Тя кимна и Палмър продължи:

— Помислете как се чувства самото съзнание, как се чувства в този момент. Дали то се чувства като милиарди малки атоми, въртящи се на мястото си? А отвъд биологичните механизми, как според науката едно дете научава какво е любов? Тук има…

Пейджърът й сигнализира. Сигурно беше Кен с вестта, която тя очакваше. Ако е така, значи заседанието му бе продължило много дълго. Е, може би новината беше добра. Ели погледна буквите и цифрите, изписани върху течния кристал: телефона на Кен. Наблизо нямаше улични телефони, но след няколко минути успяха да спрат такси.

— Съжалявам, че се налага да ви оставя така изведнъж — извини се тя. — Разговорът ми беше много приятен и ще помисля сериозно над вашите въпроси. Искахте ли да ми зададете още?

— Да. Кое в рецептите на науката предпазва учения да върши зло?

Беше отнело години. Оказа се технологичен блян и дипломатически кошмар. Но най-сетне се заловиха да строят Машината. Предлагаха се всевъзможни неологизми и имена на проекта, асоцииращи с древни митове. Но от самото начало всички я наричаха просто „Машината“ и това се превърна в официалното й означение. Продължителните, сложни и деликатни международни преговори се определяха от западните автори на редакционни коментари като „Политика на Машината“. Когато се оформи първата достоверна оценка на глобалната й цена, дори титаните на въздушно-космическата индустрия ахнаха. Сумата възлизаше на половин трилион долара годишно — около една трета от тоталния военен бюджет — ядрен и конвенционален — на планетата. Възникнаха опасения, че строителството на Машината ще съсипе световната икономика. „Икономическа война от Вега?“ — питаше лондонският „Иконъмист“. Ежедневните топзаглавия в „Ню Йорк Таймс“ бяха, по безпристрастна преценка, по-зашеметяващи от тези на вече спрелия „Нешънъл Инкуайър“ отпреди десет години.

Прегледът на пресата щеше да покаже, че нито един луд, пророк, предсказател или гадател, нито една личност, претендираща, че притежава ясновидски способности, нито един астролог, нумеролог или автор на къснодекемврийска прогнозна статия „Какво ни очаква догодина“ не бе предсказал нито Посланието, нито Машината — да не говорим за Вега, за простите числа, Адолф Хитлер, Олимпийските игри и всичко останало. Имаше много претенции обаче от страна на хора, които съвсем точно били предвидили събитията, но небрежно пропуснали да публикуват прозренията си. Предсказанията за удивителни събития винаги се оказват по-точни, когато не са написани на лист хартия предварително. Това е просто една от странните особености на ежедневието. Много религии се оказаха в по-различно положение: едно внимателно и нелишено от въображение препрочитане на техните свети писания разкрива, както се твърдеше, ясно предричане на удивителните неща, които се случваха.

За други, Машината предлагаше възможности за възход на световната космическа индустрия, тревожно западаща, след като „Споразумението от Хирошима“ влезе в сила. Развиваха се съвсем малко нови оръжейни системи. Орбиталните космически станции обещаваха доходен бизнес, но трудно компенсираха отпадането на лазерните бойни станции и други аксесоари на стратегическата отбрана, предвиждани от по- ранната администрация. Така онези, които се бяха тревожили за безопасността на планетата, ако Машината започне да се строи, преглъщаха скрупулите си, разсъждавайки как това ще се отрази на работните места, на приходите и на напредъка в собствената им кариера.

Шепа високопоставени личности твърдяха, че не съществуват по-големи перспективи за високотехнологичните производства от една заплаха от космическото пространство. Трябвало да се изграждат средства за защита, изключително мощни разузнавателни радари, евентуално предни постове на Плутон или сред кометния облак Оорт. Никакви аргументи за военното неравновесие между земни и извънземни не можеха да заглушат виденията на тези хора. „Дори да не можем да се защитим — отговаряха те, — какво искате, да чакаме спокойно извънземните да дойдат ли?“ Тук имаше печалба и те я надушваха. Строяха Машината, разбира се, Машината на стойност трилиони долари; но Машината беше едва началото, ако изиграеха добре картите си.

Около преизбирането на президент Ласкър се образува невероятен политически съюз и нейната кампания се превърна в национален референдум дали да се строи Машината. Опонентът й предупреждаваше за Троянски кон и адски машини, както и за опасността от деморализиране на американския талант пред лицето на извънземните, които „знаят всичко“. Президентът заяви своята убеденост, че американската технология ще се извиси до предизвикателството и намекна, макар и да не го каза явно, че американският талант вероятно ще се окаже равностоен на онова, което притежаваха на Вега. Беше преизбрана с впечатляваща, макар и не смазваща разлика.

Инструкциите сами по себе си бяха решаващият фактор. Както в буквара, върху езика и основите на технологията, така и в същинското Послание за конструкцията на Машината, нямаше нищо, което да не е обяснено. Понякога междинните стъпки, които изглеждаха повече от очевидни, се диктуваха с досадни подробности — както например в основите на аритметиката, където се доказваше, че ако два пъти по три е равно на шест, то тогава три пъти по две също е равно на шест. На всеки стадий от конструирането имаше пропускателни пунктове: например произведеният по описаната процедура ербий трябваше да бъде 96% чист; с не повече от част от процента примес от други редки земни елементи. Когато компонент 31 се изработи и се постави в 6 грам-молекулярен разтвор на хидрофлуорична киселина, оставащите след химичната реакция структурни елементи трябваше да приличат точно на указаната фигура. Когато компонент 408 бъде сглобен, прилагането на две мегагаусово пресичащо го магнитно поле трябваше да завърти ротора до еди колко си оборота в секунда, преди да се върне сам в неподвижно положение. Ако тези тестове се провалят, цялата работа трябваше да започне отначало.

След време човек свикваше с тестовете и от него се очакваше да може да ги проведе успешно. Приличаше на наизустяване чрез повторение. Много от стоящите в основата компоненти, конструирани в цехове, които бяха оборудвани отначало и детайл по детайл според описанията в буквара, предизвикваха човешката интелигентност. Беше трудно да се разбере защо трябваше да работят. Но работеха. Дори в подобни случаи можеше да се мисли за практическото приложение на новите технологии. Понякога тези, които се докосваха до тях, стигаха до прозрения, например, за металургията или за органичните полупроводници. В отделни случаи се прилагаха различни алтернативни технологии, водещи до един и същ компонент; очевидно извънземните не бяха сигурни кой подход ще се окаже най-лесен за технологията на Земята.

След построяването на първите производствени цехове и производството на прототипи започна да намалява песимизмът за неспособността на човека да възпроизведе чужда технология, разчетена в