подмятания, че е стигал там, където никой мъж не е стигал досега — толкова прямо и добродушно, че най- сетне Америка му прости за това, че се е оженил за жена, достатъчно дръзка да си представи, че е в състояние да ръководи половината свят. Ласкър беше предизвикал с някаква шега бурния смях на съпругата на вицепрезидента и младия им син, когато президентът отведе дер Хеер в съседната библиотечна пристройка.

— Е, добре — започна тя. — Днес няма да се вземе официално решение и няма да има никакви публични изявления за обсъжданията. Но хайде да видим какво можем да сумираме. Не знаем какво ще направи тази проклета Машина, но съществува едно разумно предположение, че тя ще стигне до Вега. Никой няма и най-смътната представа как точно ще действа и дори колко време ще й е необходимо. Я повтори, колко далече от нас беше Вега?

— Двайсет и шест светлинни години, госпожо президент.

— И така, ако тази Машина е някакъв звездолет и може да лети със скоростта на светлината — знам, че не може да лети толкова бързо, може само да се приближи до светлинната скорост, не ме прекъсвай — тогава ще й трябват двайсет и шест години, за да стигне дотам, но само ако измерваме времето оттук, от Земята. Така ли е, дер Хеер?

— Да. Точно така. Плюс може би една година, докато се доближи до скоростта на светлината, както и още една, докато я намали в системата на Вега. Но от гледна точка на членовете на екипажа, ще бъде много по-малко, може би две години, зависи колко близо до светлинната скорост ще достигне.

— За един биолог, дер Хеер, сте понаучил доста астрономия.

— Благодаря ви, госпожо президент. Постарах се да проникна в проблематиката.

Тя го изгледа за миг, след което продължи:

— Значи, ако Машината се движи със скорост много близка до тази на светлината, няма особено значение на каква възраст са членовете на екипажа. Но пътуването отнеме десет или двайсет години, или повече — а ти казваш, че това е възможно — тогава трябва да изпратим някой по-млад. За руснаците изглежда този аргумент не важи. Доколкото знаем, те се колебаят между Архангелски и Луначарски. И двамата са над шейсет.

Тя се спря за миг, за да прочете имената им от папката пред нея.

— Китайците почти със сигурност изпращат Ши. Така че, ако смятах, че знаят какво правят, щях да се изкуша да кажа: „Какво пък, по дяволите, да изпратим и ние някой шейсетгодишен мъж“.

Дръмлин, дер Хеер знаеше това, беше точно на шейсет години.

— От друга страна… — вметна той полагащото се възражение.

— Знам, знам. Индийският доктор; тя е четирийсет и няколко годишна… Между другото това е най- глупавото нещо, за което съм чувала. Избираме участник в Олимпийски игри, а не знаем по какво ще бъдат състезанията. Не ми е ясно защо все говорим за изпращане на учени. Виж, Махатма Ганди, такъв човек би трябвало да се изпрати. Или, в същия дух, Иисус Христос. И не ми отговаряй, че последните двама не са на разположение, дер Хеер. Знам това.

— Когато не знаеш какви ще са състезанията, изпращаш шампион по десетобой.

— След което разбираш, че състезанието е по шахмат, по ораторско изкуство или по скулптура и твоят атлет завършва последен. Добре. Ти казваш, че трябва да бъде човек, който е мислил за извънземния живот и е бил пряко свързан с приемането и дешифрирането на Посланието.

— Във всеки случай такава личност би могла най-лесно да схване начина, по който разсъждават веганците. Или поне как те очакват от нас да разсъждаваме.

— И що се отнася до наистина първокласни кандидати, според теб броят им се свежда до трима. — Тя отново направи справка в бележките си. — Ароуей, Дръмлин и оня… дето си въобразява, че е римски генерал.

— Доктор Валириън, госпожо президент. Не мисля, че той си въобразява, че е римски генерал. Просто това му е името.

— Валириън дори не пожела да отговори на въпросите на Комисията по избора. Той не би приел, защото не иска да остави жена си. Така ли е? Е, не го обвинявам. Не смятам, че е хапльо. Той разбира много добре от взаимоотношения. Да не би жена му да е нещо болна или…

— Не, доколкото знам. Тя е в чудесно здраве.

— Добре. Радвам се и за двамата. Изпрати й лично писмо от мое име… нещо в смисъл, че трябва да е голяма жена за един астроном, готов да се откаже от вселената заради нея. Но го напиши по-изискано, дер Хеер. Сещаш се. И пусни там някой цитат. Поезия, примерно. Но да не е прекалено лигаво. — Тя размаха показалеца си към него. — Това семейство Валириън сигурно могат да ни понаучат на нещо. Защо да не ги поканим на един официален обяд? Кралят на Непал ще ми гостува след две седмици. Мисля, че ще бъде подходящо.

Дер Хеер трескаво си водеше бележки. Трябваше да се обади на секретаря по официалните срещи в Белия дом у дома му, веднага след като тази беседа приключеше, а му предстоеше и едно още по-спешно обаждане. Не бе успял да се добере до телефона от часове насам.

— Значи, остават Ароуей и Дръмлин. Тя е някъде с около двайсет години по-млада, но той е в превъзходна физическа форма. Лети с делтаплан, гмурка се с водолазен костюм… Дръмлин е великолепен учен, допринесе много за разсичането на възела с Посланието и ще си прекара чудесно с останалите старци от екипажа. Не е работил върху ядреното оръжие, нали? Не искам да пращаме човек, работил върху ядреното оръжие.

Ароуей също е великолепен учен. Тя водеше целия проект „Аргус“, наясно е с всички точки и запетаи в Посланието и притежава търсещ ум. Всички твърдят, че интересите й са много разностранни. При това ще придаде по-млад облик на Америка. — Президентът замълча. — А и ти я харесваш, Кен. В това няма нищо лошо. Аз също я харесвам. Но тя е малко като изтърван снаряд, неконтролируема. Слуша ли внимателно анкетата й?

— Мисля, че се сещам за епизода, който имате предвид, госпожо президент. Но Комисията по избора я разпитваше в продължение на почти осем часа и понякога тя се нервира на въпроси, които й се струват тъпи. Дръмлин е същият. Може да го е научила от него. Нали знаете, известно време му е била студентка.

— М-да, той също каза някои тъпи неща. На това видео тук би трябвало да са ни записали всичко. Първо анкетата на Ароуей, после на Дръмлин. Просто натисни копчето, Кен.

На телевизионния екран се появи образът на Ели, интервюирана в кабинета й в комплекса „Аргус“. Той дори успя да различи пожълтялата страница с цитата от Кафка. Може би, съдейки по всичко, Ели щеше да бъде дори по-щастлива, ако бе приела само тишина от звездите. Устните й бяха осеяни с бръчки, а очите й бяха подпухнали. Точно над носа й, на челото, се бяха очертали две непознати му вертикални линии. На този видеозапис Ели изглеждаше ужасно уморена и дер Хеер усети спазъм на вина.

— Какво мисля за „кризата със свръхнаселеността“? — говореше Ели. — Искате да кажете, дали съм за нея или против нея? Смятате, че това е ключов въпрос, който ще ми го зададат на Вега, и искате да сте сигурни, че ще дам правилния отговор? Добре. Свръхнаселеността е причината, поради която аз съм за хомосексуализма и за безбрачния църковен клир. Безбрачният църковен клир е особено добра идея, защото тя потиска наследствената склонност към фанатизъм.

Ели замълча, стегната, просто замръзнала, в очакване на следващия въпрос. Президентът натисна копчето за „пауза“.

— Така. Признавам, че някои от въпросите може и да не бяха най-подходящите — продължи президентът. — Но не искахме да поставим на толкова забележителна позиция, в един проект с наистина огромно международно значение, някакъв расистки глупак. Държим в тази работа развиващият се свят да е на наша страна. Имахме съвсем разумни основания да зададем този въпрос. Не смяташ ли, че нейният отговор издава известна… липса на такт? Вашата доктор Ароуей е малко опърничава. Да погледнем сега Дръмлин.

Дръмлин си беше сложил артистична фльонга на точици, имаше бронзов загар и изглеждаше в идеална форма.

— Да, знам, че всички ние имаме емоции — говореше той. — Но нека си дадем сметка какво точно представляват емоциите. Те представляват мотивация за поведение на приспособяване, наследена от времена, когато сме били прекалено глупави, за да схващаме нещата. Но аз мога да преценя, че ако