възможност. Не е необходимо да го обявяваме веднага. Не е необходимо да обявяваме веднага, че активираме Машината. Просто извършваме изпитания на компонентите.

— И можете ли сами да вземете такова решение?

— О, всичко това е напълно в границите на така наречените ни възложени отговорности. Смятаме, че за шест месеца можем да стигнем до етапа, в който се намираше Машината в Уайоминг преди аварията. Трябва, разбира се, да бъдем много внимателни да не допуснем саботаж. Но ако компонентите са в ред, смятам, че и Машината ще е в ред. В Хокайдо е доста трудно да се проникне. След това, когато всичко е готово, можем да предложим на Световния консорциум за Машината да направим опит. Ако екипажът желае, обзалагам се, че Консорциумът ще е за. Как смятате, Ямагиши сан?

Ямагиши не го слушаше в момента. Той тихо си тананикаше „Свободно падане“. Това беше последният музикален хит, в който се описваше живо как човек се отдава на страстта в околоземна орбита. Когато му повториха въпроса, каза, че не знаел всички думи.

Хадън продължи без притеснение:

— Разбира се, някои от компонентите ще трябва да се повъртят, похвърлят от високо или каквото е там. Но тъй или иначе трябва да минат предписаните им изпитания. Смятам, че тези подробности няма да ви изплашат. Лично, имам предвид.

— Лично? Откъде сте сигурен, че заминавам? Първо, никой още не ме е поканил официално, а освен това има много нови фактори.

— Вероятността Комисията по избора да ви покани е много висока, а президентът ще подкрепи кандидатурата ви. И то с ентусиазъм. Е, хайде — ухили се той. — Нали не искате да прекарате остатъка от живота си в глухата провинция?

Над Скандинавия и Северно море беше облачно, а Ламанш бе покрит с тънка, почти прозрачна паяжина мъгла.

— Да, вие отивате. — Ямагиши, изправен на крака и с изпънати край хълбоците си ръце, й направи дълбок поклон. — От името на двайсет и два милиона служители в корпорациите, които са под мой контрол, радвам се, че се запознахме.

Дремеше на пресекулки в спалната кабинка, която й отредиха. Беше привързана хлабаво за две от стените, за да не може, ако се обърне насън при нула g, да се удари в нещо. Събуди се, когато всички изглежда още спяха и с помощта на няколко ръкохватки се добра до големия прозорец. Бяха над нощната страна. Земята бе потънала в мрак, с изключение на тънки плетеници от светлина, блед опит на човешката раса да превъзмогне тъмнината, когато планетата й е извърнала гръб към Слънцето. След двадесет минути, когато Слънцето изгря, тя вече бе решила, че ако я поканят, ще каже „да“.

Хадън се бе озовал зад нея и леко я стресна.

— Изглежда страхотно, признавам. Тук съм от години и все още ми се струва страхотно. Но не ви ли дразни това, че около вас има космически кораб? Разбирате ли, съществува едно усещане, което никой не е изпитал досега. Ти си в космически скафандър. Няма никакви кабели, никакъв кораб наблизо. Да речем, Слънцето е зад теб и отвсякъде си обкръжен от звезди. Примерно, Земята е под теб. Или някоя друга планета. Аз бих предпочел приказния пръстен на Сатурн. Ти си там, носиш се в пространството, наистина сам с космоса. Космическите костюми днес могат да ти осигурят достатъчно консумативи за няколко часа. Корабът, който те е пуснал, отдавна си е заминал. Може би ще се срещнат с теб след час. Може би не.

Най-добре би било, ако корабът никога не се върне. Последните ти часове, заобиколен от космос, звезди и светове. Ако имахте неизлечима болест или бяхте решила да си подарите наистина изискано опрощение, бихте ли го пропуснала?

— Сериозно ли говорите? Искате да… продадете тази схема на пазара?

— Е, за пазара може и да е малко рано. Може би още не е готова. Да речем, че й правя тест за пригодност.

Бе решила да не казва на Хадън за решението си, а и той не я попита. По-късно, когато „Нарния“ започна маневрите си за скачване с „Матусал“, Хадън я отведе настрана.

— Говорехме, че Ямагиши е най-старият човек тук. Значи, ако става дума за постоянно пребиваващите — нямам предвид персонала, астронавтите и танцуващите момиченца, — аз съм най- младият тук. Знам, че съм крайно заинтересован от отговора, но действително съществува вероятност нулевата гравитация да ме запази жив в продължение на векове. Разбирате ли, подложил съм се на изпитание за безсмъртие.

Знайте, че не го правя от самолюбие. Правя го по практически причини. Ако ние тук търсим средства да увеличим продължителността на живота, помислете си само какво са постигнали съществата на Вега. Вероятно те наистина са безсмъртни или поне твърде близо до безсмъртието. Аз съм практичен човек и вече съм обмислил доста неща за безсмъртието. Може би съм мислил по този въпрос по-дълго и по-сериозно от който и да е друг. И мога да ви кажа нещо, което със сигурност е в сила при безсмъртните: те са много предпазливи. Не оставят нещата в ръцете на случайността. Инвестирали са твърде много усилия, за да станат безсмъртни. Не знам как изглеждат, не знам какво ще поискат от вас, но ако изобщо се срещнете с тях, ще ви дам ето този практичен съвет: ако вие самата смятате нещо за изключително безопасно, за тях то ще изглежда като неприемлив риск. Ако там някъде се стигне до някакви преговори, не забравяйте какво съм ви казал.

Ели прибираше бележки, магнитни ленти и едно палмово листо в багажа си, на тръгване за Япония, когато й се обадиха, че майка й получила удар. Почти веднага след това куриер от проекта „Аргус“ й донесе писмо. Беше от Джон Стотън и липсваха всякакви предисловия.