На велосипеди. С фургони. Носени от пощальони. По телефон. По всякакъв начин един-единствен параграф достигаше до астрономическите центрове по целия свят. В някои по-големи радиообсерватории — например в Китай, Индия, Съветския съюз, Холандия — съобщението пристигаше по телекса. Докато приемниците потракваха, служителят от охраната или някой случайно минаващ дежурен астроном го разчиташе трескаво, откъсваше го от ролката и с любопитство, изписано на лицето, го занасяше в съседния кабинет. Съобщението гласеше:

Общежитията за външни посетители-учени вече бяха заети или по-скоро претъпкани с отбрани светила на общността SETI. Когато започнаха да пристигат официалните делегации от Вашингтон, не можеха да им намерят подходящи квартири на територията на комплекса „Аргус“ и се наложи да ги настанят в мотели в разположения наблизо Сокоро. Кенет дер Хеер, научният съветник на президента, беше единственото изключение. Пристигнал бе на другия ден след откритието, в отговор на спешното повикване на Елеанор Ароуей. В следващите няколко дена се изсипаха официални представители на Националната научна фондация, Националната администрация по аеронавтика и космически изследвания (НАСА), Департамента по отбраната, Консултативния комитет за наука към Президентството, Националния съвет за сигурност и Националната агенция за сигурност. Имаше и няколко правителствени служители, чиято принадлежност към едно или друго ведомство оставаше неясна.

Предната вечер неколцина от тях стояха под сто и първия телескоп и за пръв път им показваха на небосклона Вега. Времето беше услужливо и звездата мило примигваше със синкаво-бялата си светлина.

— Казвам, че съм я виждал и преди, но не знаех, че така се казва — отбеляза един от тях.

Вега изглеждаше малко по-ярка от останалите звезди по небето, но не се отличаваше с нищо особено. Беше просто една от няколкото хиляди звезди, видими с невъоръжено око.

Учените провеждаха непрекъснати изследователски семинари по природата, произхода и вероятното значение на радиоимпулсите. Екипът за връзки с обществеността към проекта — по-голям, отколкото в други обсерватории, заради големия публичен интерес към издирването на извънземен разум — бе натоварен със задачата да информира по-нископоставени представители. Всеки новопристигнал изискваше лично да му се докладва в подробности. Ели, която имаше задължението да запознава по-старшите официални лица със ситуацията, да ръководи хода на проучванията и да отговаря на напълно уместните и задълбочени скептични коментари, предлагани енергично от колегите й, се чувстваше смъртно уморена. От момента на откритието пълноценният нощен сън си оставаше за нея непостижим лукс.

Отначало се опитаха да премълчат находката. В края на краищата не можеха да бъдат абсолютно сигурни, че наистина става дума за извънземно послание. Едно преждевременно или погрешно съобщение щеше да бъде пълен провал във връзките им с обществеността. Но което беше по-лошо, щеше да зацапа анализа на данните. Ако пресата се изсипеше, науката със сигурност щеше да пострада. Правителствените кръгове във Вашингтон, също като „Аргус“, бяха склонни събитието да се премълчи. Но учените го бяха споделили със семействата си, телеграмата на Международния астрономически съюз беше разпратена по целия свят и всички все още примитивни астрономически системи за бази данни в Европа, Северна Америка и Япония разнасяха вестта за откритието.

Въпреки че разполагаха с подробно разработени планове за връзки с обществеността при непредвидени ситуации в случай на неочаквана находка, действителните обстоятелства ги завариха напълно неподготвени. Нахвърлиха възможно най-неангажиращото съобщение и го предадоха на медиите, едва когато стана неизбежно. Естествено, то предизвика сензация.

Помолиха медиите да проявят сдържаност, но знаеха, че пресата ще извърши масиран десант. Помъчиха се да обезкуражат по-напористите репортери да идват в комплекса, като им обясняваха, че засечените импулси не носят никаква съществена информация, само някакви досадни и повтарящи се прости числа. Пресата проявяваше нетърпение за истински новини. „Човек може да пълни каретата само с обяснения какво представляват простите числа до едно време“, оплака се на Ели по телефона на някакъв репортер.

Телевизионни екипи с малки самолети и хеликоптери започнаха да кръжат ниско над комплекса на обсерваторията, с което често предизвикваха силни радиоинтерференции, засичани веднага от телескопите. Някои репортери обсаждаха официалните лица, когато се връщаха нощем в мотелите си. Неколцина храбреци дори се опитваха да проникнат на територията на комплекса незабелязано — кой на плажно бъги, кой на мотопед, един даже на кон. Ели се принуди да поиска допълнителни средства за укрепване на противоциклонната ограда.

Още с пристигането си Кенет дер Хеер получи ранната версия на вече стандартизирания доклад на Ели: удивителната интензивност на сигнала, местоположението му в една и съща точка на небосклона, при звездата Вега, характерът на импулсите.

— Може да съм научен съветник на президента — каза той, — но съм един най-обикновен биолог. Затова карай по-бавно. Доколкото разбирам, ако радиоизточникът е на двайсет и шест светлинни години разстояние, то тогава посланието е било изпратено преди двайсет и шест години. В началото на шейсетте години някакви същества със странен вид и щръкнали уши са решили, кой знае защо, че ние се интересуваме от тяхната любов към простите числа. Но простите числа не са нещо трудно. Значи не се хвалят с тях. По-вероятно е да ни изпращат поправителен урок по аритметика. Може би трябва да сме обидени.

— Не, погледни на нещата от друг ъгъл — отвърна му Ели с усмивка. — Това е маяк. Известяващ сигнал. Ние получаваме странно конфигурирани импулси от квазари, от пулсари, от радиогалактики и Бог знае още от какво. Но простите числа са твърде специфични. Твърде изкуствени. Например, нито едно четно число не е просто. Много трудно е да си представи човек как една излъчваща плазма или взривяваща се галактика ще изпраща подобна регулярна система от математически сигнали. Простите числа са предназначени да привлекат вниманието ни.

— Но за какво? — запита съветникът смаяно.

— Откъде да знам. В тази работа трябва да сме много търпеливи. Може би след време простите числа ще прекъснат и ще бъдат заместени от нещо друго, нещо много богато. От истинското послание. Просто