предупредени предварително за възможни по-големи ускорени проекти; как да се определят ключовите фигури сред учените за изграждането на Машината, ако се вземе решение да се започне; и, накратко, как да се внуши ентусиазъм за проекта пред Конгреса и американското общество. Дер Хеер побърза да добави, че това са само предварителни планове, че не е взето никакво окончателно решение и че несъмнено съветската загриженост за Троянски кон е, поне донякъде, основателна.

Киц попита за съставянето на „екипажа“:

— Те искат от нас да поставим хора в пет пилотски кресла. Кои хора? Как ще го решим? Вероятно това трябва да бъде международен екипаж. Колко американци? Колко руснаци? Някой друг? Не знаем какво ще се случи с тези петима души, когато седнат в тези столове, но трябва да разполагаме с най-подходящите личности за тази работа.

Ели не се хвана на въдицата и той продължи:

— Сега идва най-важният въпрос, кой за какво ще плаща, кой какво ще строи, кой отговаря за цялостното интегриране. Мисля, че по този въпрос можем да направим голям пазарлък срещу сериозно американско представителство в екипажа.

— Но ние все пак искаме да изпратим възможно най-добрите хора — вметна дер Хеер и уместността на забележката бе повече от очевидна.

— Разбира се — отвърна Киц. — Но какво да разбираме под „най-добрите“? Учени ли? Или хора с военна подготовка? С физическа сила и издръжливост? С патриотизъм? (Това, между другото, не е мръсна дума.) А освен това — той вдигна поглед от кроасана си, който се канеше да намаже с масло, и погледна Ели в очите, — стои и въпросът за пола. Тоест, за половете. Само мъже ли ще изпратим? Ако са мъже и жени, от единия пол ще трябва да има повече, отколкото от другия. Местата са пет, нечетен брой. Ще успеят ли да се сработят всички членове на екипажа? Ако започнем работа по този проект, предстоят ни ужасно трудни преговори.

— Всичко това изобщо не ми звучи смислено — заяви Ели. — Не говорим за някоя дипломатическа служба, която купувате срещу дарение за предизборната кампания. Това е сериозна работа. Какво, да не искате да пуснете там някой мускулест имбецил, някое двайсет и нещо годишно хлапе, което си няма никакво понятие за света — знае само как да пробяга бързо стометровата полоса или как да изпълнява заповеди? Или някоя политическа кранта? Това пътуване не може да има нищо общо с това.

— Разбира се, че си права — отвърна усмихнато Киц. — Мисля, че ще намерим хора, които ще задоволят всичките ни критерии.

Дер Хеер, чиито торбички под очите го правеха да изглежда почти измършавял, закри заседанието. Успя насаме дори да се усмихне на Ели — само с устни, без да открие зъби. Лимузините на посолството очакваха да ги върнат в Елисейския дворец.

— Ще ти кажа защо е по-добре да се изпратят руснаци — говореше й Виджи. — Когато вие, американците, сте усвоявали своята страна — пионери, трапери, ловци на индианци и всичко останало, — не сте срещали съпротива, поне от страна на някой, който да ви е бил равностоен технологично. Просто сте нахлували през континента си от Атлантика до Пацифика. В края на краищата, вие сте очаквали, че всичко ще бъде лесно. Нашето положение е различно. Ние сме били покорени от монголците. Тяхната конна технология е била много по-развита от нашата. Когато сме извършвали експанзия на изток, сме били много предпазливи. Никога, когато сме прекосявали дивите степи, не сме очаквали, че ще ни е лесно. Ние сме много по-добре приспособени към враждебни сили, отколкото вие. Освен това американците са свикнали да бъдат водещи в технологично отношение. Ние винаги сме се домогвали до технологично равенство. Значи, всеки на Земята е руснак — нали ме разбираш, говоря за нашето историческо положение. В тази мисия трябва да има повече руснаци, отколкото американци.

Самата му среща с нея носеше известни рискове за Виджи — както впрочем и за нея самата. Киц, излизайки от възприетия тон, не пропусна да й го намекне. Понякога, по време на научна среща в Америка или в Европа, на Виджи му разрешаваха да прекара един следобед с нея. По-често го придружаваше „гувернантка“ от КГБ — която представяха за преводач, въпреки че английският й беше определено по-лош от този на Виджи; или представяха лицето като „учен“ от тази или онази комисия в Академията, само дето познанията му по научния предмет се оказваха доста повърхностни. Виджи просто поклащаше глава, когато тя го питаше за тях. Но повече или по-малко смяташе „бебегледачите“ за част от играта, цената, която трябва да заплатиш, щом ти разрешават да посетиш Запада. Неведнъж Ели долавяше дори чувство на симпатия в гласа му, когато разговаряше с „бебегледача“ си: да отидеш в чужда страна и да се преструваш на специалист по нещо, в което познанията ти са нищожни, сигурно беше доста притеснително. Може би дълбоко в сърцата си бебегледачите ненавиждаха своята задача толкова, колкото и самият Виджи.

Бяха седнали до същия прозорец в „При Боговете“. Във въздуха се долавяше хлад, предшестващ настъпващата зима и някакъв младеж, увит в дълъг син шал, единственото му отстъпление пред студа, енергично крачеше покрай качетата със замразени стриди отвън пред прозореца. От продължителните (и нехарактерно) предпазливи бележки на Луначарски Ели прецени, че в средите на съветската делегация цари разногласие. Руснаците изпитваха загриженост, че строителството на Машината ще увеличи стратегическото превъзходство на Съединените щати в тяхното петдесетгодишно глобално съперничество. Виджи на практика беше шокиран от поставения от Баруда въпрос за изгаряне на данните и унищожаване на радиотелескопите. Той не бе информиран за позицията на Баруда предварително. Руснаците играеха жизненоважна роля в събирането на Посланието, покривайки по-широк географски пояс от всяка друга държава, подчерта Виджи, а освен това разполагаха и с единствените сериозни плаващи в двата океана радиотелескопи. Те с основание очакваха да играят значителна роля в това, което предстоеше. Ели го увери, че доколкото зависеше от нея, ще получат тази роля.

— Виж, Виджи, от нашите телевизионни предавания те знаят, че Земята се върти и че тук живеят много различни нации. Самото излъчване на Олимпийските игри може да им го е подсказало. Последвалите предавания от други страни само е потвърдило това впечатление. Следователно, ако те са толкова добри, колкото ги смятаме, можеха да разкъсат предаването на фази, съобразени с въртенето на Земята, така че само една държава да получава Посланието. Но не са предпочели това. Искат Посланието да бъде получено от всички на тази планета. Очакват Машината да бъде построена от цялата планета. Това не може да бъде само американски или само руски проект. Нашият… клиент… не желае това.

Но не беше сигурна дали ще играе някаква роля при взимането на решения за конструирането на Машината и подбора на екипажа. И му го призна. Връщаше се в Съединените щати на другия ден, най-вече за да ръководи проучването на новосъбраните данни от последните няколко седмици. Пленарните сесии на Консорциума изглежда щяха да продължат дълго и крайна дата не беше определена. Виджи бе помолен от своите хора да остане поне още малко. Външният им министър току-що бе пристигнал и сега той оглавяваше съветската делегация.

— Тревожа се, че всичко това може да завърши зле — каза Луначарски. — Има толкова много неща, които може да се объркат. Технологични провали. Политически провали. Човешки провали. И дори да се справим с всичко това, ако ни се размине войната заради Машината, ако я построим без грешки и не се самовзривим, пак се тревожа.

— За какво? Какво искаш да кажеш?

— Най-доброто, което може да ни се случи, е да ни изкарат глупаци.

— Но кой?

— Ароуей, не разбираш ли? — Една от вените по шията на Луначарски запулсира. — Удивен съм, че не го разбираш. Земята е едно… гето. Да, гето. Всички хора са натъпкани в това гето. Ние само бегло сме дочули, че извън това гето съществуват големи градове с просторни булеварди, изпълнени с дрожки37, по които се разхождат красиви жени с благоуханни парфюми, облечени в кожени палта. Но хубавите градове са твърде далече и ние сме твърде бедни, за да стигнем до тях, дори и най-богатите от нас. Все едно, знаем, че те не ни искат. Тъкмо затова са ни оставили в това жалко малко селце.

И ето, сега идва поканата. Както се изрази Ши. Луксозна, елегантна. Изпратили са ни изящно гравирана карта и празна дрожка. Трябва да изпратим петима наши съселяни и дрожката ще ги откара… — къде? Кой