цялата повърхност, обитавана от растения и животни, генетично сходни с тези на Земята и способни да задоволят хранителните и естетически изисквания на хората. В началото дори се обсъждаше идеята да кръстят новата колония Едем, но после решиха, че подобно название е като кармично предизвикателство за беда.
Вместо това се спряха на името Корал, заради коралоподобните същества, създаващи огромно разнообразие от островни архипелази и подводни рифове около екваториалната зона. Заселването на планетата съзнателно се поддържаше на ниско ниво и щастливците, имали късмета да се озоват там, предпочитаха опростен, почти прединдустриален начин на съществуване. Това бе едно от малкото места във вселената, където хората полагаха усилия да се адаптират към съществуващата екосистема, вместо да я променят и да пренесат например житото и едрия рогат добитък. И усилията дадоха резултат: човешкото присъствие, дребно и незабележимо, постепенно се сля с биосферата на Корал и стана част от нея.
Това бе още една причина населението там да е абсолютно неподготвено при появата на ррейските нашественици, чийто брой бе почти толкова, колкото и на колонистите. Колониалният гарнизон, разположен на орбита и на повърхността, оказа символична, макар и доблестна съпротива, преди да бъде избит до крак, колонистите също взеха участие в отбраната. Не след дълго обаче колонията бе опустошена и оцелелите й обитатели изклани, тъй като рреите отдавна бяха решили, че човешкото месо е деликатес.
Една от картините, предавани в първия пакет съобщения за тъжната участ на Корал, включваше кадри от ррейска кулинарна програма, в която прочут техен майстор готвач обсъждаше най-добрите начини за разфасоване на човешко тяло и това как да се приготвят ястия от различни органи. Освен отвращението, което пораждаше, тази програма ни подсказваше, че Коралското клане е било щателно подготвяно от дълго време, след като си бяха направили труда да докарат на планетата и подобни известни специалисти. Без никакво съмнение рреите възнамеряваха да се задържат там дълго.
След като приключиха с първата част на инвазията, целяща изтребването на човешките обитатели, рреите транспортираха на повърхността тежки машини и почнаха да добиват руда на островите. Известно време преди нашествието рреите бяха започнали преговори с колониалното правителство на Корал с идеята да им бъде разрешено да извършват минна дейност на островите — на тяхната родна планета кораловите рифове бяха изчезнали поради индустриалното замърсяване и неконтролирания рудодобив. Колониалното правителство бе отказало по две причини — тъй като колонистите предпочитаха да запазят планетата такава, каквато е, и заради добре известните вкусови предпочитания на рреите. Никой здравомислещ човек не би желал подобни същества да му дишат във врата.
Грешката на колониалното правителство бе, че не беше осъзнало причината, която се криеше зад исканията на рреите за рудодобивна дейност — освен търговския съществуваше и религиозен аспект, силно подценен от колониалните дипломати — както и границите, до които бяха готови да стигнат рреите, за да осъществят своя замисъл. Преговорите от самото начало бяха тръгнали зле, лишени от взаимно доверие (и как иначе, когато преговаряш с раса, която гледа на теб като на съществен елемент от дневното си меню). В края на краищата преговорите бяха прекратени и всички решиха, че въпросът е приключен. Едва когато и последните коралови рифове на родния свят на рреите бяха заплашени от изчезване, станаха ясни мащабите на тяхното желание да сложат ръка на залежите на Корал. Скоро след това планетата падна в ръцете им и ние трябваше да ги ударим дваж по-силно, отколкото те нас, за да си я върнем.
— Мрачна картинка, казвам ви — обясняваше лейтенант Кейс на отдельонните. — И ще стане още по- мрачна, докато стигнем там.
Бяхме в залата за заседания и стратегическо планиране и масата пред нас бе отрупана с чаши изстиващо кафе. Преглеждахме докладите за жестокостите и разузнавателните съобщения от системата на Корал. Малкото мигносонди, които не бяха унищожени от рреите, предаваха за постоянен поток от прииждащи ррейски кораби, едни военни, други — за пренасяне на корали. За по-малко от два дни след Коралското клане в околностите на планетата се бяха скупчили над хиляда вражески съда, като глутница хищни зверове.
— Ето какво ни е известно — продължи Кейс и изпрати в умовете ни схематично изображение на системата на Корал. — Основната част от корабите в системата са с транспортно и промишлено предназначение, доколкото познаваме конструкцията им, едва една трета са военни, пригодени за нападателни или отбранителни действия, и на много от тях има войници. Тези съдове, които по предназначение съответстват на нашите кръстосвачи, са както по-големи, така и по-мощни от нашите. По последна преценка на повърхността има около сто хиляди бойни единици, които са започнали да се подготвят за предстоящата атака. Те знаят, че рано или късно ще поискаме да си върнем Корал, но предполагат, че това ще стане най-рано след четири до шест дни — времето, необходимо да откараме нашите най-големи кораби до пунктовете за скок. Известно им е, че Колониалните сили предпочитат да си осигурят преобладаващо числено превъзходство и че това не може да стане веднага.
— В такъв случай кога ще ги нападнем? — попита Алън.
— След около единадесет часа — отвърна Кейс.
— Но как е възможно, сър? — попита Рон Дженсън. — Единствените кораби, с които разполагаме в момента, са само тези, които се намират в скоков обсег около системата, и малкото, които ще са на подобна дистанция до няколко часа. А те не са толкова много.
— Шейсет и два, като броим и „Модесто“ — потвърди Кейс и разпрати чрез МозКом пълния списък на корабите. Отбелязах мислено присъствието в списъка на „Хамптън Роудс“ — последния кораб, от който ми бяха писали Хари и Джеси. — Още шест кораба набират скорост, за да навлязат в скоков обсег, но не можем да разчитаме, че ще стигнат навреме за атаката.
— Божичко, Кейс! — Ед Макгуайър завъртя глава. — Това означава съотношение от пет към едно при корабите и две към едно при наземните сили, стига изобщо да успеем да се приземим. Нали нашата военна доктрина изисква да атакуваме при явно числено надмощие.
— Докато успеем да съберем достатъчно големи кораби, отбраната им ще бъде завършена — отвърна Кейс. — По-добре да пратим по-малобройна сила, преди да са готови, и да нанесем колкото се може повече поражения. До четири дни ще пристигне основният отряд — двеста кораба, които са в процес на подготовка. Ако се справим както трябва, няма да срещнат големи затруднения с останките от ррейската инвазия.
— Само дето нас няма да ни има, за да се порадваме на това — изсумтя Ед.
Кейс се усмихна напрегнато.
— Какъв песимизъм. Вижте, зная, че не прилича на екскурзионна разходка до Луната. Но това не значи, че се хвърляме с главите напред. Отиваме там със съвсем конкретни цели. Те включват атаката на транспортни кораби, за да им попречим да прекарват нови и нови наземни сили. Сухопътен десант за прекратяване рудодобивните операции, още повече че близостта ни до наземните сили ще попречи на космическия им флот да ни атакува, за да не удари и своите. И на последно място — атака на търговски и промишлени съдове. Основното изискване е да създадем плацдарм както на орбита, така и долу, така че да ги запердашим от двете страни, когато дойдат големите батковци.
— Ще ми се пак да се върнем на въпроса с наземните сили — обади се Алън. — Според плана, след като ни оставят долу, нашите кораби ще се опитат да примамят вражеските настрани. Това означава ли, каквото си мисля?
Кейс кимна.
— Ще бъдем отрязани поне за три-четири дни.
— Мамка му — изруга Дженсън.
— Това е война, пъзльовци такива — тросна се Кейс. — Простете, ако с нещо съм нарушил представата ви за уютно прекарване.
— Но какво ще стане, ако планът се провали и нашите кораби бъдат унищожени? — попитах.
— Ако стане това, Пери, смятай, че ни е спукана работата — отвърна Кейс. — Но да не се занимаваме с подобни предположения. Ние сме професионалисти и ни чака работата, за която сме обучавани. Планът крие рискове, но не са неразумни, и ако успее, ще си върнем планетата и ще нанесем сериозни щети на рреите. Защо не опитаме да си представим, че всичко ще се получи както трябва? Идеята е малко налудничава, но какво пречи да бъде успешна? Ако я подкрепим, толкова по-големи ще бъдат шансовете ни. Съгласни?
