— Трепнах — промълви Ели разочаровано, когато топузът отново се люшна в обратна посока.

— Съвсем, съвсем мъничко.

— Не, аз трепнах.

— Вие вярвате. Вярвате в науката. У вас има съвсем мъничка нишка съмнение.

— Не, не е това. Просто милионите години разум се борят с милиардите години инстинкт. Тъкмо затова вашата работа е толкова по-лесна от моята.

— В този случай работата ни е една и съща. Сега е мой ред — каза той и рязко дръпна махалото в най- високата точка на траекторията му.

— Но ние не проверяваме вашата вяра в съхранението на енергията.

Джос се засмя и се опита да закрепи здраво стъпалата си в хлъзгавия мраморен под.

— Ей, какво правите там долу? — извика някой зад тях. — Вие двамата, да не сте се побъркали?

Един от музейните пазачи, тръгнал да провери дали всички посетители са напуснали преди да затворят, се бе натъкнал на невероятната гледка: един мъж, една жена, яма и махало, в иначе вече обезлюдения отсек на сводестата зала.

— Всичко е наред — отвърна Джос весело. — Просто проверяваме вярата си.

— Не можете да го правите тук — отвърна пазачът. — Това е музей.

Със смях, Джос и Ели оставиха топуза в сравнително неподвижно положение и се изкатериха по хлъзгавите стени.

— Би трябвало да е позволено според Първата поправка41 — каза тя.

— Или според Първата Божия заповед — отвърна той.

Ели се обу, преметна чантата през рамо и с вдигната глава напусна ротондата, с Джос и пазача. Без да се идентифицират и без да ги познае, успяха да го убедят да не ги предава на полицията. Но бяха ескортирани до изхода на музея от стройна фаланга униформени пазачи, обезпокоени, че на Ели и Джос можеше да им хрумне примерно да се промъкнат до парното калиопе, в търсене на своя неуловим Бог.

Улицата беше пуста. Крачеха мълчаливо по алеята. Нощта бе ясна и Ели различи Лира на хоризонта.

— Ето я там, ярката. Това е Вега — посочи тя.

Джос се втренчи продължително в нощното небе.

— Това дешифриране беше гениално постижение — промълви най-сетне проповедникът.

— Ами, глупости. Съвсем тривиално. Оказа се най-лесното послание, което една напреднала цивилизация би могла да измисли. Щеше да бъде истински позор, ако не бяхме го разчели.

— Вие не обичате много комплиментите, забелязах го. Все пак това е едно от онези открития, които променят бъдещето. Поне собствените ни представи за бъдещето. Като огъня, писмеността или земеделието. Или като Благовещението.

Той отново се загледа към Вега.

— Ако получите място в тази Машина, ако успеете с нея да стигнете до нейния Изпращач, какво смятате, че ще видите там?

— Еволюцията е стохастичен процес. Просто съществуват прекалено много възможности човек да направи разумни предсказания как би изглеждал животът на друго място. Ако бяхте видял Земята преди възникването на живота, щяхте ли да предскажете скакалеца или жирафа?

— Знам отговора на този въпрос. Предполагам смятате, че просто си го съчиняваме, че го четем в някаква си там книга или че ни осенява до време на молитва и причастие. Но не е така. Аз разполагам със сигурно, позитивно познание, от собствен опит. Не мога да се изразя по-ясно от това. Видял съм Бога лице в лице.

В неговата убеденост не се долавяше и сянка на съмнение.

— Разкажете ми.

Джос го направи.

— Добре — промълви Ели най-сетне. — Бил сте в клинична смърт, после сте оживял и си спомняте как се издигате сред мрака към някаква ярка светлина. Видял сте излъчване с човешки очертания, което сте взел за Бог. Но в този опит няма нищо, което да подсказва, че това излъчване е създало вселената или е наложило моралния закон. Опитът си е опит. Вие безспорно сте бил дълбоко развълнуван от него. Ала има и други възможни обяснения.

— Например?

— Например, като при раждането. При раждането човек сякаш преминава през дълъг, тъмен тунел, за да излезе на ярката светлина. Да не забравяме колко ярка е тя — бебето е прекарало девет месеца в пълен мрак. Раждането е първият му сблъсък със светлината. Представете си какво удивление и благоговение бихте изпитал при първия си контакт с цвят, със светлина и сенки или с човешко лице — което може би сте предпрограмиран да разпознаете. Може би, когато човек почти умре, неговият личен километраж за миг се връща на нулата. Разберете ме, не държа на това обяснение. То е само едно от многото възможни. Просто намеквам, че може би не сте изтълкувал вярно преживяното.

— Вие не сте видяла това, което аз видях.

Той отново погледна към студената, примигваща, бледосиня светлинка на Вега и се обърна към Ели.

— Не сте ли се чувствала някога… изгубена сред вашата вселена? Откъде човек знае какво да прави, как да се държи, ако няма Бог? Просто изпълняваш закона, иначе те арестуват, така ли?

— Вашата тревога не е в това, че сте се загубил, Палмър. Вас ви тревожи, че не сте в центъра, че не сте причината за създаването на вселената. В моята вселена има много ред. Гравитация, електромагнетизъм, квантова механика, свръхунификация, всичко това включва закони. Що се отнася до поведението, толкова ли не можем да допуснем, че то просто е продиктувано от собствения ни интерес — като вид?

— Сигурен съм, че това е един добросърдечен и благороден възглед за света и аз съм последният, който би отрекъл, че в човешкото сърце има добрина. Но колко жестокост е имало само, преди да се появи любовта към Бога!

— И още колко жестокост, когато се е появила? Савонарола и Торкемада са обичали Бог или поне така са твърдяли. Вашата религия приема, че хората са като деца и имат нужда от плашило, за да се държат прилично. Вие искате хората да вярват в Бог, за да се подчиняват на закона. Това е единственото средство, което ви идва наум: строга мирска полиция и заплахата с наказание от страна на всевиждащия Бог за това, което полицията не забележи. Твърде евтино продавате човешките същества.

Палмър, вие смятате, че ако аз не съм изпитала онова, което вие сте преживял, то не бих могла да обхвана величието на вашия Бог. Но е точно обратното. Слушам ви и си мисля, неговият бог е твърде дребен! Една нищожна планета, само няколко хиляди години — едва ли си струва вниманието на някое дребно божество, да не говорим за Създателя на вселената.

— Бъркате ме с друг проповедник. Онзи музей беше територията на брат Ранкин. Аз съм готов да приема вселена на милиарди години. Просто твърдя, че учените все още не са го доказали.

— А аз твърдя, че не сте разбрал доказателствата. С какво помага на хората конвенционалната мъдрост, след като религиозните „истини“ са една лъжа? Когато наистина повярвате, че хората могат да бъдат възрастни, проповедта ви ще стане друга.

Двамата помълчаха и само стъпките им отекваха в тишината.

— Извинете, че бях прекалено рязка — каза Ели. — Случва ми се понякога.

— Давам ви честната си дума, доктор Ароуей, внимателно ще обмисля всичко, което ми казахте тази вечер. Повдигнахте няколко въпроса, на които би трябвало да намеря отговор. Но в същия дух, позволете да ви задам няколко въпроса. Може ли?