компонента, които издържаха тестовете, по правило всяка държава избираше домашния си продукт. Така Машините, които се сглобяваха в двете страни, не бяха съвсем идентични.
Най-сетне в Уайоминг дойде денят, в който трябваше да започне интегрирането на подсистемите, сглобяването на отделните компоненти в една цялостна Машина. Май това щеше да се окаже най-лесната част в процеса на конструиране. Изглеждаше съвсем вероятно работата да завърши след година, две. Някои смятаха, че активирането на Машината ще предизвика края на света. Точно по график.
Зайците в Уайоминг бяха много по-хитри. Или по-малко. Трудно беше да се прецени. Фаровете на „Тъндърбърд“-а засичаха неведнъж по някой заек край пътя. Но стотици зайци, подредени в шпалир — тази мода явно не бе стигнала от Ню Мексико до Уайоминг. Ели установи, че обстановката тук не е по-различна, отколкото в „Аргус“. Огромен научен комплекс, обкръжен от десетки хиляди квадратни километри чудесен, почти необитаем пейзаж. Тя не водеше шоуто, не беше и от екипажа. Но бе тук и работеше в едно от най- великите начинания, предприемани някога. Разбира се, каквото и да се случеше след активирането на Машината, откритието на „Аргус“ щеше да се смята за повратна точка в човешката история.
Точно в момента, в който на хората е необходима някаква допълнителна обединяваща сила, идва тази мълния от синевата. От чернотата, поправи се тя. От двадесет и шест светлинни години разстояние, 230 трилиона километра. Трудно е да мислиш за родовата си принадлежност към шотландци, словенци или сечуанци, когато без никаква дискриминация получаваш поздрав от цивилизация, отстояща на хилядолетия пред теб. Пропастта между най-изостаналата нация на Земята и индустриално развитите страни беше определено много по-малка, отколкото пропастта между развитите нации и съществата на Вега. Изведнъж различия, които доскоро изглеждаха непреодолими — расови, национални, етнически, икономически и културни — започнаха да изглеждат по-малко потискащи.
„Всички сме хора.“ Това беше фразата, която човек чуваше много често напоследък. Беше забележително как в предишните десетилетия подобни чувства бяха изразявани твърде рядко по медиите. Делим една и съща малка планета, казваха, и — почти — една и съща глобална цивилизация. Трудно беше да си представи човек, че извънземните ще вземат насериозно настояванията за преференциални преговори с представителите на една или друга идеологическа фракция. Самото съществуване на Посланието — като оставим настрана загадъчната му функция — обвързваше света. Виждаш го как става пред очите ти.
Първият въпрос на майка й, когато чу, че Ели не е избрана, беше: „Плака ли?“ Да, беше плакала. Напълно естествено. Разбира се, част от нея жадуваше да се качи на борда. Но Дръмлин бе първокласният избор, обясни тя на майка си.
Руснаците не бяха избрали окончателно между Луначарски и Архангелски; и двамата щяха да „тренират“ за мисията. Трудно й беше да разбере каква тренировка би била подходяща за случая, освен знанието за Машината, в което, доколкото изобщо някой знаеше нещо, те бяха сред най-добрите. Някои американци обвиняваха руснаците, че това просто е опит от тяхна страна да запазят две водещи позиции на свои говорители за Машината, но Ели смяташе, че мнението им е злонамерено. И Луначарски, и Архангелски бяха изключително способни личности. Чудеше се как руснаците ще решат кого от двамата да изпратят. Луначарски в момента се намираше в САЩ, но не тук, в Уайоминг. Беше във Вашингтон, в състава на високопоставена съветска делегация, която имаше среща с държавния секретар и с Майкъл Киц, наскоро назначен за заместник-секретар на Департамента по отбраната. Архангелски беше в Узбекистан.
Новата метрополия, която израстваше сред пустинята на Уайоминг, се наричаше „Машин“; Машин, Уайоминг. Съветското й съответствие се казваше „Махина“. Всяка от тях представляваше комплекс от резиденции, обслужващи звена, жилищни и търговски квартали и — най-важното — фабрики. Някои изглеждаха непретенциозно, просто халета на открито. Но при други човек можеше да забележи от пръв поглед странното им предназначение — куполи и минарета, километри преплетени външни тръбопроводи. Само цеховете, смятани за потенциално опасни — например тези, в които се произвеждаха органичните компоненти — се намираха тук, в пустинята на Уайоминг. По-ясните технологии бяха пръснати по целия свят. Сърцевината на групата нови производства беше Комплекса за системно интегриране, построен до някогашния Вагънсуил, Уайоминг, където се изпращаха изработените съставни части. Понякога Ели забелязваше пристигането на нов компонент и си спомняше, че е била първото човешко същество, което е имало възможност да го види на схема. С разопаковането на всяка нова част тичаше нетърпеливо да я разгледа. Докато отделните елементи се сглобяваха един към друг и подсистемите преминаваха през предписаните тестове, тя цялата сияеше от нещо, което й се струваше сходно с майчинското чувство.
Ели, Дръмлин и Валириън се събраха на рутинна, отдавна планирана среща за обсъждане на вече напълно повтарящия се, приеман по целия свят сигнал от Вега. Когато пристигнаха, завариха всички да говорят за опожаряването на Вавилон. Станало в ранните часове на утрото, когато из средището на разврата щъкали само най-разюзданите и ненаситни грешници. Атакуваща група, въоръжена с мортири и запалителни вещества, нахлула едновременно през Портите на Енлил и на Ищар. Зикуратът пламнал като факла. Имаше снимки на странно и оскъдно облечени хора, които изскачаха от храма на Асур. Забележителното бе, че нямаше жертви, въпреки многото ранени.
Точно преди набега в редакцията на „Ню Йорк Сън“ — вестник, контролиран от геоцентристите, в чиято заглавка неизменно присъстваше земното кълбо, пронизано от небесна мълния — се получило телефонно обаждане, че нападението е в ход. Представлявало боговдъхновено възмездие, пояснил анонимният глас, извършено в името на благоприличието и американския морал от хора, на които им е дошло до гуша от порока и покварата. Последваха изявления от страна на президента на „Вавилон Инкорпорейтид“, осъждащи нападението и обвиняващи някаква престъпна групировка, но — поне досега — нито дума от страна на С. Р. Хадън, където и да се намираше той.
Понеже бе станало известно, че Ели е посещавала Хадън във Вавилон, неколцина от персонала на проекта потърсиха нейната реакция. Дори Дръмлин се интересуваше от мнението й по този въпрос, въпреки че ако се съдеше от доброто му познаване на географията на увеселителния център, изглеждаше вероятно той да бе посещавал мястото нееднократно. Тя без усилие си го представи в ролята на колесничар. Но може само да беше чел за Вавилон. В седмичните списания често публикуваха фотокарти.
После все пак се върнаха към работата си. Като цяло, Посланието продължаваше да се излъчва в същите честоти, лентови ширини, времеви константи, с поляризираната и фазова модулация. Планът на Машината и букварът продължаваха да лежат под простите числа и Олимпийския телерепортаж. Цивилизацията на Вега изглеждаше решена да постигне целта си. Или пък просто бяха забравили да изключат предавателя? Погледът на Валириън беше разсеян.
— Питър, защо трябва да гледаш в тавана, когато мислиш?
За Дръмлин говореха, че бил станал по-общителен в последните няколко години, но ако се съдеше по тази забележка, промяната в него не беше толкова очебийна. Казваше, че избирането му от президента на Съединените щати за представител на нацията било голяма чест за него. Това пътешествие, обясняваше той на близките си колеги, щяло да бъде венец на жизнената му кариера. Жена му, временно преместила се в Уайоминг и все още по кучешки вярна на великия си съпруг, трябваше отново да стиска зъби пред същите оскърбителни диапрожекции, този път предназначени за нова публика от учени и техници, строящи Машината. Тъй като комплексът се намираше до родната му Монтана, Дръмлин я посещаваше за кратко, от време на време. Веднъж Ели го откара до Мисула. За пръв път от дългото им познанство той се държа необичайно сърдечно с нея в продължение на часове.
— Ш-ш-т! Мисля — отвърна Валириън. — Това е техника за потискане на шума. Опитвам се да сведа до минимум отвличането във видимия спектър, а ти изведнъж ми пробутваш отвличане в аудио спектъра. Би могъл да ме попиташ защо просто не зяпам в някой празен лист. Но проблемът е, че листът е прекалено малък. Ще мога да виждам неща с периферното си зрение. Както и да е, мислех си за следното: защо продължаваме да получаваме репортажа с Хитлер, Олимпийското излъчване? Досега трябваше да са получили излъчването на британското коронясване. Защо още не виждаме в близък план златното кълбо с
