залеза на Вега.

— Някакви тъмни?

По това време имаше много така наречени „тъмни“ сателити с ниски радарни пресечни точки, замислени да кръжат в околоземна орбита, необявени и незасечени, докато настъпи часът да се използват. Тогава те щяха да послужат като резерви за засичане на стартирали ракети или за комуникации в разгара на ядрена война, в случай че военните сателити от първата линия, предназначени за такива цели, изведнъж излязат от строя. От време на време големите астрономически радарни системи засичаха по някой тъмен. Тогава всички държави отричаха, че обектът е техен и избухваха секващи дъха спекулации, че в земна орбита е засечен извънземен космически апарат. С приближаването на края на хилядолетието, култът към НЛО отново разцъфтяваше.

— Интерферометрията в момента изключва орбита от тип „Молния“, доктор Ароуей.

— Аха. Много добре. Да погледнем сега тези променливи импулси. Ако приемем, че са двоична система, някой превърнал ли ги е в десетична? Знаем ли каква е последователността на числата? Добре. Можем да го направим наум… петдесет и девет, шестдесет и едно, шестдесет и седем… седемдесет и едно… Ама това не са ли прости числа?

Лек шум на възбуда премина през контролната зала. Лицето на самата Ели за миг потръпна от вълнение, но тя бързо се овладя и си придаде спокоен вид. Боеше се да не се поддаде, да не изглежда в очите на околните глупаво и ненаучно.

— Добре. Да видим сега можем ли да резюмираме всичко отначало. Ще говоря простичко. Моля, следете ме дали не пропускам нещо. Имаме изключително силен, не съвсем монохроматичен сигнал. Непосредствено извън тази честотна линия няма други честоти, които да съобщават нещо различно от шум. Сигналът е линейно поляризиран, сякаш се излъчва от радиотелескоп, и е около девет гигахерца, близо до минимума в галактическия радио шумов фон. Възможно най-подходящата честота за всеки, който иска да бъде чут на голямо разстояние. Потвърдихме звездно преместване на източника, значи се движи сякаш е горе сред звездите и не е от някакъв местен излъчвател. От НОРАД ни казват, че не засичат никакви сателити — наши или нечии други, — които да съвпадат с местоположението на източника. Все едно, интерферометрията изключва източник в околоземна орбита.

Стийв току-що провери данните ръчно, независимо от автоматичния режим, така че не изглежда вероятно някой с извратено чувство за хумор да ни го е напъхал в компютъра. Небесният сектор, който наблюдаваме, включва Вега, която е звезда-джудже от клас А-нула. Не е точно като Слънцето, но е само на двайсет и шест светлинни години разстояние и е обградена с първичен пръстен звездни отломъци. Не е известно дали около нея има планети, но, разбира се, е възможно около Вега да съществуват планети, за които все още не знаем. Подготвяме проследяване на видимото преместване, за да разберем дали източникът се запазва извън нашия хоризонт на видимост на Вега и би трябвало да получим отговор след — колко? — няколко седмици, ако разчитаме само на себе си, и няколко часа, ако разполагаме с дългообхватна интерферометрия.

Най-сетне това, което се излъчва, изглежда, че е дълга последователност от прости числа, цели числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на едно. Не съществува астрофизичен процес, който би могъл да поражда прости числа. Поради което бих казала — трябва да сме предпазливи, разбира се, — но бих казала, че според всички критерии, които можем да изброим, това тук изглежда е истинско.

Но остава един проблем с възможността това да е послание от приятели, които са еволюирали на някаква планета около Вега, защото те би трябвало да са еволюирали прекалено бързо. Самата звезда е едва на около четиристотин милиона години. Не изглежда подходящо място за най-близката до нас цивилизация. Така че проучването на видимото изместване е много важно. Разбира се, най-напред искам отново да проверим добре възможността да е фалшификат.

— Вижте — обади се един от астрономите от екипа за квазарни наблюдения, щръкнал зад обградилата я група. Той посочи с брадичка към западния хоризонт, където тънка розова аура показваше безпогрешно къде бе залязло слънцето. — Вега ще залезе след два часа. Може би вече е изгряла над Австралия. Защо не се обадим в Сидни и не ги помолим да започнат да я наблюдават, докато и ние все още я виждаме?

— Добра идея. Там все още е ранен следобед. Заедно с тях ще разполагаме с достатъчно широк обхват за проучване на видимото преместване. Дайте ми разпечатката на резюмето. Ще го изпратя от кабинета си по факса в Австралия.

Бавно, с преднамерена сдържаност, Ели напусна струпалите се около конзолата учени и се върна в кабинета си. Внимателно затвори вратата след себе си.

— Боже мой! — прошепна тя.

— Ян Бродерик, моля. Тук е Елеанор Ароуей от проекта „Аргус“. Да, да, спешно е. Благодаря, ще изчакам… Ало, Ян? Сигурно не е нищо, но тук хванахме таласъм и се чудя дали можете и вие да го погледнете. Около девет гигахерца, с честотна линия няколкостотин херца. Моля? Сега ти изпращам параметрите по факса… Вече имате захранване за девет гигахерца на чинията? Това му се вика късмет… Да, Вега е точно в центъра на полето на видимост. И получаваме нещо, което прилича на импулси с прости числа… Наистина. Добре. Чакам.

Отново се замисли колко изостанала беше световната астрономическа общност. Все още не разполагаха със свързана компютърна система за поддръжка на бази данни. Значението й за една асинхронна мрежова телекомуникация би било…

— Слушай, Ян, докато телескопът ви се насочва, би ли включил и погледнал плота на времевата амплитуда? Добре. Да приемем, че импулсите с ниска амплитуда са точки, а тези с висока амплитуда са тирета. Получаваме… Да, точно същия шаблон наблюдаваме от половин час насам… Може би. Е, това е най-добрият ни кандидат от пет години насам, но помниш ли как бяха изиграни руснаците при инцидента със сателита „Биг Бърд“ през седемдесет и четвърта? Ами, доколкото знам, ставаше дума за американско радарно височинно разузнаване на Съветския съюз за установки на стратегически ракети… Да, картиране на терена. А руснаците го бяха засекли с многопосочни антени. Не могли да определят откъде точно идва сигналът. Знаели само, че прихващат една и съща последователност от импулси от небето приблизително по едно и също време, всяка сутрин. Хората им ги уверявали, че не е военно радиопредаване и естествено помислили, че може да е извънземно… Не, вече изключихме възможността за сателитно предаване.

Ян, ще те затрудня ли много, ако те помоля да го наблюдавате, докато е в небето ви? Ще ти кажа по- късно. Ще видя дали мога да привлека други радиообсерватории, разположени равномерно по географската дължина, да го следят, докато отново се появи тук… Да, но не знам дали ще мога лесно да се свържа с Китай. Мисля да изпратя МАС17 телеграма… Чудесно. Много ти благодаря, Ян.

Ели се спря на прага на контролната зала — наричаха я така със съзнателна ирония, защото всъщност контролът до голяма степен се извършваше от компютрите в друго помещение — и се загледа с обич към групичката учени, които спореха много оживено, обсъждаха съсредоточено данните и синусоидите, изписвани на екраните, и си подхвърляха остроумни шеги за природата на сигнала. Не бяха елегантни хора, мислеше си. Не бяха от конвенционалния тип, не се грижеха за външния си вид. Но у тях имаше нещо несъмнено привлекателно. В работата си бяха великолепни, особено в откривателския процес, тогава сякаш заниманието им ги поглъщаше. Когато се приближи, те млъкнаха и я загледаха в очакване. Числата междувременно бяха преобразувани от двоична в десетична система… 881, 883, 887, 907… за всяко едно се потвърждаваше, че е просто число.

— Уили, донеси карта на света. И моля те, намери ми Марк Ауербах в Кеймбридж, Масачузетс. Може би си е вкъщи. Прати му това съобщение за МАС телеграма до всички обсерватории и особено до радиообсерваториите. Виж също дали може да ни изпрати телефонния номер на Пекинската радиообсерватория. После ме свържи с научния съветник на президента.

— Ще прескочиш Националната научна фондация?

— След Ауербах ме свържи с научния съветник на президента.

Сред общата врява й се стори, че чу нечий радостен вик.