Написваш точка и отдолу пишеш ЕДНО. И така нататък. Мога да си представя как ще научите тяхната дума за звезда. Виждате рисунка на звезда, а отдолу пише ЗВЕЗДА. Но не мога да разбера как ще научите глаголите, миналите времена или условното наклонение.
— Част от всичко това го постигат с филми. Анимираните изображения са много подходящи за изучаване на глаголите. Но голяма част от обучението става чрез числа. Дори абстракциите; те са в състояние да съобщават абстрактни понятия чрез числа. Става приблизително по следния начин: първо ни изброяват числата, а след това вмъкват някои нови думи — думи, които не разбираме. Ето, ще ви покажа техни думи с букви. Четем приблизително следното (в случая буквите заместват вмъкнати от веганците символи).
Той написа:
1A1B1Z
1A2B3Z
1A7B8Z
— Изпитваш ли ме? Искаш да кажеш, че има комбинация от точки и тирета, които А замества и друга такава комбинация, които В замества, и така нататък?
— Точно. Вече знаем какво означават едно и две, но не знаем какво значат А и В. Какво ви подсказва една такава последователност?
— А означава „плюс“, а В означава „равно“. Натам ли теглиш?
— Добре. Но все още не знаем какво означава 2, нали? Сега идва нещо от рода на: 1A2B4Y. Разбирате ли?
— Знам ли? Дай още един пример, който завършва с Y.
— 2000A4000B0Y.
— Добре, мисля, че схванах. Стига да не чета последните три символа като дума. 2 означава, не е вярно, а У, че е невярно.
— Правилно. Точно така. Справяте се доста добре за един президент с вирус и южноафриканска криза. Така, само с няколко реда текст, те ни научиха на четири думи: плюс, равно, вярно, невярно. Четири много полезни думи. После ни научават на деление, разделят единица на нула и ни съобщават своята дума за безкрайност. Или може би думата за неопределеност. Или пък ни казват: „Сумата от вътрешните ъгли на един триъгълник е равна на два прави ъгъла.“ Следва коментар, че това твърдение е вярно, ако пространството е плоско, но че е невярно, ако пространството е изкривено. Междувременно научаваме думата „ако“…
— Я виж ти. Не знаех, че пространството може да е изкривено. Кен, какво, по дяволите, ми говориш? Как може пространството да бъде изкривено? Добре де, все едно. Остави. Това едва ли има нещо общо с работата, която ни предстои.
— Всъщност…
— Сол Хадън разправя, че идеята къде да се търси букварът била негова. Не ме гледай странно, дер Хеер. Аз разговарям с какви ли не типове.
— Нямах предвид… А-а… Доколкото разбирам, господин Хадън е подхвърлил няколко предположения, които бяха направени и от други учени. Доктор Ароуей ги провери и с едното от тях улучи десятката. Нарича се фазова модулация или фазово кодиране.
— Да. Значи правилно ли схващам, Кен? Букварът е разпръснат из цялото Послание, нали така? С много повторения. И част от този буквар е била налице скоро след като Ароуей прихваща сигнала.
— Скоро след като засече третия слой на палимпсеста, чертежа на Машината.
— И много държави разполагат с технологията за разчитане на буквара, така ли?
— Е, необходимо им е едно устройство, което се нарича фазов корелатор. Но в общи линии, да. Поне по-големите държави.
— В такъв случай руснаците са могли да прочетат буквара още преди година, така ли? Или китайците, или японците. Как можем да сме сигурни, че вече не са построили наполовина Машината?
— Помислих за това, но Мартин Йънг твърди, че е невъзможно. Спътниковата фотография, електронното разузнаване и агентите ни на терена, всички потвърждават, че не се забелязват никакви белези на значим конструкторски проект, какъвто би бил необходим за строителството на Машината. Не, в момента на превключване всички сме спали. Бяхме съблазнени от идеята, че букварът трябва да се появи в началото. Не предполагахме, че е разпръснат из самото Послание. Едва след като Посланието зацикли отначало, открихме че го няма там и започнахме да търсим други възможности. Цялата тази работа беше извършена в тясно сътрудничество с руснаците и с всички останали. Не мислим, че някой ни е надскочил, но от друга страна сега всички разполагат с буквара. Не смятам, че ни остава възможност за едностранни действия.
— Аз не искам едностранни действия. Просто искам да съм сигурна, че никой друг не е предприел едностранни действия. Добре, да се върнем на вашия буквар. Вие знаете как се казва вярно — невярно, ако — то, и че пространството е криво. И как ще построите Машината с това?
— Знаете ли, тази настинка или каквото и да е изобщо не е забавила мисълта ви. Ами, просто оттам нататък се продължава. Например, разчертават ни периодична таблица на елементите, за да ни съобщят имената на химическите елементи, идеята за атом, за атомно ядро, протони, неутрони, електрони. Следва кратко припомняно на квантовата механика, просто за да са сигурни, че внимаваме в час — между другото в този опреснителен урок намерихме някои нови за нас прозрения. После урокът започва да се съсредоточава върху отделните материали, необходими за конструирането. Например, по неизвестни причини са ни необходими два тона ербий39, поради което ни описват много умна технология за извличането му от най-обикновени руди.
Дер Хеер вдигна ръка в умолителен жест.
— Само не ме питайте защо са ни два тона ербий. Никой няма и смътна представа.
— Няма да те питам. Но ми кажи как ви научиха колко е един тон.
— Описват ни го в Планкова маса. Единица маса на Планк се равнява на…
— Добре, добре. Няма значение. Нещо, което физиците из цялата вселена го знаят, нали? Аз така и не го бях чувала. Сега, по същество. Разбираме ли достатъчно добре буквара, за да започнем да четем Посланието? Ще можем ли да построим това нещо или не?
— Отговорът изглежда е „да“. Разполагаме с буквара едва отпреди няколко седмици, а вече цели глави от Посланието ни падат в скута, разчетени. Схемата е ужасно сложна, обясненията са изключително подробни и доколкото можем да преценим, в цялото описание на устройството на Машината има изобилни повторения. Ще се постараем да ви приготвим триизмерен макет на Машината за това заседание по подбора на екипажа във вторник, ако дотогава се чувствате по-добре. Засега липсва обяснение какво прави тази Машина и как точно действа. Има и някакви странни органични химически компоненти, в които няма никаква логика да са част от машина. Но почти всички изглежда смятат, че можем да построим това нещо.
— Кои са против?
— Ами, Луначарски и руснаците. И Били Джо Ранкин, разбира се. Все още има хора, които се боят, че Машината може да взриви света или да наклони земната ос, или нещо от този род. Но това, от което най- много са впечатлени учените, е колко грижливо са съставени инструкциите, колко много различни начини прилагат, за да ни обяснят едно и също нещо.
— А какво смята Елеанор Ароуей?
— Тя казва, че ако искат да ни направят нещо, ще дойдат тук след около двайсет и пет години, а за двайсет и пет години ние няма да можем да направим нищо, за да се защитим. Те са твърде далеч пред нас. Затова според нея трябва да строим, а ако се страхуваме от екологични рискове, да я построим някъде на по-отдалечено място. Професор Дръмлин смята, че ако искаме, можем да я построим и в центъра на Пасадена, все му е едно. Всъщност, той казва, че ще бъде там всяка минута, докато Машината се строи, така че ако гръмне, ще пострада пръв.
— Дръмлин, това беше този, дето пръв се сети, че е чертеж на Машина, нали?
— Е, не съвсем, той…
— Ще изчета внимателно целия доклад преди това заседание във вторник. Нещо друго?