извънземните имат намерение да общуват само с американците? Не мислите ли, че едно послание от друга цивилизация принадлежи на целия свят?
— Можехте поне да се допитате до нас.
— И да рискуваме да изгубим сигнала? Вижте, доколкото знаем, би могло да се предаде нещо съществено, нещо уникално, докато Вега е залязла тук, в Ню Мексико, а в същото време се намира високо в небосвода над Пекин. Тези сигнали не са личен разговор в границите на Съединените американски щати. Дори не са личен разговор в пределите на Земята. Това е сигнал от станция до станция, до всяка планета в слънчевата система. Ние просто извадихме късмет, че първи вдигнахме слушалката.
Дер Хеер отново й излъчваше нещо. Какво се опитваше да й каже? Че му допада простата аналогия, но е на страната на Киц?
— Във всеки случай е твърде късно — продължи тя. — Вече всички знаят, че в системата Вега съществува някакъв разумен живот.
— Не съм убеден, че е твърде късно, доктор Ароуей. Вие, струва ми се, смятате, че ще последва богато на информация предаване, някакво предстоящо послание. Доктор дер Хеер тук… — той замълча, доловил неочаквания ропот на несъгласие. — Доктор дер Хеер смята, че тези прости числа са един вид предупреждение, само за да привлекат вниманието ни. Ако наистина има съобщение и то е с деликатен характер — нещо, което другите държави не биха могли да разберат веднага, — ние бихме искали да запазите мълчание, докато сме в състояние да говорим открито за него.
— Всички искаме нещо, господин Киц. — Тя усети, че говори с язвителна учтивост, въпреки вдигнатите вежди на дер Хеер. В поведението на Киц имаше нещо дразнещо, почти предизвикателно. Сигурно и в нейното. — Аз, например, искам да разбера какво означава този сигнал, какво точно става на Вега и какво означава това за Земята. Възможно е учените в другите държави да се окажат ключът към неговото разгадаване. Може би ни трябват техните данни. Може би ни трябват техните мозъци. Струва ми се, че този проблем може да се окаже прекалено голям, за да се справи с него една отделна страна.
На физиономията на дер Хеер се изписа тревога.
— Ъ-ъ, доктор Ароуей. Предложението на секретар Киц не е съвсем лишено от основания. Напълно възможно е да включим и други държави. Той моли само да говорите най-напред с нас. И то единствено, ако се появи ново послание.
Тонът му беше миролюбив, но не и угоднически. Ели отново го изгледа. Дер Хеер не беше от лъскаво порядъчните мъже, а имаше интелигентен вид. Облякъл се бе в син костюм с колосана памучна риза. Сериозността и самообладанието му се омекотяваха от топлата му усмивка. Защо тогава изпитваше нерешителност пред този сбърканяк? Професионални задължения? Възможно ли бе приказките на Киц да съдържат някакъв смисъл?
— Все едно, това е само далечна вероятност — въздъхна Киц и се изправи на крака. — Държавният секретар по отбраната ще ви бъде благодарен за сътрудничеството. — Опитваше се да излезе печеливш от играта. — Договорихме ли се?
— Нека да помисля първо — отговори тя и пое подадената й ръка като умряла риба.
— Ще се видим след минутка, Майк — каза дер Хеер с усмивка.
С ръка на трегера на вратата, Киц се сети за нещо, извади сгънат лист от вътрешния джоб на сакото си, върна се и деликатно постави документа върху бюрото й.
— Щях да забравя. Това тук е копие от съдебното решение „Хадън“. Вероятно знаете случая. Отнася се до правата на правителството да засекретява материали от жизнено значение за Съединените щати. Дори когато не са обявени първоначално за поверителни.
— Искате да засекретите простите числа? — попита тя и ококори очи в подигравателна недоверчивост.
— Чакам ви отвън, Кен.
Веднага, щом Киц напусна кабинета й, тя заговори.
— Но какво има наум той? Смъртоносните лъчи на Вега? Нови оръжия за унищожението на Земята? За какво става дума?
— Просто е предпазлив, Ели. Доколкото разбирам, ти не смяташ, че това е всичко. Е, добре. Да допуснем, че се появи някакво послание — нали се сещаш, този път нещо смислено — и в него се съдържа нещо оскърбително, да речем, за мюсюлманите или за методистите. Не би ли трябвало да сме внимателни с публикуването му, за да не се гледа на САЩ с лошо око?
— Кен, я не ме будалкай. Този човек е помощник-държавен секретар по отбраната. Ако се притесняваха за мюсюлманите или методистите, щяха да ни изпратят помощник-държавния секретар или — откъде да знам — някой от онези религиозни фанатици, дето ръководят президентските молитвени закуски. Ти си научният съветник на госпожа президента. Какво я посъветва?
— Не съм я съветвал нищо. Откакто съм тук, говорих с нея само веднъж. По телефона, и то накратко. Честно казано, тя не ми даде никакви указания за засекретяване. Мисля, че настояванията на Киц не се базират на никакви указания. Струва ми се, че действа на своя глава.
— Но кой е той?
— Доколкото знам, адвокат. Преди да го вземат в държавната администрация е бил високопоставен чиновник в електронната индустрия. Познава К3Р много добре, но това не го прави експерт в другите неща.
— Кен, на теб ти вярвам. Убедена съм, че няма да ме заплашваш с това решение „Хадън“. — Тя размаха документа и млъкна, след което го погледна в очите. — Знаеш ли, че според Дръмлин в поляризацията се съдържа друго послание?
— Не разбирам.
— Само преди няколко часа Дейв приключи едно грубо статистическо изследване на поляризацията. Представил е параметрите на Стоукс чрез сферите на Поанкаре; Кен, получава се някаква мила кинокартинка, варираща във времето.
Дер Хеер я изгледа тъпо. Нима биолозите не използват поляризираната светлина в микроскопите си? — запита се тя.
— Когато до теб достигне фотонна вълна — видима светлина, радиоизлъчване или вълна в друг спектър — тя вибрира под прав ъгъл спрямо собствения ти зрителен ъгъл. Ако тази вибрация се върти, за вълната се казва, че е елиптично поляризирана. Ако се върти по часовниковата стрелка, поляризацията се нарича дясна; ако е обратно на часовниковата стрелка, е лява. Тъй или иначе, чрез вариране между двата вида поляризация може да се предава информация. Малка поляризация надясно означава нула. Малка лява поляризация — единица. Следиш ли ме? Напълно е възможно. Ние имаме амплитудна модулация и фреквентна модулация, но нашата цивилизация по принцип обикновено не използва поляризирана модулация.
Е, в сигналите на Вега изглежда се съдържа поляризирана модулация. В момента проверяваме точно това. Но Дейв откри, че двата вида поляризация не са еднакви. Сигналът не е толкова ляво поляризиран, колкото дясно поляризиран. Просто е възможно в поляризацията да се съдържа друго послание, което досега да сме пропуснали. Затова изпитвам подозрения към твоя приятел. Киц не е дошъл тук, само за да ми даде безкористен съвет. Той разбира, че можем да се доберем до нещо по-сериозно.
— Ели, успокой се. От четири дни не си спала. Жонглираш с науката, с администрацията и с пресата. Ти вече направи едно от най-големите открития на века и доколкото разбирам, може би си на ръба на още по- голямо откритие. Имаш пълно право да си леко изнервена. Пък и намерението на Киц да милитаризира проекта е тъпо. Изобщо не ми е трудно да разбера подозренията ти към него. Но все пак в думите му има известна логика.
— Познаваш ли човека?
— Срещал съм го на няколко заседания. Не мога да твърдя, че го познавам добре. Ели, ако съществува възможност да се появи истинско послание, не смяташ ли все пак, че ще бъде добре да поразредим малко тълпата?
— Разбира се. Само ми помогни да се оправя с тези чукани от Вашингтон.
— Добре. Между другото, ако оставиш този документ върху бюрото си, някой може да влезе и да си направи погрешно заключение. Защо не го прибереш някъде?
— Ще ми помогнеш ли?