— Повярвайте, господин Хадън, кой ще строи Машината, ако изобщо се стигне до това, не зависи от мен. Това е въпрос на международно решение. Намесени са всякакви аспекти на политиката. В Париж все още спорят дали да се строи това нещо, ако и когато дешифрираме Посланието.

— Не допускате ли, че вече знам това? Аз също използвам обичайните канали на влияние и корупция. Просто искам да се каже една свястна дума за мен, по основателни причини, от страна на „ангелите“. Като говорим за ангели, вие наистина успяхте да разклатите нервите на Палмър Джос и Били Джо Ранкин. Не бях ги виждал толкова раздразнени, откакто ги сполетя онази беда с родилната течност на Дева Мария. Ранкин дъвчеше, че съзнателно го цитирали погрешно, че поддържал Машината. Боже, боже.

Той поклати глава в подигравателен ужас. Че съществуваше отдавнашна лична вражда между тези активни ловци на поклонници и изобретателя на „Пропоклъц“ беше съвсем понятно, но по неясни причини Ели се почувства задължена да ги защити.

— Те двамата са много по-интелигентни, отколкото си мислите. А Палмър Джос… е, в него има нещо истинско. Той не е мошеник.

— Сигурна ли сте, че не е поредната маска? Извинете ме, но много е важно хората да осъзнаят чувствата си по този въпрос. Твърде важно е, за да не го направят. Познавам тези клоуни. Под маската, като ги поразтърсиш малко повече, се оказват чакали. Мнозина намират религията за привлекателна — нали се сещате, лично, сексуално. Трябва да видите какво става в Храма на Ищар.

Тя потисна леката тръпка на отвращение.

— Мисля, че ще се съглася на това питие — каза.

Погледна през заслона и видя спираловидните пътеки на Зикурата, покрити с цветя, някои изкуствени, други естествени, в зависимост от сезона. Представляваше реконструкция на Висящите градини на Вавилон, едно от Седемте чудеса на Древния свят. Удивително, беше така устроен, че ни най-малко не приличаше на хотел „Хият“. Далече долу забеляза осветена от факли процесия, простираща се от Зикурата до Портата на Енлил. Предвождаше се от някаква носилка, носена от яки мъже, голи до кръста. Не можа да различи кой или какво лежеше в нея.

— Това е церемония в чест на Гилгамеш, един от древните шумерски културни герои.

— Да. Чувала съм за него.

— Неговият бизнес е бил безсмъртието.

Каза го между другото, като пояснение и погледна часовника си.

— На самия връх на Зикурата, знаете, царете ще се изкачат, за да получат инструкции от боговете. И специално от Ану, небесния бог. Между другото, проверих как са наричали Вега. Името й е било Тиранна, „Животът на Небесата“. Странно.

— А вие получихте ли някакви инструкции?

— Не. Те стигнаха до вас, не до мен. Между другото, в девет часа ще има друга процесия на Гилгамеш.

— Страхувам се, че няма да мога да изчакам толкова. Но позволете ми да ви попитам нещо. Защо Вавилон? — попита тя. — И Помпей. Ето, вие сте един от най-изобретателните хора. Създадохте няколко вида основни индустрии, разгромихте рекламната индустрия на собствения й терен. Да, удариха ви с тази история със сигурността, с чипа за контекстно разпознаване. Но имаше толкова други неща, които можехте да направите. Защо… това?

Далече долу, процесията бе стигнала до храма на Асур.

— Защо не нещо по… ценно? — уточни той. — Просто се опитвам да задоволя някои социални нужди, които управниците пренебрегват или не забелязват. Това е капитализъм. Напълно законно. Прави много хора щастливи. И мисля, че е добър отдушник за част от лудите, които обществото ни непрекъснато произвежда.

Но не съм мислил за всичко това през цялото време. Много е просто. Съвсем точно си спомням мига, когато ми хрумна за Вавилон. Бях в „Света на Уолт Дисни“ и се возех на малко параходче по Мисисипи със своя внук, Джейсън. Джейсън беше около четиригодишен, може би пет. Мислех си колко умни бяха хората на Дисни, които бяха премахнали билетчетата за всяко возене и вместо това предлагаха целодневна карта, която ти позволява да правиш всичко. Спестяваха известно количество заплати — за тези, които трябва да късат билетите, например. Но което беше по-важно, хората са склонни да надценяват апетита си да се возят на разни неща. Плащат премия, за да им се позволи да опитат от всичко, а след това се оказва, че са доволни от много по-малко.

Та до мен и Джейсън имаше едно осемгодишно момче, с разсеян поглед. Не съм сигурен за възрастта му. Може да е било и десетгодишно. Баща му го питаше нещо, а то отговаряше едносрично. Момчето галеше цевта на детска пушка, която бе опряло на седалката. Играчката беше между краката му. Искаше само да бъде оставено на мира и да гали пушката си. Зад него се виждаха кулите и знамената на Вълшебното кралство и изведнъж всичко си дойде на мястото. Разбирате ли за какво говоря?

Той си напълни водна чаша с диетична кола и я чукна в нейната.

— Объркване за враговете — весело вдигна тост Хадън. — Ще ги накарам да ви изведат през Портата на Ищар. Процесията ще задръсти пътя към Портата на Енлил.

Двамата придружители чудодейно се появиха и стана ясно, че я освобождават. Не изпитваше особено желание да се задържа.

— Не забравяйте фазовата модулация и да прегледате кислородните линии. Но дори и да греша къде е букварът, не забравяйте: аз съм единственият, който може да построи Машината.

Прожектори ярко осветяваха Портата на Ищар. Беше покрита с бляскаво изображение на някакъв звяр. Археолозите го наричаха дракон.

То беше тръгнало на диверсионно-подривна мисия. Врагът беше многократно по-голям и по-силен.

Но то знаеше слабостта на противника си. Можеше да завладее вражеския команден щаб и да накара ресурсите на противника да заработят за него. Сега, с милионите доверени агенти на терена…

Тя се разкиха и потърси чиста салфетка в широкия джоб на президентската си хавлия. Не беше си поставила грим, въпреки че по напуканите й устни личаха петънца от ментоловия балсам.

— Докторът ми каза, че трябва да остана на легло, иначе ще хвана вирусна пневмония. Поисках му антибиотик, но той разправя, че за вирусите нямало антибиотик. Откъде може да знае, че имам вирус?

Дер Хеер понечи да отговори, но президентът го прекъсна:

— Остави, все едно. Сега ще започнеш да ми обясняваш за ДНК, за разпознаването на тялото-приемник и аз ще трябва да впрегна последните си сили, които са ми останали, за да ти слушам разказа. Ако не те е страх от моя вирус, придърпай един стол насам.

— Благодаря ви, госпожо президент. Дойдох заради буквара. Нося ви доклада. Към него е приложена и дълга техническа документация. Сметнах, че ще се поинтересувате и от нея. Накратко, вече го четем и всъщност го разбираме почти без никаква трудност. Оказа се дяволски умна програма за обучение. „Дяволски“ не в буквалния смисъл, разбира се. Към момента разполагаме с речник от около три хиляди думи.

— Не разбирам как е възможно. Мога да схвана как биха ви научили на техните имена на числата.