впечатление.
Пред един магазин за цигари се беше извила дълга, подредена многоезична опашка от хора, привлечени от първата легална продажба на цигари от пречистен канабис, американско производство. Според френските закони, не можеше да се продават или консумират от лица под осемнайсетгодишна възраст. Повечето хора на опашката бяха на средна възраст или по-стари. Някои изглежда бяха натурализирани алжирци или мароканци. Особено силни видове канабис за експорт се отглеждаха в Калифорния и Орегон. Тук рекламираха нов и предпочитан сорт, допълнително обработен с ултравиолетово облъчване, което превръщаше част от инертните канабиноиди в изомер. Наричаха го „Целунат от слънцето“. Пакетът, изрисуван върху плакат с височина метър и половина, носеше лозунг на френски: „Това ще ви се приспадне от сметката за Рая“.
Витрините по булеварда представляваха взрив от цветове. Двете жени си купиха кестени от уличен продавач и се наслаждаваха на вкуса и мекотата им. Неизвестно защо, всеки път, когато Ели забележеше рекламния знак на BNP, „Банк Насионал дьо Пари“, тя го четеше като руската дума за бира, със средната буква обърната отляво надясно. БИРА. Знаците — поиздраскани и загубили обичайния си, вдъхващ респект вид — изглежда я караха да се сеща за РУСКА БИРА. Тази неуместна асоциация я забавляваше и й беше трудно да накара част от мозъка си да съобрази, че буквите бяха на латиница, а не на кирилица. По-нататък те се зазяпаха в Обелиска — древен военен паметник, откраднат на голяма цена, за да бъде превърнат в модерен военен паметник. Решиха да продължат.
Дер Хеер беше отменил любовната им среща, или поне за каквато се предвиждаше. Обади й се тази сутрин, с извинителен тон, но без да се престарава. Пленарната сесия поставила на дневен ред прекалено много политически проблеми. Държавният секретар щял да долети утре, отменяйки визитата си в Куба. Дер Хеер бил претрупан със задачи и се надявал, че Ели ще го разбере. Тя го разбра. Мразеше се, че е спала с него. За да не остане сама следобеда, бе позвънила на Деви Сухавати.
— Една от санскритските думи за „победоносен“ е абхиджит. Така е била наричана Вега в древна Индия. Абхиджит. Тъкмо под влиянието на Вега индуските божества — или културни герои — са победили асурите, боговете на злото. Ели, слушаш ли ме?… Виж, колко е интересно. В Персия също е имало асури, но в Персия те са били боговете на доброто. Дори отделните им религии са се слели в една, в която главният бог, богът на Слънцето, бил наречен Ахура-Мазда. Зороастрийците, например, както и поклонниците на Митра. Ахура- Асура са едно и също име. Все още и днес има зороастрийци, а митраистите доста са плашели ранните християни. Но според същия този разказ, онези индуистки божества — между другото, те са били главно женски — са се наричали Деви. Оттук произлиза и моето име. В Индия Девите са божества на доброто. В Персия, Девите стават богове на злото. Някои учени смятат, че тъкмо оттук произлиза думата „дявол“. Симетрията е пълна. Всичко това може би представлява смътен спомен за арийското нашествие, изтласкало дравидите, моите прадеди, на юг. Така че, в зависимост от коя страна на планинската верига Киртар живее човек, Вега поддържа или Бога, или дявола.
Тази забавна история й бе предложена като дар от Деви, която сигурно беше чула за религиозните авантюри на Ели в Калифорния, само преди две седмици. Ели й бе благодарна. Но това й напомни, че тя дори не беше споменала на Джос за възможността Посланието да се окаже чертеж на Машина с неизвестно предназначение. И сега той със сигурност скоро щеше да разбере за това от медиите. Каза си строго наум, че непременно трябва да му се обади и да му обясни за новия ход на събитията. Ала за Джос се говореше, че е в усамотение. След срещата им в Модесто не беше правил никакво публично изявление. Ранкин на своя пресконференция бе заявил, че макар да съществуват известни опасности, той не възразява да бъдат оставени учените да получат пълното Послание. Виж, преводът му е друга работа. Всички слоеве на обществото, заяви той, трябва да бъдат периодично информирани. Особено онези, на които е поверено съхраняването на духовните и морални ценности.
Вече приближаваха парка „Тюйлери“, където есента предлагаше ярката си палитра. Двама крехки стари мъже — Ели прецени, че са от югоизточна Азия — спореха разгорещено. По железните пръти на боядисания в черно портал бяха вързани разноцветни балончета, които се продаваха. В центъра на едно езерце стоеше мраморна Амфитрита36. Около нея се въртяха лодчици-играчки, насочвани с дистанционни от възбудена група дечица, всяко от които сигурно си представяше, че е Магелан. Една морска котка изведнъж разцепи водата и преобърна първата лодчица, при което момченцата и момиченцата затаиха дъх, смирени от внезапната поява на този призрак. Слънцето се бе спуснало ниско на запад и Ели усети мигновен хлад.
Приближиха се до Оранжерията, в пристройката към която имаше специална експозиция, както съобщаваше плаката: „Картини от Марс“. Съвместните американо-съветски роботизирани всъдеходи на Марс бяха изпратили забележителна поредица от цветни снимки, някои от които — подобно на снимките на „Вояджър“ от външната страна на слънчевата система от 1980 година — излизаха от рамките на научното си предназначение и можеха да се възприемат като истинско изкуство. Плакатът показваше пейзаж, заснет на просторното Елисейско плато. Отпред се виждаше тристранна пирамида, огладена, леко ерозирала, с дълбок кратер близо до основата. Беше се получила от милионите години силни пясъчни бури, предизвиквани от яростните марсиански ветрове, по мнението на геолозите. Един втори всъдеход — предназначен за Кидония, от другата страна на Марс — беше затънал в подвижна дюна и операторите от контролния център в Пасадена до този момент не можеха да се отзоват на самотните му викове за помощ.
Ели се усети, че е приковала вниманието си във външния вид на Сухавати: големите й черни очи, изправената й снага и поредното й разкошно сари. На мен ми липсва това благородство, помисли си. Обикновено тя съумяваше да поддържа темата на разговора, като в същото време умът й се занимаваше с нещо друго. Но днес й беше трудно да следва и една нишка на мисълта, да не говорим за две. Докато обсъждаха предимствата на няколкото опции за това дали да се строи Машината или не, умът й се връщаше към представата на Деви за нашествието на арийците в Индия отпреди 3500 години: война между два народа, всеки от които се е обявил за победител, всеки от които патриотично е преувеличил случилото се в действителност. Неусетно историческият разказ се е превърнал в легенда за война между боговете. „Нашата“ страна, разбира се, е добрата. Другата страна, естествено, е лошата. Ели си представи козите рога, щръкналата опашка и копитата на Дявола на Запада, еволюирал в бавни еволюционни стъпки в продължение на хиляди години от някакъв свой индуски предтеча, който, доколкото знаеше, е имал глава на слон и е бил боядисан в синьо.
— Троянският кон на Баруда… може би идеята не е чак толкова глупава. Но не виждам да имаме някакъв избор, както каза Ши. Те могат да дойдат тук само след някакви си двайсет и няколко години, ако поискат.
Стигнаха до монументална арка в романски стил, увенчана с героична, всъщност апотеозна статуя на Наполеон в ролята му на колесничар. Погледнато отдалече, от извънземна перспектива, колко ли жалко и надуто изглеждаше това? Седнаха да отдъхнат на една пейка. Дългите им сенки падаха върху цветната алея, засадена с цветовете на Френската република.
Ели жадуваше да сподели личните си емоционални преживявания, но това можеше да придобие политически привкус. В най-добрия случай щеше да бъде проява на недискретност. Не познаваше Сухавати достатъчно добре. Вместо това окуражи спътницата си да сподели своя личен живот. Сухавати с готовност прие.
Беше родена в брамински, но не богат род, с матриархални традиции, в южния щат Тамил Наду. Матриархалните родове все още бяха нещо обичайно в южна Индия. Записала се да следва в Индуския университет в Бенарес. В медицинското училище в Англия срещнала и се влюбила дълбоко в Суриндар Гош, неин колега-студент. Но Суриндар бил „хариджан“, недокосваем, от толкова презряна каста, че ортодоксалните брамини смятали, че само ако ги погледнеш, ще се омърсиш. Прадедите на Суриндар били принудени да живеят само нощем, като прилепи и бухали. Семейството й я заплашило, че ще се откаже от нея, ако се оженят. Баща й заявил, че не може да му бъде дъщеря, ако дори си помисли за подобен брак. Ако се омъжела за Гош, той щял да я оплаква като мъртва. Тя все едно се омъжила. „Толкова се обичахме — каза, — че просто нямахме избор.“ Само след година той починал от септицемия, заразявайки се по време на аутопсия, при която не взел достатъчно предпазни мерки.
Вместо да я върне към семейството, смъртта на Суриндар причинила обратното и след като получила медицинската си диплома, Деви решила да остане в Англия. Тя открила в себе си естествено влечение към микробиологията и преценила, че чрез нея без усилия ще продължи знанията си в медицината. Скоро
