Пред входа на административната сграда на „Аргус“9 стоеше грациозна жена, около четиридесетте. Очите й, големи и раздалечени, омекотяваха скулестото й, изпито лице. Дългата тъмна коса бе леко пристегната на тила с шнола от морска костенурка. Облечена небрежно с лека блуза и пола в цвят каки, тя закрачи по коридора на първия етаж и се спря пред врата с табела: „Д-р Ароуей, директор“. Докато махаше палеца си от фотоиндикатора на ключалката, някой страничен наблюдател би могъл да забележи на дясната й ръка пръстен със странен млечночервен, непрофесионално вграден камък. Жената включи настолната лампа на бюрото си и зарови ръка в чекмеджето, след което извади оттам чифт слушалки. Смътно осветен, на стената зад бюрото се четеше цитат от „Параболи“ на Франц Кафка:

С махване на ръка угаси лампата и тръгна през полутъмния кабинет към вратата.

Вече в контролната зала, тя бързо провери дали всичко е наред. През прозореца се виждаха няколко от 131-те радиотелескопа, разположени върху десетки километри сред полупустинята на Ню Мексико, като някакви странни механични цветя, устремили венчелистчета към небесата. Беше ранен следобед, а снощи тя си бе легнала късно. Радиоастрономичните наблюдения могат да се правят и на дневна светлина, защото въздухът не разсейва излъчваните от Слънцето радиовълни, както става с видимата светлина. За един радиотелескоп, насочен в която и да е посока, стига да не е много близо до Слънцето, небето си остава катранено черно. Но не и източниците на радиовълни.

Отвъд земната атмосфера, от другата страна на небето, съществува цяла вселена, гъмжаща от радиоемисии. Като изследва радиовълните, човек може да научи много за различни планети, звезди и галактики, за струпвания на огромни облаци от органични молекули, реещи се сред звездите, за произхода, еволюцията и съдбата на самата вселена. Но всички тези радиоемисии имат естествен произход — породени са от физически процеси. Електрони, завихрени спираловидно сред галактичното магнитно поле, или междузвездни молекули, блъскащи се една в друга, или далечният отзвук на Великия взрив в червеното изместване на гама-лъчите. От възникването на вселената до укротените и студени радиовълни, които изпълват пространството в съвременната ни епоха.

В последните десетилетия, откакто хората се занимават с радиоастрономия, от глъбините на пространството все още не е долетял истински сигнал — нещо произведено, изкуствено, плод на замисъл, на нечий извънземен разум. Имало е фалшиви тревоги. Регулярната времева вариация в радиоемисиите от квазари и особено от пулсари са били вземани, неуверено, трепетно, за сигнал от някого, за съобщение от друга цивилизация или може би за радионавигационен маяк на екзотичен звездолет, порещ космическите пространства. Но неизменно се оказваха нещо друго — може би не по-малко екзотично от сигнали на други същества в нощното небе. Изглежда квазарите бяха мощни източници на енергия, вероятно свързани с масивни черни дупки в центровете на галактики, като много от тях показваха картина отпреди половината време от възникването на вселената до сега. Пулсарите представляваха шеметно въртящи се атомни ядра с размери на голям град. А освен това се засичаха и други сложни и загадъчни съобщения, които до голяма степен имаха разумен произход, но далеч не извънземен. Сега небесата бяха осеяни със секретни военни радарни системи и радиокомуникационни спътници, въпреки отчаяните молби на шепата цивилни радиоастрономи. Не липсваха и истински престъпници, които нарушаваха международните телекомуникационни споразумения. Нямаше средства за пресичане на такива нарушения, нито пък санкции. Държавите обикновено отказваха да поемат отговорност. Но извънземен сигнал така и не беше засечен.

И въпреки това, в наше време възникването на живот и на други светове изглеждаше толкова лесно. Съществуваха толкова много планетни системи, толкова много светове и толкова милиарди години на разположение за биологична еволюция. Трудно бе да се повярва, че галактиката не гъмжи от живот и разум. Проектът „Аргус“ представляваше най-голямото съоръжение в света, посветено на радиопроучванията за наличие на извънземен разум. Радиовълните пътуваха със скоростта на светлината. А това, както се смяташе, беше по-бързо от всичко. Лесно се предизвикваха и лесно се засичаха. Дори много изостанали цивилизации, като земната, щяха да се сблъскат с радиото още в началото на опознаването на физическия свят. Дори сега, само няколко десетилетия след изобретяването на радиотелескопа, колкото и да е оскъдна наличната радиотехнология, изглеждаше почти възможно да се общува с аналогична