пространство. Почти сигурно, в случая ставаше дума за нещо подобно.

Пръстите на дясната й ръка лежаха в петте равномерно раздалечени отвора на тясната кутия върху бюрото й. След изобретяването на това устройство, тя можеше да си спести половин час в седмицата. Но този допълнителен половин час не й беше от голяма полза.

— Та разправях за нас на госпожа Ярбъроу. Тя е на съседното легло, откакто госпожа Вертмайър почина. Не че обичам да се хваля, но съм много горда с тебе.

— Да, мамо.

Погледна маникюра на пръстите си и прецени, че трябва да им отдели някоя минута. Може би минута и половина.

— Та се сетих, когато беше в четвърти клас. Помниш ли? Когато валеше и не искаше да отидеш на училище? Искаше да ти напиша бележка на другия ден, че си отсъствала, щото си била болна. Аз обаче — не. Казах: „Ели, освен да е хубава, най-важното за една жена е да има образование. Зорлем не можеш да станеш хубава, но виж, за образованието си нещо можеш да направиш. Отивай на училище. Човек никога не знае какво ще го научат днес.“ Така ли е?

— Да, мамо.

— Имам предвид, не ти ли казах точно това тогава?

— Да, мамо. Така беше.

Блясъкът на четирите й пръста беше съвършен, но нокътят на палеца й бе леко потъмнял.

— Извадих тогава галошите и дъждобрана — беше един такъв жълт и широк, приличаше на джудженце в него — и те натирих да идеш на училище. Точно него ден не си могла да отговориш на един въпрос на господин Уейсброд по математика. И толкоз си се ядосала, че си изтичала до библиотеката в колежа и си чела, чела, докато научиш повече от господин Уейсброд. Той бил впечатлен. Каза ми го.

— Казал ли ти го е? Не знаех. Кога си говорила с господин Уейсброд?

— На една родителска среща. Каза ми: „Вашето момиче е много раздразнително“. Или нещо в този смисъл. „Толкова ми се ядоса, че стана направо експерт по този въпрос.“ „Експерт“. Точно така се изрази. Сигурна съм, че ти го казах тогава.

Беше опряла стъпала в едно от чекмеджетата на бюрото, облегната на въртящото се кресло. Крепяха я само пръстите на ръката й, опрени на лъскавата машина. Усети алармения звънец, още преди да го е чула и рязко се изправи.

— Мамо, трябва да тръгвам.

— Сигурна съм, че съм ти разправяла тази история. Ти никога не си ме слушала какво ти говоря. Между другото, господин Уейсброд беше добър човек. Ти така и не можа да го видиш откъм добрата му страна.

— Мамо, извинявай, наистина трябва да тръгвам. Хванали сме някакъв таласъм.

— Таласъм ли?

— Нали знаеш, мамо, нещо, което може да се окаже сигнал. Говорила съм ти за това.

— Ето пак, и двете си мислим, че едната не слуша другата. Като майка и дъщеря.

— Дочуване, мамо.

— Ще те оставя, ако обещаеш да ми се обадиш веднага, щом свършиш.

— Добре, мамо. Обещавам ти.

По време на целия разговор нуждата на майка й да общува с някого, самотата й, будеше у Ели желание да прекрати разговора. Да избяга. Мразеше се за това.

Бързо нахлу в контролната станция и се приближи до главната конзола.

— Уили, Стийв. Здравейте. Да видим данните. Добре. Къде сте забутали амплитудния плот? Добре. Разполагате ли с интерферометрична позиция? Аха. Да видим сега дали имаме звезда в този зрителен обхват. Боже мой, Вега. Че тя е много близо! — Докато говореше, пръстите й шареха трескаво по клавиатурата. — Вижте, тя е само на двайсет и шест светлинни години оттук. Наблюдавали сме я и преди. Резултат отрицателен. Лично съм я гледала при наблюденията си в Аресибо. Каква е абсолютната интензивност? Господи! Че това са стотици янски! Човек може да си го хване по най-обикновено FM- радио.

— Аха. Значи си имаме таласъм много близо до Вега, в небесната плоскост. Честота около 9,2 гигахерца, не съвсем монохроматична. Лентова ширина няколкостотин херца. Линеарно поляризирана. Предава серия движещи се импулси, ограничени в две различни амплитуди.

Откликвайки на командите, които Ели трескаво набираше по клавиатурата, екранът показа разположението на всички радиотелескопи.

— Приема се от 116 отделни телескопа. Явно не е повреда в един или два от тях. Добре. Значи имаме достатъчно време да сверим данните. Движи ли се със звездите? Може ли да е някой електронен разузнавателен спътник или самолет?

— Потвърждавам астрономическо изместване, доктор Ароуей.

— Чудесно. Доста убедително. Не е от Земята. Вероятно не е и от някой изкуствен спътник в орбитата на „Молния“. Трябва да проверим. Уили, когато можеш, обади се на НОРАД и провери възможно ли е да е сателит. Ако изключим сателитите, остават две възможности: или някой ни будалка, или най-после се е появил оня, дето изпраща послание. Стийв, прихвани го ръчно. Провери няколко отделни радиотелескопа. Сигналът определено е доста силен… и виж дали е възможно да ни будалкат; нали знаеш — някой, който иска да ни докаже колко бъркаме в метода.

Пред командната конзола вече се бяха струпали неколцина учени и техници, събудени чрез алармените си устройства от компютъра на „Аргус“. На лицата им се бяха изписали полуусмивки. Все още никой не мислеше сериозно, че е послание от друг свят. Но цареше някакъв приповдигнат дух. „Днес няма да имаме даскало“. Пауза в досадната рутинна дейност, към която бяха привикнали. И може би тръпка на очакване.

— Ако някой от вас може да измисли друго обяснение, освен извънземен разум, настоявам да го чуя — обяви тя, усетила присъствието им.

— Няма начин да е Вега, доктор Ароуей. Системата й е едва на няколкостотин милиона години. Планетите й още се формират. Времето за възникване на разумен живот там е съвсем недостатъчно. Сигурно е някоя фонова звезда. Или галактика.

— Но в такъв случай излиза, че мощността на излъчване е невероятно голяма — намеси се един от групата с квазарите, който се беше върнал да види какво става. — Трябва веднага да преминем на чувствително проучване на точното изместване, за да видим дали този радиоизточник се премества заедно с Вега.

— Разбира се. За точното изместване си абсолютно прав, Джак — каза тя. — Но има и друга възможност. Може би не са отраснали в системата Вега. Ами ако просто са й дошли на гости?

— И това не върви. Системата е пълна с отломъци. Това е или издънила се слънчева система, или слънчева система в ранния си стадий на развитие. Ако останат там дълго време, корабът им ще бъде унищожен.

— Значи са пристигнали наскоро. Или изпаряват метеоритите. Или просто се измъкват, когато някой отломък се окаже в траектория на сблъсък. Или пък не се движат в плоскостта на пръстена, а на полярна орбита, за да сведат до минимум сблъсъка с отломъци. Има милион възможности. Но ти си абсолютно прав. Не е нужно да предполагаме дали източникът е в системата Вега. Трябва да го установим. Колко ще ни отнеме това проучване на точното преместване? Между другото, Стийв, ти нали не си на смяна? Поне се обади на Консуела, че ще закъснееш за вечеря.

Уили, който говореше по телефона на съседната конзола, се усмихна мрачно.

— Значи, свързах се с майор Брейнтри в НОРАД. Той се кълне в най-скъпото си, че нямат нищо, което би могло да даде този сигнал, особено в обхват от девет гигахерца. Разбира се, ще ни уведомяват всеки път, когато се обадим. Все едно, твърди, че не са засичали никакъв космически апарат в обсега на изгрева и