разбрала, че притежава истински талант в тази педантична дисциплина. Знанието за възпроизводството на нуклеидната киселина я насочило към работа в областта за произхода на живота, а това от своя страна я подтикнало да разсъждава за живота на други планети.
— Научната ми кариера може да се възприеме като последователност от свободни асоциации. Едното просто ме отвеждаше към другото.
Доскоро тя бе работила върху изучаването на органичната материя на Марс, регистрирана в някои райони на планетата от същите всъдеходи, чиито зашеметяващи снимки току-що им бяха рекламирали. Деви не се омъжила повторно, макар да си давала сметка, че не един мъж настойчиво я преследвал. Напоследък се срещала с някакъв учен в Бомбай, когото тя охарактеризира като „роб на кибернетиката“.
Двете се поразходиха още малко и стигнаха до „Двора на Наполеон“, вътрешния двор на Лувъра. В центъра му се издигаше наскоро построения и предизвикал много противоречиви отзиви пирамидален вход, а по високите ниши около двора бяха изложени скулптурни бюстове на герои на френската цивилизация. Под всяка статуя на почетен мъж — почти липсваха почетни жени — беше гравирано името му. Тук и там буквите бяха ерозирали — в повечето случаи от времето, понякога издраскани от обиден им за нещо минувач. При една, две от статуите беше трудно да се прецени коя е историческата личност. На статуята, която явно бе предизвикала най-много общественото негодувание, стояха само буквите LTA.
Макар слънцето вече да залязваше, а Лувърът да беше отворен до среднощ, те не влязоха, а предпочетоха да походят по брега на Сена, обратно на течението, по Ке д’Орсе. Собствениците на книжните павилиончета спускаха кепенците и приключваха търговията за днес. Те повървяха още малко, ръка за ръка, според европейския маниер.
Семейна двойка французи се разхождаше на няколко крачки пред тях. Всеки от двамата родители държеше по една ръка на дъщеричката, около четиригодишна, която от време на време подскачаше във въздуха. Увисвайки за миг при нулево g, детенцето изпитваше, съвсем явно, нещо близко до екстаз. Родителите му обсъждаха Световния консорциум за Посланието, което едва ли беше съвпадение, тъй като вестниците бяха пълни с тази тема. Мъжът беше за построяването на Машината; тя можела да създаде нови технологии и да увеличи работната заетост във Франция. Жената бе по-предпазлива, но по причини, които й беше трудно да формулира. Дъщеричката, чиито панделки хвърчаха във въздуха, изобщо не се интересуваше как трябва да се постъпи с един чертеж, дошъл от звездите.
Дер Хеер, Киц и Хоникът бяха свикали заседание в американското посолство рано заранта, за да се подготвят за пристигането на държавния секретар по-късно същия ден. Заседанието трябваше да премине при пълна секретност и да се проведе в Черната стая на Посолството, камера, която беше електронно изолирана от външния свят така, че дори и най-сложното електронно разузнаване ставаше невъзможно. Поне така се твърдеше. Ели си помисли, че винаги могат да се измислят средства да бъдат преодолени и най-грижливите мерки на безопасност.
След като прекара следобеда в компанията на Деви Сухавати, тя получи съобщението в хотела си и се опита да се обади на дер Хеер, но успя да се свърже само с Майкъл Киц. Заяви, че се противопоставя на засекретена среща по тази тема. Беше въпрос на принцип. Посланието бе недвусмислено предназначено за цялата планета. Киц й отговори, че няма данни, които да са били премълчани пред останалия свят, поне от страна на американците; и че съвещанието имало само препоръчителен характер — да помогне на Съединените щати в трудната процедура на предстоящите преговори. Апелира към нейния патриотизъм, към личния й интерес и накрая отново й припомни за съдебното решение „Хадън“: „Доколкото знам, този документ все още се намира в твоя сейф непрочетен. Ами прочети го най-после“ — настоя той.
Ели се опита да се добере до дер Хеер, но отново без успех. Първо този човек ти се пъха навсякъде в комплекса „Аргус“, като черен гологан. Влиза в апартамента ти. Ти си убедена, за пръв път от години насам, че си влюбена в него. А след това дори не можеш да го намериш по телефона. Тя реши да се яви на заседанието, ако не за друго, поне да се види с дер Хеер лице в лице.
Киц ентусиазирано поддържаше идеята за построяване на Машината. Дръмлин се изказа предпазливо в полза на това. Дер Хеер и Хоникът поне външно не бяха съгласни, а Питър Валириън направо агонизираше от нерешителност. Киц и Дръмлин дори говореха къде точно да се построи нещото. Единствено транспортът правеше производството и дори сглобяването му на обратната страна на Луната непреодолимо скъпо, както беше предположил Ши.
— Ако използваме аеродинамични спирачки, излиза по-евтино да изпратим килограм на Фобос или Деймос, отколкото на обратната страна на Луната — намеси се Боби Буй.
— Къде, по дяволите, е това Фобусилидиймус? — поиска да се осведоми Киц.
— Това са двете луни на Марс. Имах предвид аеродинамичното възпиране в марсианската атмосфера.
— И за колко време се стига до Фобос или Деймос?
Дръмлин разбъркваше кафето в чашката си.
— Може би година, но след като веднъж осигурим флот от междупланетни транспортни апарати и графикът се запълни…
— Сравнено с три дни до Луната? — изсумтя Дръмлин. — Буй, престани да ни губиш времето.
— Но аз само предложих — възрази той. — Просто да помислим.
Дер Хеер изглеждаше нетърпелив, разсеян. Очевидно беше под голям натиск — ту избягваше погледа й, ту, както й се струваше, я умоляваше безмълвно. Тя го прие като благоприятен знак.
— Ако се тревожите за адска машина — говореше Дръмлин, — трябва да се тревожите за енергийния източник. Ако машината не изисква огромно количество енергия, не може да бъде адска машина. Тъй че, доколкото инструкциите не изискват гигаватов ядрен реактор, не мисля, че трябва да се опасяваме от адска машина.
— Приятели, какво толкова сте се разбързали да строите? — попита тя едновременно Киц и Дръмлин.
Двамата седяха един до друг с поднос кроасани пред тях.
Киц премести поглед от Хоникът към дер Хеер, преди да отговори.
— Това заседание е секретно — започна той. — Сигурен съм, че няма да предадете нищо от това, което се каже тук, на руските си приятели. Става дума за следното: ние не знаем какво ще извърши Машината, но от анализа на Дейв Дръмлин е ясно, че в нея се съдържат нови технологии, може би нови видове промишленост. Конструирането на машината определено има икономическа стойност — тоест, помислете какво ще научим. А може да има и военна стойност. Поне така мислят руснаците. Вижте, руснаците са като в тъмна кутия. В това нещо се съдържа цяла нова област на технологията, която те трябва да споделят със САЩ. Може Посланието да съдържа указания за някаква качествено ново оръжие, решаващо всички спорове, или да носи икономическо предимство. Те не са сигурни. За да се опитат, ще им се наложи да претоварят цялата си икономика. Забелязахте ли как Баруда наблегна на това, каква е ефективната цена? Ако цялата тази работа с Посланието изчезне — изгорим данните, унищожим телескопите, — тогава руснаците ще могат да поддържат военно равновесие. Ето защо са толкова предпазливи. По същата причина ние, разбира се, трябва да го направим. — Той се усмихна.
По характер, прецени тя, Киц беше хладнокръвен. И съвсем не бе глупав. Когато се държеше хладно и сдържано, хората обикновено не го харесваха. Ето защо си беше изработил лустро на светска фамилиарност. Според Ели то беше с дебелина една молекула.
— Значи, позволете ми да задам на вас един въпрос — продължи той. — Забелязахте ли намека на Баруда, че някои от данните се крият. Има ли липсващи данни?
— Само от най-ранните — отговори тя. — Само от първите няколко седмици, предполагам. Имаше няколко дупки в китайските данни, малко след това. Все още съществува нищожно количество данни, което не е обменено, от всички страни. Но не съм забелязала някакви податки за сериозно укриване на данни. Все едно, ние ще засечем и съберем всичко липсващо, щом Посланието започне да се повтаря.
— Ако започне да се повтаря — изръмжа Дръмлин.
Дер Хеер насочи дискусията към плана за действие при непредвидени обстоятелства: какво да се прави в случай, че букварът бъде получен; кои американски, германски и японски видове промишленост да бъдат