани други три ербиеви щифта в същия участък и в тях не се намери пластичен експлозив. (Съветските и японски екипи извършиха серия дистанционни сензорни изпитания, преди да се решат да отворят своите щифтове). Някой старателно бе напъхал тампона със заряда и часовниковия механизъм в самия край на производствения процес в Тер Хот. Веднъж излязъл от цеха, този щифт (както и произведените на други места елементи) бе транспортиран със специална композиция с въоръжена охрана до Уайоминг. Избраният момент на експлозията и самият характер на саботажа предполагаше, че е замесен човек с познания за строителството на Машината; беше вътрешна работа.
Но разследването не напредна особено. Имаше няколко десетки души — техници, контролни аналитици по качеството, инспектори, запечатвали компонента за транспортирането му, които са могли да извършат саботажа, макар и да не са имали мотив или необходимите средства. Тези, които се провалиха на тестовете с детектора на лъжата, се оказаха с желязно алиби. Никой от заподозрените не се бе изтървал непредпазливо в съседния бар. Никой не бе започнал да харчи повече от възможностите си. Никой не се „прекърши“ по време на разпитите. Въпреки енергичните усилия на агенциите за сигурност, загадката остана нерешена.
Тези, които вярваха, че за саботажа са виновни руснаците, изтъкваха, че мотивът им е бил да попречат на САЩ първи да задействат Машината си. Технически, руснаците бяха способни да извършат саботажа и, разбира се, знаеха в подробности протоколите по строителството на Машината, както и процедурите от двете страни на Атлантика. Скоро след катастрофата Анатолий Голдман, бивш студент на Луначарски, работещ като съветски посредник в Уайоминг, спешно се обадил в Москва и им казал незабавно да демонтират своите щифтове. Външно този разговор, следен по обичайната процедура от Националната агенция за сигурност, изглежда доказваше неучастието на руснаците, но някои твърдяха, че това телефонно обаждане е било за отвличане на вниманието или че Голдман просто не е бил уведомен предварително за саботажа. Този аргумент охотно бе възприет от кръгове в САЩ, недоволни от намаляването на напрежението между двете ядрени свръхсили. Съвсем разбираемо, Москва се разгневи от това предположение.
Всъщност руснаците се бяха натъкнали на повече трудности в строителството на тяхната Машина, отколкото бе публично известно. С помощта на разшифрованото Послание тяхното министерство на полутежката промишленост бе постигнало значителен прогрес в рудодобива, металургията, машиностроенето и други подобни. Виж, новата микроелектроника и кибернетика за тях бяха нещо по- трудно и повечето от тези компоненти за съветската Машина се произвеждаха в чужбина — в Европа или в Япония. Още по-трудна за съветската вътрешна индустрия се оказа органичната химия, голяма част от която изискваше познания и развита технология в молекулярната биология.
Съветските генетици бяха получили фатален удар, след като в средата на 30-те Сталин бе решил, че съвременната Менделова генетика е идеологически недопустима и бе постановил като научно ортодоксална фанатичната псевдогенетика на един изкусен в политиката аграрен специалист на име Трофим Лисенко. Две поколения интелигентни руски студенти не бяха учили буквално нищо за основите на наследствеността. Сега, шестдесет години по-късно, руската молекулярна биология и генетичното инженерство се бяха оказали доста изостанали и в тази област съветските учени бяха направили твърде малко по-сериозни открития. Подобна ситуация, за щастие прекъсната навреме, се бе получила и в Съединените щати, където по теологични причини бе направен опит да се спре в държавните училища преподаването на теорията на еволюцията, която е в основата на молекулярната биология. Проблемът възникна от това, че фундаменталистката интерпретация на Библията се смяташе за напълно несъвместима с теорията за еволюционния процес. За щастие на американската молекулярна биология фундаменталистите не бяха толкова влиятелни в Съединените щати, колкото Сталин в Съветския съюз.
Оценката на Централното разузнаване, изготвена за президента по този случай, заключаваше, че не съществуват доказателства за руска намеса в саботажа. Напротив, тъй като руснаците бяха равнопоставени с американците в състава на екипажа, те проявиха енергични инициативи да подкрепят строителството на американската версия.
— Ако вашата технология се намира на Трето ниво — обясни директорът на Централното разузнаване, — а противникът ви се намира пред вас, на Пето ниво, и двамата ще бъдете много щастливи, ако изведнъж от небето се появи технология на Петнайсето ниво. Стига да имате еднакъв достъп до нея и съответни ресурси.
Малцина правителствени лица в САЩ вярваха, че руснаците са отговорни за експлозията и президентът го заяви нееднократно в публичните си изявления. Но старите навици умират трудно.
— Никаква група фанатици, колкото и добре да са организирани, няма да отклонят човечеството от историческата му цел — заяви президентът.
На практика обаче сега беше много по-трудно да се постигне национално съгласие. Саботажът успя да вдъхне нов живот на всякакви възражения, разумни и неразумни, които бяха повдигани по-рано. Единствено перспективата, че руснаците могат да завършат своята Машина и да ни изпреварят, поддържаше хода на американския проект.
Съпругата му настояваше погребението на Дръмлин да се извърши в интимна семейна среда, но в това, както и в много други неща, благонравните й намерения бяха осуетени. Физици, яхтсмени, делтапланеристи, правителствени лица, леководолази, радиоастрономи, авиолюбители и световната общност на SETI, всички искаха да присъстват. Почти се бяха преборили панахидата да се извърши в „Сейнт Джон“, в Ню Йорк, като единствената катедрала, която можеше да побере такова множество. Но съпругата на Дръмлин спечели своята малка победа и церемонията се извърши на открито, в родния му град Мисула, Монтана. Властите се съгласиха, тъй като Мисула опростяваше проблемите около сигурността.
Въпреки че Валириън не бе тежко ранен, лекарите му го посъветваха да не участва в погребението. Все пак той произнесе едно от благодарствените слова от инвалидното си кресло. Особената гениалност на Дръмлин бе в това, че знаеше какви въпроси да зададе, каза Валириън. Той бе подходил скептично към проблема SETI, защото скептицизмът е сърцевината на науката. Но веднага, щом стана ясно, че е получено Послание, нямаше друг наш колега, по-всеотдаен и по-изобретателен от него в усилията по разгадаването му. Заместник-секретарят по отбраната, Майкъл Киц, представляващ президента, наблегна на личните качества на Дръмлин — неговата топлота, загрижеността му към чувствата на другите, интелигентността му, забележителните му атлетични способности. Ако не беше това трагично и отвратително събитие, Дръмлин щеше да влезе в историята като първият американец, посетил друга звезда.
Ели бе заявила на дер Хеер, че няма да държи слово. И никакви интервюта за пресата. Може би няколко снимки — разбираше важността на няколкото снимки. Не беше сигурна в себе си, че ще съумее да каже подходящите думи. От години насам тя се бе превърнала в нещо като публичен говорител за SETI, първо за „Аргус“, а после за Посланието и за Машината. Но това беше друго. Имаше нужда от малко време да го осмисли.
Доколкото можеше да прецени, Дръмлин бе загинал, спасявайки нейния живот. Той бе видял експлозията преди останалите да я чуят, бе видял полетялата в дъга към тях няколкостотин килограмова маса ербий. С бързите си рефлекси бе скочил и я бе съборил зад колоната.
