трябва да продължаваме да слушаме.
Точно това беше най-трудно да се обясни на пресата, че сигналите по същество не носят никакво съдържание, нямат смисъл — просто първите няколкостотин прости числа, които след това започваха отначало, предавани по същата елементарна двоична система: 1, 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31… Девет не е просто число, обясняваше Ели, защото се дели на 3 (както и на 9, и на 1, разбира се). Десет не е просто число, защото се дели на 5 и на 2 (както и на 10, и на 1). Единадесет е просто число, защото се дели само на 1 и на себе си. Но защо трябва да предават прости числа? Това й напомняше за някой от онези феноменални идиоти, хора, напълно лишени от най-обикновени социални или вербални умения, но които могат да извършват умопомрачителни изчисления наум — например, да изчислят, само като се замислят за миг, кой ден от седмицата ще се падне първи юли 11 977 година. Това нямаше никакъв смисъл. Правеха го, само защото им харесваше, защото можеха да го правят.
Даваше си сметка, че са изминали едва няколко дни от първото приемане на посланието, но се чувстваше едновременно възбудена и дълбоко разочарована. След толкова години усилия най-после бяха получили сигнал — някакъв. Но неговото съдържание беше плитко. Кухо. Празно. Беше си представяла, че ще получи „Енциклопедия Галактика“.
Сдобили сме се с възможността да извършваме радиоастрономически изследвания едва в последните няколко десетилетия, повтаряше си тя. В една галактика, чиито звезди са със средна възраст милиарди години. Шансът да получим сигнал от цивилизация на същата степен на развитие като нашата трябва да е минимален. Ако са малко по-изостанали, те изобщо не биха разполагали с технологична възможност да общуват с нас. Така че най-вероятният сигнал би трябвало да дойде от много по-развита от нас цивилизация. Може би са в състояние да напишат пълни и мелодични огледални фуги: контрапунктът ще бъде същата тема, в обратен ред. Не, реши тя. Въпреки, че това би било наистина гениално и определено извън нейните способности, то представляваше малка екстраполация на нещо, което биха могли да постигнат хората. Към подобно предположение я подбутваше порядъчното влияние на Бах и Моцарт.
Опита се да направи още по-голям скок. Към ума на някой, който е многократно, в непостижими мащаби по-интелигентен от нея, по-умен, да речем, от Дръмлин или от Еда, младия нигерийски физик, получил наскоро Нобелова награда. Беше невъзможно. Можеше да разсъждава над възможността да се изрази Последната теорема на Ферма или Поправката на Голдбах само с няколко реда уравнения. Можеше да си представи проблеми, стоящи далеч извън нашите възприятия, които за тях са повече от елементарни. Но не можеше да проникне в техните умове. Не можеше да си представи как би разсъждавал един ум, многократно надвишаващ човешките способности. Разбира се. Нищо чудно. Какво очакваше тя? Все едно да опишеш нов основен цвят или свят, в който разпознаваш седемстотин познати по тяхната индивидуална миризма… Можеше да обсъжда това, но не и да го изпита. По определение трябва да е изключително трудно да се разбере поведението на същество, което е многократно по-умно от теб. Но въпреки това, въпреки това: защо само прости числа?
В последните няколко дни радиоастрономите на „Аргус“ постигнаха напредък. Движението на Вега беше известно. Известен беше компонентът на скоростта на приближаване и отдалечаване спрямо Земята, както и паралелното й движение по небосвода, на фона на по-отдалечените звезди. Телескопите на „Аргус“, работещи във взаимодействие с радиообсерваториите в западна Вирджиния и Австралия, даваха неопровержими данни, че източникът се движи с Вега. Сигналът не само пристигаше, доколкото можеха да измерят точно, оттам, където се намираше Вега на небесния свод. Сигналът също така следваше особеното, характерно движение на Вега. Освен ако не беше някакъв гигантски фалшификат, източникът на импулсите с прости числа наистина се намираше в системата на Вега. Не се забелязваше допълнителен Доплеров ефект, дължащ се на движението на предавателя, може би инсталиран на някоя планета около Вега. Извънземните компенсираха орбиталното му изместване. Може би проява на извънземен етикет.
— Това е най-проклетото най-удивително нещо, за което съм чувал досега. И няма нищо общо с нашата работилничка — заключи един официален представител на Агенцията за напреднали отбранителни технологии, преди да си тръгне за Вашингтон.
Веднага след откритието Ели бе насочила няколко телескопа да изследват Вега в друг честотен обхват. Разбира се, бяха открили същия сигнал, същата монотонна последователност от прости числа, бибипкащи във водородната честотност от 1420 мегахерца, в хидроксилната честотност от 1667 мегахерца и в много други честоти. В целия радиоспектър, като електромагнитен оркестър, Вега бълваше прости числа.
— Не виждам никакъв смисъл — заяви Дръмлин, небрежно опипвайки токата на колана си. — Не е възможно да сме го изтървали преди. Всички гледат към Вега. Ароуей я изследва преди десет години в Аресибо. И изведнъж миналия вторник Вега започва да излъчва прости числа? Защо точно сега? Как се получи така, че взеха да предават само пет години след като „Аргус“ започна да слуша?
— Може би предавателят им е прекъснал заради ремонт в продължение на няколко века — предположи Валириън. — И току-що отново са го вкарали в действие. Може би техният цикъл на дежурство е да ни предават веднъж на милион години. Знаете, съществуват толкова други планети, на които е възможно да има живот. Може би не сме единственото детенце в групата.
Но Дръмлин, явно неудовлетворен, само поклати глава.
Въпреки че по характер Валириън нямаше нищо общо с интригантството, стори му се, че в последния въпрос на Дръмлин се долавя подводно течение: дали това нямаше да се окаже дръзко, отчаяно усилие от страна на учените в „Аргус“ да предотвратят преждевременното закриване на проекта? Не беше възможно. Валириън поклати глава. Когато Кенет дер Хеер мина след малко покрай тях, той се озова пред двама старши експерти по проблема SETI, които мълчаливо клатеха глави един на друг.
Между учените и бюрократите съществуваше някакъв мъчителен, взаимен дискомфорт, сблъсък между фундаментални възгледи. Един електроинженер го нарече „импедансен18 мишмаш“. Учените разсъждаваха твърде спекулативно, твърде количествено и бяха склонни твърде небрежно да разговарят с всеки, за вкуса на повечето бюрократи. Бюрократите на свой ред бяха твърде лишени от въображение, разсъждаваха прекалено по същество и се държаха прекалено необщително с повечето учени. Ели и особено дер Хеер полагаха отчаяни усилия да хвърлят мост над тази пропаст, но понтоните се отнасяха от течението.
Тази нощ всичко наоколо беше осеяно с фасове и чашки от кафе. Небрежно облечените учени, официалните лица от Вашингтон в техните елегантни костюми, тук-там по някой старши военен с отличителни знаци изпълваха контролната зала, залата за семинари, малкия аудиториум, продължаваха извън вратите, където, осветени от пламъка на цигарите и звездните светлини, споровете не секваха. Но нервите бяха изопнати. Напрежението си казваше думата.
— Доктор Ароуей, това е Майкъл Киц, помощник-секретар по отбраната, отговарящ за К3Р.
Представяйки Киц и заставайки само на стъпка зад него, дер Хеер излъчваше… какво? Някакви смесени чувства. Смущение, примесено с благоразумие? Личеше, че я призовава към сдържаност. Наистина ли я смяташе за толкова гореща глава? К3Р, произнасяно „К на куб Р“, означаваше команди, контрол, комуникации и разузнаване, ведомство с много големи отговорности по време, когато Съединените щати и Съветският съюз рисковано съкращаваха стратегическите си ядрени арсенали. Тази длъжност беше подходяща за много предпазлив човек.
Киц се разположи в едно от двете кресла пред бюрото на Ели, наведе се напред и прочете цитата от Кафка. Текстът не го впечатли.
— Доктор Ароуей, позволете да премина към същината на въпроса. Загрижени сме дали огласяването на тази информация наистина е в интерес на Съединените щати. Никак не ни радва фактът, че сте разпратили телеграми по целия свят.
— Имате предвид до Китай? До Русия? До Индия? — В гласа й, въпреки неимоверното усилие, се долавяше нервност. — Искате да запазим първите 261 прости числа в тайна? Смятате ли, господин Киц, че
