Послание, написано на неизвестен език. Възцари се главозамайващото усещане на ученик, явил се неподготвен на училищен изпит, който разбира, че може да намери правилните отговори, благодарение на общата си култура и интелигентност. И както при всички компетентно съставени изпитни тестове, преминаването през него беше форма на обучение и натрупване на опит. Всички първи тестове бяха преминати: ербият беше с подходяща чистота; нарисуваната структура се получи, след като неорганичния материал бе обработен с флуорична киселина; роторът се завъртя точно така, както се препоръчваше. Критиците подхвърляха, че Посланието ласкае учените; те са запленени от технологията и изпускат от поглед опасностите.

За конструирането на един от компонентите се предписваше особено сложна поредица от химически реакции, производът от които трябваше да се постави в смес от формалдехид и воднист амоняк с размерите на плувен басейн. Масата набъбна, оформи се, специализира се, след което просто си остана да лежи там — много по-сложна от всичко, което хората знаеха как да произведат. Представляваше сложно заплетена и разклонена мрежа от фини празни тръбички, през които изглежда щеше да циркулира някаква течност. Беше колоидна, лигава и тъмночервена. Как можеше крайният продукт да се окаже толкова по-сложен от инструкциите за неговото съставяне оставаше пълна загадка. Органичната маса лежеше върху предназначената за нея платформа и, доколкото можеха да преценят, не вършеше нищо. Щяха да я поставят вътре в додекаедъра, под и над отсека за екипажа.

Две идентични машини се строяха едновременно в Съединените щати и Съветския съюз. И двете държави бяха предпочели да строят в сравнително отдалечени зони, не толкова за да предпазят населението в случай че се окажеше адска машина, колкото за да държат под контрол набезите на търсачи на любопитното, на протестиращите и на медиите. В Съединените щати Машината се строеше в Уайоминг; в Съветския съюз — отвъд Кавказ, в Узбекска ССР. До местата за нейното сглобяване се вдигнаха нови цехове. Производството на онези компоненти, които можеха да се изработят повече или по-малко с помощта на наличната промишленост, беше разпръснато. Оптичен подизпълнител в Йена, например, извършваше тестовете на някои от компонентите и на съветската, и на американската Машини. В Япония се провеждаше систематично проучване на всеки детайл, за да се разбере, доколкото бе възможно, как точно действа. Извън Хокайдо напредъкът в тази област беше нищожен.

Съществуваха страхове, че някой компонент, подложен на неуказано от Посланието тестуване, би могъл да разруши деликатна симбиоза между различните съставни елементи на Машината, когато тя се задейства. Главната подструктура на Машината представляваше три външни концентрични сферични обвивки, с оси перпендикулярни една на друга, предназначени да се въртят с високи скорости. В тези сферични раковини трябваше съвсем прецизно да се врежат сложни интегрални схеми. Дали една черупка, завъртяна неколкократно през неуказан тест, щеше да работи правилно, когато се сглоби в Машината? Дали друга, неизпитана, щеше на свой ред да функционира нормално?

Главният контрагент за строителството на американската машина беше „Хадън Индъстриз“ — Сол Хадън бе настоял да не се правят никакви неуказани тестове, нито дори оглед на елементите, които щяха да се вграждат в Машината. Инструкциите, разпореди се той, ще се следват до последния бит, след като в Посланието няма друго изрично указание. Настоя работещите при него техници да мислят за себе си като за средновековни некроманти, които придирчиво следват словата на магическо заклинание. И да не посмеете да произнесете и една сричка погрешно, закани им се той.

Беше, в зависимост от това коя календарна или есхатологична доктрина предпочита човек, общо взето втората година преди свършека на Хилядолетието. Затова много хора се „оттегляха“, очаквайки с блаженство Страшния съд или Пришествието, или и двете едновременно. По тази причина опитните работници в някои производства се оказваха дефицитни. Волята на Хадън да преструктурира своята работна сила и да оптимизира строителството на Машината, както и да осигури инициативи за своите под- изпълнители, се оказа решаващ фактор за напредъка на американците.

Но самият Хадън също се „оттегли“ — изненадващо, като се имаха предвид добре известните възгледи на автора на „Пропоклъц“. „Хилиастите ме направиха атеист“ — беше неговата най-често цитирана фраза. Подчинените му твърдяха, че ключовите решения все още са в неговите ръце. Но комуникацията с него се осъществяваше чрез бърза асинхронна телемрежа: подчинените му оставяха доклади за хода на работата, молби за разрешение и въпроси към него в заключена кутия на популярна научна електронна телесистема. Този режим на комуникация изглеждаше странен, но действаше. След като бяха преодолени първите и най- трудни стъпки и Машината започна да придобива по-ясни очертания, обществеността чуваше все по-малко и по-малко за С. Р. Хадън. Отговорните лица от Световния консорциум за Машината се загрижиха, но след едно дълго посещение при Хадън на неуточнено пред медиите място всички се върнаха успокоени. Никой друг не научи местоположението му.

Междувременно, за пръв път от средата на петдесетте години насам, световният стратегически инвентар спадна под 3200 ядрени бойни глави. Международните преговори за по-трудните стъпки в разоръжаването до необходимия сдържащ минимум продължаваха с пълен ход. С колкото по-малко количество оръжие разполагаше едната страна, толкова по-опасно се оказваше укриването на малко количество оръжие от другата. А след като броят на носителите също така рязко намаляваше, което беше много по-лесно да се провери, както и след въвеждането на нови средства за контрол над изпълнението на договорите и с въвеждането на нови инспекции на място, перспективите за по-нататъшно намаляване на ядреното оръжие изглеждаха добри. Процесът бе набрал някаква собствена инерция в съзнанието и на експертите, и на обществото. Както става обикновено с кастата на военните, двете противостоящи сили се надпреварваха помежду си, но този път в намаляването на въоръженията. В практически военен смисъл те все още не бяха отстъпили чак толкова: все още разполагаха с достатъчно мощ да унищожат цялата цивилизация. Но все пак това начало бе допринесло много за оптимизма към бъдещето и за надеждата, вдъхната в новото поколение. Подкрепени вероятно от подготовката за празниците в чест на отиващото си Хилядолетие, както мирски, така и канонически, годишният брой въоръжени конфликти между държави намаляваше все повече. „Иде Божият мир“, провъзгласи архиепископът на Мексико Сити.

В Уайоминг и Узбекистан възникнаха нови индустрии и върху голия терен изникнаха два нови града. Цената на всичко това бе понесена, разбира се, непропорционално от големите индустриални държави, но средната стойност за всеки жител на планетата възлизаше на около сто долара годишно. За една четвърт от населението на Земята сто долара представляваха значителна част от годишния доход. Парите, изразходвани за Машината, не произвеждаха пряко стоки или услуги. Но стимулираха нова технология и затова се смятаха за много добро вложение, дори и ако Машината не проработеше.

Мнозина смятаха, че се действа твърде прибързано, че всяка стъпка трябва да бъде разбрана, преди да се премине към следващата. Ако се наложи строителството на Машината да продължи поколения, твърдяха те, какво от това? Разпределянето на цената на напредъка в десетилетия щеше да намали икономическото бреме над световната икономика за строителството на Машината. По много показатели този съвет изглеждаше благоразумен, но бе труден за приложение. Беше ли възможно Машината да се развива едностранно? По целия свят учени и инженери от всевъзможни области настояваха да бъдат оставени на мира онези нейни аспекти, които надхвърляха техните равнища на експертно познание.

Имаше и такива, които се тревожеха, че ако Машината не се построи бързо, тя няма никога да бъде построена. Американският президент и съветският премиер бяха посветили своите нации на строителството на Машината. За техните евентуални следовници това не бе гарантирано. Освен това, по разбираеми човешки причини, тези, които контролираха проекта, искаха да го видят завършен, докато все още носеха отговорност за него. Някои подчертаваха, че в самото Послание се съдържа призив за бързане — в самото му излъчване на толкова много честоти, толкова мощно и толкова продължително. Те не ни молят да построим Машината тогава, когато сме готови. Молят ни да я построим сега. Скоростта на работата се увеличи.

Всички начални подсистеми се основаваха на елементарни технологии, описани в първата част на буквара. Предписаните тестове бяха извършени съвсем прецизно. Но когато започнаха да се изпробват следващите, по-сложни подсистеми, дойдоха и провалите. Това ставаше и в двете държави, но по-често в Съветския съюз. Тъй като никой не знаеше как точно действат съставните елементи, обикновено се оказваше невъзможно да се проследи в обратен ред от провалилия се модул къде в производствения процес е допусната грешка. В някои случаи компонентите се изработваха успоредно от двама различни производители, между които се разгаряше конкуренция за скорост и качество. Ако съществуваха два