спор, избухнал неочаквано сред тишината на огромния радиокомплекс. Но сега тя промълви тихо:

— Извинявай. Май съм задрямала.

— На телефона е доктор Дръмлин. Той е в офиса на Джак и каза, че има среща с вас.

— О, Господи. Бях го забравила.

През изминалите години Дръмлин бе запазил свеж разсъдъка си, но се проявиха много допълнителни странности в характера му, които не се забелязваха по времето, когато Ели беше негов дипломант в „Кал Тех“. Сега, например, бе придобил навика безразборно да проверява дали копчелъкът му не е разкопчан, когато смяташе, че никой не го наблюдава. С годините ставаше все по-убеден, че извънземните не съществуват или че най-малкото са прекалено нарядко, твърде отдалечени, за да бъдат засечени. Беше дошъл в „Аргус“, за да проведе седмичния научен колоквиум. Но, както тя разбра, имаше и друг повод за посещението му. Бе написал писмо до Националната научна фондация, в което ги убеждаваше, че „Аргус“ трябва да прекрати търсенето на извънземен разум и да се посвети изцяло на по-конвенционалната радиоастрономия. Той извади писмото си от един вътрешен джоб и настоя Ели да го прочете.

— Но ние се занимаваме с това само от четири години и половина. Огледали сме едва една трета от северното полукълбо на небето. Това е първото наблюдение, което може да ограничи радиошума в минимални честотни прагове. Защо настояваш да спрем точно сега?

— Остави, Ели. Това ще продължи безкрайно. И след дванадесет години няма да си открила никаква следа. Ще започнеш да настояваш, че е нужен друг комплекс като „Аргус“, на стойност стотици милиони долари, някъде в Австралия или Аржентина, за да изследва южната небесна полусфера. А когато и това се провали, ще поискаш да ти построят някакъв параболоид за свободен полет в околоземна орбита, за да можеш да прихващаш и милиметровите вълни. Винаги ще искаш някакъв нов вид наблюдение. Всеки път ще измисляш някакво обяснение защо извънземните предпочитат да излъчват точно в този обсег, който не сме изследвали.

— О, Дейв, това сме го обсъждали стотици пъти. Ако се провалим, ще научим нещо за това каква рядкост е разумният живот — или поне разумният живот, който мисли като нас и който иска да общува с изостанали цивилизации като нашата. А ако успеем, тогава ще ударим космическия джакпот. Какво по- голямо откритие от това бихме могли да си представим?

— Има първокласни проекти, които не могат да се доберат до машинното време на телескопите. Има толкова работа по квазарната еволюция, двойните пулсари, хромосферите на близките звезди. Та дори да вземем и тези налудничави междузвездни протеини. И всички тези проекти чакат на опашка, защото този комплекс — най-добра синхронизираната засега система от телескопи в света — се използва почти изцяло за SETI.

— Седемдесет и пет процента за SETI, Дейв, и двадесет и пет за рутинната радиоастрономия.

— Не я наричай рутинна. Получихме възможност да надникнем назад във времето, когато са се оформяли галактиките, а може би и преди това. Можем да наблюдаваме ядрата на гигантски молекулярни облаци и черните дупки в центровете на други галактики. Предстои същинска революция в астрономията, а ти заставаш на пътя й.

— Дейв, не го приемай лично. „Аргус“ изобщо нямаше да бъде построен, ако не беше обществената подкрепа за SETI. Идеята за „Аргус“ не е моя. Знаеш, че ме назначиха за директор, когато последните четиридесет чинии все още се монтираха. Националната научна фондация стои изцяло зад…

— Не изцяло. Не и ако аз си кажа думата. Това си е чиста проба парадиране. Угаждате на всякакви НЛО-кукувци, любители на комикси и празноглави младежи.

Междувременно Дръмлин направо се разкрещя и Ели изпита непреодолимо желание да се пресегне и да го изключи. Поради характера на работата и сравнително високото й положение в йерархията, непрекъснато имаше ситуации, в които тя беше единствената жена, ако се изключат стенографките и секретарките с кафето, беше тя. Въпреки неимоверните усилия, които бе полагала през целия си живот, все още се срещаха купища учени от мъжки пол, които или разговаряха само помежду си, или настойчиво я прекъсваха и пренебрегваха, когато им се удадеше. Рядко се срещаха такива като Дръмлин, които проявяваха, така да се каже, позитивна антипатия. Но той поне се отнасяше с нея така, както и с мнозина мъже. В избухванията при посещенията си в научните бази си беше все един и същ, независимо от пола на събеседниците си. Почти всичките й колеги мъже несръчно променяха обичайното си поведение в нейно присъствие. Помисли си, че би трябвало да прекарва повече време с тях. С хора като Кенет дер Хеер, молекулярен биолог от института „Солк“11, назначен наскоро за научен съветник в Президентството. И Питър Валириън, разбира се.

Тя знаеше, че мнозина астрономи споделят нетърпението на Дръмлин във връзка с „Аргус“. След първите две години екипът на обсерваторията изпадна в меланхолия. В кафетерията или по време на дългите и скучни наблюдения спореха страстно за намеренията на предполагаемите извънземни. Не сме в състояние дори да предполагаме колко различни от нас може да са те. Достатъчно трудно е да прозрем намеренията дори на своите избраници във Вашингтон. Какво да кажем за фундаментално различни от нас разумни видове, живеещи на физически различни от нашия светове, на стотици или хиляди светлинни години разстояние от нас? Някои смятаха, че евентуалният им сигнал изобщо не би трябвало да се излъчва в радиоспектъра, а по-скоро в инфрачервения обхват, във видимия спектър или дори сред гама-лъчите. Или пък: добре, изпращат щедро сигнали, но с технология, до която ние няма да сме се добрали и след хиляда години.

Астрономи от други институти правеха забележителни открития сред звезди и галактики, улавяйки обекти, които, кой знае по какъв механизъм, пораждаха интензивни радиовълни. Други радиоастрономи публикуваха доклади, участваха в научни срещи, усещането за прогрес и цел в живота ги караше да се чувстват приповдигнато. Астрономите от „Аргус“ обикновено не публикуваха и по правило ги пренебрегваха при поканите за участие в годишната конференция на Американското астрономическо общество или в пленарните сесии на Международния астрономически съюз, веднъж на три години. По тази причина и със съгласието на Националната научна фондация, ръководството на „Аргус“ бе заделило двадесет и пет процента от времето за наблюдения по проекти извън търсенето на неземен разум. Бяха направени някои важни открития: на извънгалактическите обекти, които, изглежда, парадоксално се движеха със скорост, по-бърза от светлината; на повърхностната температура на Тритон, голямата луна на Нептун; както и на тъмната материя във външните предели на близки галактики, където не се виждаха никакви звезди. Настроението започна да се приповдига. Съставът на „Аргус“ доби самочувствие от своя принос по острия ръб на астрономическите открития. Времето за пълно изследване на северната небесна полусфера трябваше да се удължи. Наистина. Но професионалната им кариера придоби известна сигурност. Ако не успеят в търсенето на извънземен разум, можеха да измъкват други тайни от природата.

Търсенето на извънземен разум — наричано навсякъде по света SETI, освен от онези, които говореха, някак по-оптимистично, за общуване с извънземен разум (CETI12) — по същество представляваше рутинно наблюдение, суровината, заради която бе изграден целият комплекс. Но една четвърт от времето на най-мощната система от телескопи на Земята бе заделено за други проекти. Беше достатъчно да изпълниш досадната част от задълженията си. Малко количество време бе запазено и за астрономи от други институти. Докато духът в обсерваторията видимо се подобряваше, мнозина от екипа споделяха възгледа на Дръмлин. Те поглеждаха с копнеж към технологичното чудо на „Аргус“ с неговите сто и тридесет разгънати в редици радиотелескопи и си представяха как ги използват за собствените си, несъмнено приносни програми. Ели ту спореше с Дейв, ту се опитваше спокойно да го убеди в правотата си. Но изглежда нито едното, нито другото помагаше. Настроението му съвсем не беше миролюбиво.

Колоквиумът на Дръмлин отчасти целеше да докаже, че не съществуват извънземни. Ако ние само след няколко хиляди години човешка цивилизация сме постигнали толкова много във високите технологии, то на какво ли би трябвало да са способни наистина напредналите видове разум, питаше той? Би трябвало да могат да местят звезди, да преустройват галактики. И въпреки това, в цялата астрономия няма нито едно явление, което да не може да се обясни с естествени процеси, за което да ни се налага да викаме на помощ намесата на извънземни. Защо до този момент „Аргус“ не е засякъл никакъв сигнал? Нима си мислят, че в цялото небе има само един радиоизлъчвател? Нима не разбират колко милиарди звезди вече са изследвани? Този експеримент си струваше, но вече трябва да се прекрати. Няма нужда да се проучва останалата част от небето. Отговорът е налице. Нито в най-големите дълбини на пространството, нито близо до Земята съществува някакъв знак за извънземни. Такива просто няма.