кръста, скиптъра и хермелина, и дикторски глас зад кадър: „… сега коронясан като Джордж Шести, по милостта на Бога, крал на Англия и Северна Ирландия и император на Индия“?

— Сигурен ли си, че Вега е била над Англия при излъчването на това Коронясване? — попита Ели.

— Да, проверихме го няколко седмици след като получихме Олимпийския клип. А интензивността на излъчването е била по-силна от това нещо с Хитлер. Сигурен съм, че на Вега са получили програмата с коронясването.

— Тревожиш се, че те не искат да знаем всичко, което знаят за нас? — подхвърли тя.

— Те бързат — каза Валириън.

Понякога говореше като делфийски оракул.

— Не е ли по-вероятно — предложи Ели — да държат да ни напомнят, че знаят за Хитлер?

— Не е по-различно от това, което казвам — отвърна Валириън.

— Добре. Хайде да не губим толкова време в Страната на фантазиите — изръмжа Дръмлин.

Той винаги изпадаше в нервност при теоретични разсъждения за мотивацията на извънземните. Казваше, че било пълно губене на време да се впускаме в празни предположения. Скоро всичко щяло да се разбере. Междувременно настояваше всички без изключение да се съсредоточат над самото Послание; то представляваше твърд масив от данни — изобилни, повтарящи се, недвусмислени и съвършено съставени.

— Вижте, малко сурова реалност сигурно ще отрезви и двама ви. Защо не отидем в монтажния сектор? Мисля, че в момента извършват системна интеграция с ербиевите щифтове.

Геометричните очертания на Машината бяха прости. Детайлите бяха изключително сложни. Петте кресла, в които щеше да седи екипажът, бяха разположени в центъра на додекаедъра, където той изпъкваше най-видимо. Липсваха каквито и да е приспособления за хранене, спане и други физиологични функции, ясно доказателство, че пътешествието на борда на Машината — ако изобщо предстоеше такова — щеше да бъде кратко. Според някои това означаваше, че Машината, след като стартира, бързо ще се срещне с някой междузвезден кораб, намиращ се в съседство със Земята. Единственият недостатък на тази хипотеза бе в това, че прецизните радарни и оптични наблюдения не успяваха да засекат и следа от такъв кораб. Изглеждаше неправдоподобно извънземните да са пренебрегнали елементарните човешки физиологични нужди. А може би Машината не отиваше никъде. Може би тя просто правеше нещо с хората от екипажа. В отсека за екипажа липсваха каквито и да е инструменти — нищо, което да се дърпа и натиска. Нямаше дори ключ за запалване. Само петте стола, обърнати навътре, така че всеки от членовете да може да вижда останалите. При това съществуваха грижливо предписани горни граници за теглото на екипажа с личните им вещи. На практика това ограничение бе в полза на хора с по-дребен ръст.

Над и под пилотския отсек в изострената част на додекаедъра се намираха органичните конструкции с тяхната заплетена и непонятна архитектура. През вътрешността в тази част на додекаедъра се разполагаха, съвсем безразборно, ербиевите щифтове. А целият додекаедър се обгръщаше от трите концентрични сферични черупки, всяка от които представяше едно от трите физически пространства. Черупките бяха очевидно заредени с магнит — във всеки случай инструкциите включваха мощен генератор на магнитно поле, а пространството между сферичните раковини и додекаедъра трябваше да бъде чист вакуум.

Посланието не съдържаше наименования за нито един компонент на Машината. Ербият беше идентифициран като атом с шестдесет и осем протона и деветдесет и три неутрона. Различните части на Машината бяха означени с номера — например „Компонент 31“. Така че въртящите се концентрично сферични черупки бяха наречени „бензели“ от един чешки техник с известни познания за историята на технологията: Густав Бензел бе изобретил детската въртележка през 1870 година.

Устройството и принципът на действие на Машината си останаха неразгадаеми и изискваха съвсем нови технологии за построяването й, но тя все пак беше материална, конструкцията й можеше да се скицира — немалко опростени инженерни скици бяха публикувани от масмедиите по целия свят — и окончателната й форма бе видима и умопостижима. Видът й вдъхваше настроение на технологичен оптимизъм.

Дръмлин, Валириън и Ароуей преминаха през обичайните процедури за идентифициране, включващи лични гаранционни документи, пръстови и гласови отпечатъци, след което бяха допуснати на просторния монтажен док. Триетажни вертикални кранове инсталираха ербиевите щифтове в органичната матрица. Няколко петоъгълни панела за външната стена на додекаедъра висяха над издигнатите железопътни траверси. Докато при руснаците бяха възникнали някои проблеми, американските подсистеми най-после бяха преминали през определените им тестове и окончателната архитектура на Машината постепенно се оформяше. Всичко си идваше на мястото, помисли си Ели. След като се сглобеше окончателно, Машината щеше да заприлича на онези армиларни сфери на ренесансовите астрономи. Какво ли би си помислил Йоханес Кеплер, ако можеше да я види?

Подът и обкръжаващите траверси на различни нива в зданието за монтаж бяха претъпкани с техници, правителствени лица и представители на Световния консорциум за Машината. Докато наблюдаваха, Валириън спомена, че госпожа президентът повела кореспонденция с жена му, която не искала да сподели с него за какво става дума. Настояла на правото си на лична тайна.

Инсталирането на щифтовете бе почти завършено и предстоеше за пръв път да се извърши основно системно интегриращо изпитание. Според някои предписаното устройство за тестуване представляваше гравитационно-вълнов телескоп. Точно преди да започне теста, те заобиколиха една подпорна колона, за да могат да виждат по-добре.

Изведнъж Дръмлин се озова във въздуха и полетя. Всичко наоколо сякаш също летеше. Това й напомни за торнадото, отнесло Дороти при магьосника от Оз. Като на бавен каданс, Дръмлин връхлетя върху нея с протегнати ръце и грубо я събори на пода. След толкова години, помисли си за миг Ели, дали това беше неговата представа за сексуална увертюра? Още имаше да се учи.

Така и не се разбра кой го направи. Организациите, които публично поеха отговорността, включваха геоцентристите, фракцията „Червена армия“, ислямския „Джихад“, засега нелегалната „Фондация за вътрешно гориво“, сикските сепаратисти, „Сияйна пътека“, „Зелените кхмери“, „Афганско възраждане“, радикалното крило на „Майки против Машината“, Обединената обединителна църква, „Омега Седем“, хилиастите на Страшния съд (въпреки че Били Джо Ранкин отрече каквато и да е връзка и заяви, че това признание е извършено от нечестивци, в адско съзаклятие да дискредитират Бог), „Брьодербонд“, „Ел Каторче де Фебреро“, „Тайната армия на Гоминдана“, „Ционистката лига“, „Божата партия“ и наскоро възкресения „Симбионитен фронт за освобождение“.

Ку-клукс-клан, американската нацистка партия, демократичната национал-социалистическа партия и няколко подобни на тях организации се въздържаха и не поеха отговорност. Значителна влиятелна част от тяхната членска маса вярваше, че Посланието е изпратено от самия Хитлер. Според една от версиите той бил издухан от Земята с германска ракета през май 1945 година и в последващите години нацистите се радваха на значителна популярност.

— Не знам къде трябваше да отиде Машината — заяви президентът няколко месеца по-късно, — но ако това място е наполовина толкова покварено, колкото нашата планета, то може би пътуването наистина не си е струвало.

Според възстановката на следствената комисия се бе взривил един от ербиевите щифтове; двата цилиндрични фрагмента, от които бе съставен, полетели от височина двадесет метра, въртейки се странично около оста си с голяма скорост. При сблъсъка се сринала една от противоударните вътрешни стени. Единадесет души бяха убити и четиридесет и осем ранени. Голяма част от основните компоненти на Машината бяха унищожени. И тъй като експлозията не бе предписана в изпитателните протоколи на Посланието, тя може да бе развалила и онези компоненти, които не изглеждаха засегнати. След като нямаш никаква представа как действа това нещо, трябва да си много предпазлив в строителството му.

Въпреки изобилието от организации, които можеха да бъдат вероятни извършители, подозренията на САЩ веднага се съсредоточиха над две от групите, непоели отговорност: самите извънземни и руснаците. Въздухът отново се изпълни с приказки за адски машини. Извънземните били замислили Машината, за да се взриви катастрофално след като бъде сглобена, но слава Богу, твърдяха някои, добре че сме били невнимателни в сглобяването й, така че избухна само малък заряд — може би само детонаторът на адската