вътре в нея. Затова те трябва да са сигурни, че разполагаме с космически кораб, за да бъдат спасени петте човешки същества от космоса. Но веганците бързат и не могат да седят на задниците си, докато вечерните новини от 1957 година достигнат до Вега. И какво правят? Правят така, че част от Посланието да може да се прихване само от космоса. Коя част е това? Букварът. Ако си засякъл буквара, значи имаш космически полети и можеш да се върнеш обратно у дома в безопасност. Значи представете си, че букварът е изпратен на честотата на кислородното поглъщане в микровълновия спектър или над инфрачервения — някаква част от спектъра, която не можеш да засечеш, преди да си излязъл извън земната атмосфера…
— Телескопът Хъбъл наблюдава Вега в ултравиолетовия, видимия и над-инфрачервения спектри. Няма и намек за нещо. Руснаците поправиха орбиталния си микровълнов телескоп и той едва ли гледа нещо друго, освен Вега. Но те също така не са прихванали нищо. Разбира се, ще продължим да търсим. Други възможности?
— Сигурна ли сте, че не желаете да пийнете нещо? Аз лично не пия, но мнозина го правят. — Ели отново отклони поканата. — Не, няма други възможности. Сега е мой ред, нали?
Вижте, искам да ви помоля за нещо. Въпреки че не съм много добър в молбите. Никога не съм молил. Публичният ми имидж е на богат, безскрупулен ексцентрик — на човек, който търси слабостите на системата, за да направи бърз удар. И не ми отговаряйте, че не вярвате на всичко това. Всеки го вярва, поне отчасти. Сигурно сте чувала и преди част от това, което ще ви кажа, но дайте ми десет минути, за да ви опиша как започна всичко. Искам да знаете нещо за мен.
Тя се отпусна в креслото си, зачудена какво ли можеше да поиска от нея, изтривайки от съзнанието си бегли фантазии, включващи Храма на Ищар, Хадън и може би някой и друг колесничар за компания.
Преди години той бе изобретил модул, който, с появата на телевизионна реклама, можеше автоматически да изключва звука. Първоначално това не беше устройство за разпознаване на контекст. Просто следеше амплитудата на носещата вълна. Продуцентите на телевизионни реклами ги пускаха по- гръмко и при по-малък звуков шум от фоновите програми. Вестта за модула на Хадън се разпространи устно. Хората споделяха облекчението си, че са се отървали от огромно бреме, дори чувство на радост, че са ги освободили от рекламния боклук, заливащ ги в продължение на седем, осем часа всеки ден, времето, прекарвано от средния американец пред телевизора. Преди телевизионната рекламна индустрия да предприеме някакви координирани ответни действия, така нареченият „Реклъц“ стана изключително популярен. Това принуди рекламодателите и телевизионните мрежи да прибегнат до нови варианти на стратегия за носеща вълна, всяка от които Хадън преодоляваше с ново изобретение. Понякога изобретяваше платки, сразяващи стратегии, които рекламните агенции и телевизионните мрежи все още не бяха измислили. Заявяваше, че им спестява труда да правят изобретения, така или иначе осъдени на провал, за сметка на своите акционери. Докато продажбите на неговите модули се увеличаваха, той намаляваше цените им. Беше един вид като електронна война. И Хадън печелеше.
Опитаха се да го осъдят — нещо от сорта на заговор за ограничаване свободата на търговията. Приложиха силен политически натиск, за да бъде отхвърлен иска му за пълно оправдаване, но влиянието им не беше достатъчно за спечелване на делото. Хадън се бе принудил да проучи съответните закони и правни прецеденти. Скоро той отправи предложения, чрез добре известна агенция на Медисън Авеню, на която междувременно беше станал основен привилегирован съдружник, да рекламира собствения си продукт по частни телевизионни канали. След няколкоседмични спорове рекламите му бяха отказани. Хадън осъди и трите телевизионни мрежи и тъкмо в този процес успя да докаже наличие на заговор за ограничаване свободата на търговията. Получи огромно обезщетение, което за времето си представляваше рекорд за подобни казуси и което само по себе си допринесе за краха на съответните телевизионни мрежи.
Винаги е имало хора, които си падат по рекламите и които, разбира се, нямаха нужда от „Реклъц“. Но те бяха жалко малцинство. Хадън натрупа огромно състояние с изтърбушването на рекламите по телевизията. Създаде си и много врагове.
Когато чиповете за контекстно разпознаване излязоха на пазара, той вече бе готов с „Пропоклъц“, под- модул, който можеше да се включи към „Реклъц“. Той просто превключваше канали, в случай че неволно зрителят включеше някоя доктринерска религиозно-проповедническа програма. Можеш просто да избереш няколко ключови думи, от сорта на „Второ пришествие“ и „Възнесение“, и да режеш на снопове през наличните програми. „Пропоклъц“ беше истински божи дар за отдавна страдащото, но значително малцинство телевизионни зрители. Заговори се, полунасериозно, че следващият под-модул на Хадън щял да бъде „Презиклъц“, който щял да се задейства само при публични изявления на президенти и премиери.
Когато след това той се зае с доразвиването на чиповете си за контекстно разпознаване, стана му ясно, че те имат много по-широко приложение — от образованието, науката и медицината до военното разузнаване и икономическия шпионаж. Тъкмо по този повод бяха изписани редовете от прословутото дело „Съединените щати срещу Хадън Кибернетикс“. Един от чиповете на Хадън се бе оказал твърде добър за гражданско приложение и по препоръка на Националната агенция за сигурност производствените звена и ключовият персонал в продукцията на този чип бяха иззети от правителството. Просто се оказа твърде важно да се чете руската поща. Бог знае, му бяха казали, какво може да стане, ако руснаците се научат да четат нашата поща.
Хадън отказа да сътрудничи при тази конфискация и си даде обет да специализира в дейности, които не могат по никой начин да се свържат с националната сигурност. Властта просто национализира индустрията, казваше той. Само твърдят, че са капиталисти, но като ги бутнеш леко, веднага им лъсва социалистическата физиономия. Той бе открил една незадоволена обществена потребност и бе приложил съществуваща и законна нова технология, за да осигури на хората това, от което се нуждаеха. Но имаше много трезвомислещи капиталисти, които твърдяха, че със своя „Реклъц“ е отишъл твърде далече. Че е поставил под истинска угроза американския начин на живот. В сурова редакционна статия, подписана от някой си В. Петров, „Правда“ го посочи като конкретен пример за противоречията на капитализма. „Уолстрийт Джърнъл“ контрира, може би малко по допирателната, като припомни на „Правда“, което на руски означава „истина“, конкретен пример за противоречията при комунизма.
Хадън подозираше, че конфискацията е само повод, че истинското му „престъпление“ е в атаката му срещу търговските реклами и телевизионния евангелизъм. „Реклъц“ и „Пропоклъц“ бяха есенцията на капиталистическото предприемачество, твърдеше той непрестанно. Нали уж смисълът на капитализма е да предлага на хората алтернативи.
— Е, значи липсата на реклама е една алтернатива, казвах им аз. Имаш огромен бюджет за реклама само тогава, когато няма никаква разлика между продуктите. Ако продуктите наистина се различават, хората биха купували този продукт, който е по-добър. Рекламата приучва хората да не се доверяват на собствените си преценки. Рекламата приучва хората към тъпота. Една силна държава се нуждае от умни хора. Затова „Реклъц“ е проява на патриотизъм. Производителите могат да използват своите бюджети за реклама, за да подобрят качеството на своята продукция. От това консуматорът ще се облагодетелства. Списанията, вестниците и бизнесът по пощата ще процъфти, а това ще облекчи и проблемите на рекламните агенции. Не виждам какъв е проблемът.
„Реклъц“, в много по-голяма степен от неизброимото количество съдебни дела за клевета срещу тогавашните частни търговски телевизионни компании, доведе пряко до техния крах. За известно време се сформира цяла малка армия от безработни бивши рекламни чиновници, бивши телевизионни продуценти и бедни богослови, които си даваха кръвни клетви, че ще отмъстят на Хадън. А освен това броят на много по-мощните му противници нарастваше. Несъмнено, помисли си Ели, Хадън беше доста интересна личност.
— Ето защо смятам, че е време да предприема нещо. Натрупах прекалено много пари, за да знам какво да правя с тях, жена ми не може да ме понася, имам врагове навсякъде. Искам да направя нещо важно, нещо, което си заслужава. Искам да направя нещо такова, че след стотици години хората да обръщат поглед назад и да са благодарни, че ме е имало.
— Вие искате…
— Искам да построя Машината. Напълно съм подходящ за това. Разполагам с най-добрата експертиза в кибернетиката, в практическата кибернетика — по-добра от Карнеги-Мелън, по-добра от МИТ, по-добра от Станфорд, по-добра от Санта Барбара. И доколкото е ясно от тези схеми, това не е работа за някой старомоден майстор. А освен това ще ви трябва и нещо от областта на генетичното инженерство. Едва ли може да се намери някой по-посветен в тази материя. Ще го направя на каквато и да е цена.
