— О, моля те! Бендер умря заради Бендер. Глупак. Да се изправи пред цяла тълпа нещастници, чиято планета току-що сме унищожили, и да им обяснява, че им бил „приятел“. Какъв невероятен задник. На тяхно място и аз щях да му тегля куршума.
— Така е, когато става въпрос за мир и идеали — въздъхнах философски. Виверос се засмя.
— Ако Бендер действително се интересуваше от мира, а не от свръхраздутото си его, щеше да прави, каквото правехме с теб, Пери. Да изпълнява заповеди. Да остане жив. Да си изкара службата. Да постъпи в офицерската школа и да направи кариера. Да стане някой от онези, които издават заповеди. Така се прави мир. Затова и аз „изпълнявам заповеди“. Защото се надявам някой ден тези заповеди да се променят — благодарение на мен. — Облегна се назад и притвори очи. Спа, докато не стигнахме на кораба.
Луиза Виверос загина два месеца по-късно на една жалка топка кал на име Дълбока вода. Нашето отделение попадна в клопка, устроена сред естествените катакомби под колонията на ханн’и, която ни бяха наредили да прочистим. По време на боя ни притиснаха в една неголяма пещера, от която излизаха четири тунела, всичките натъпкани с ханн’ийска пехота. Виверос ни заповяда да се приберем в тунела, през който бяхме дошли, после го взриви и ни затвори вътре, а тя остана да задържа натиска на ханн’и. Не издържа дълго. В края на краищата ние успяхме да си проправим път до повърхността, което не бе никак лесно, като се имаше предвид, че тъкмо противникът ни бе примамил долу. Виверос бе наградена посмъртно с медал за храброст, аз бях повишен в капрал и получих отделение. На мястото на Виверос пристигна един новобранец, Уитфорд, който се оказа свястно момче.
Командването бе сменило една повалена пионка с друга. Но Виверос ми липсваше.
11.
Томас умря от нещо, което изяде.
Това, което бе погълнал, бе толкова непознато, че дори в КОС нямаха име за него. Случи се на една нова колония, която също все още нямаше име, а само официално обозначение: Колония 662,47, Голямата мечка. (По някаква неизвестна причина Колониалните, сили все още прибягваха към земната система за звездно обозначение, 24-часово денонощие и година от 365 дни — може би защото така им беше най- лесно.) Съществуваше стандартна процедура на действие, според която новите колонии изготвяха ежедневни доклади, които се изпращаха с мигносонди на Феникс, така че Колониалното правителство да е в течение на всички проблеми.
Колония 662 бе изпращала ежедневни сонди половин година след основаването й и в тях, освен обичайните трудности, характерни за всяка новооснована колония, нямаше нищо, което да привлича вниманието, с изключение на съобщението, че местната слизеста плесен полепвала по всичко: машини, компютри, кошарите за животни и дори прониквала в жилищните помещения. Пратили и материал за генетичен анализ с молба да бъде разработен фунгицид, който да ликвидира плесента. Веднага след това започнали да пристигат празни мигносонди без никаква информация от колонията.
Томас и Сюзан бяха разквартирувани на „Тусон“, кораба, пратен да провери какво става. „Тусон“ се опитал безуспешно да се свърже с колонията от орбита. Оптичното наблюдение от височина не показвало никакво движение между постройките — нито следа от хората и животните. Самите сгради изглеждали непокътнати. Взводът на Томас трябвало да слезе на разузнаване.
Колонията била покрита със слуз — лигава плесен, на места с дебелина до няколко сантиметра. В началото решили, че проблемът е елементарен — най-вероятно лепкавото покритие било повредило системите за комуникация. Но краткотрайният изблик на оптимизъм секнал веднага щом отделението на Томас проникнало в кошарата на животните и открило, че всичките са мъртви и в напреднал стадий на разграждане под влияние на плесента. Малко по-късно се натъкнали и на първите колонисти, които били в подобно състояние. Почти всички (или това, което било останало) се намирали в леглата си, изключение правели само родителите, които били в стаите на децата си, и дежурната смяна извън периметъра на базата, която била близо до постовете си. Каквото и да ги било ударило, се било случило през нощта и никой не бил имал време да реагира.
Томас предложил да отнесат един от труповете в медицинския отсек, за да извършат повърхностен оглед и аутопсия и да установят причините за смъртта. Отдельонният се съгласил и Томас заедно с друг негов колега избрали един сравнително запазен труп. Томас го уловил под мишниците, другият войник за краката, и тъкмо преди да го вдигнат, едно лигаво повлекло щръкнало нагоре и се шляпнало върху лицето на Томас. Той извикал от изненада, плесента проникнала в устата му и се спуснала в гърлото.
Останалите войници от отделението незабавно херметизирали костюмите си и си спуснали лицевите стъкла. И тъкмо навреме, защото само след секунди още лигави пипала наизскачали от околните цепнатини. Подобни атаки имало навсякъде из колонията, почти едновременно. Шестима войници от взвода на Томас също погълнали известно количество плесен.
Томас се опитал да извади плесента от устата си, но тя се свлякла надолу, запушила трахеята, проникнала в белите дробове и се плъзнала през хранопровода в стомаха. Томас изпратил съобщение по конферентната линия, че се нуждае от спешна медицинска помощ и че трябва да се опитат да изсмучат плесента от белите му дробове, за да може да диша — благодарение на УмнаКръв разполагал с около петнайсет минути, преди да се задуши и да настъпи трайно мозъчно увреждане. Чудесна идея, която вероятно щяла да донесе очакваните резултати, но междувременно плесента започнала да отделя концентрирани храносмилателни киселини в белите дробове на Томас, разяждала го отвътре, докато още бил жив. Белите дробове на Томас се разпадали и само след няколко минути той загинал от шок и задушаване. Другите шестима поразени последвали неговата печална участ, която — както станало известно по-късно — била сполетяла и колонистите.
Взводният наредил да изоставят Томас и другите жертви, оцелелите отстъпили към транспортния кораб и се прибрали на „Тусон“. На орбита обаче не им разрешили да се скачат. Вместо това ги накарали да преминат, един по един, през открития космос, за да бъдат изтребени и последните останки от плесен по костюмите им, и дори след това били подложени на щателна и продължителна дезинфекция.
Междувременно спуснали в колонията няколко сонди, които установили, че долу няма оцелели и че плесента, притежаваща достатъчно разум, за да осъществява синхронизирани атаки, е почти неуязвима за конвенционалните оръжия. Куршуми, гранати и ракети увреждали само малки количества от нея, огнепръскачките поразявали единствено повърхностния слой, лъчевите оръжия прониквали в дълбочина, но на ограничено пространство. Незабавно започнало изработването на искания от колонистите фунгицид, но било преустановено, след като открили, че плесента покрива почти цялата планетна повърхност. Колонистите преценили, че ще е по-евтино да се открие друга подходяща за заселване планета, отколкото да се прочисти от напастта тази.
Смъртта на Томас е напомняне, че не само не знаем срещу какво се изправяме, когато покоряваме звездите, но понякога дори не можем да си го
Завладяването на вселената бе започнало да оказва своето пагубно влияние и върху мен.
Почувствах необяснимото безпокойство за първи път на Гиндал, докато причаквахме в засада крилати противникови войници, завръщащи се в гнездата си. Посякохме крилете им с лъчев огън и те се понесоха с писъци надолу към пропастта. Още по-силно бе то над Удаспри, докато си слагахме реактивни раници, за да можем по-лесно да се прехвърляме между скалните отломъци на орбиталните пръстени, сред които бяхме подхванали опасна игра на криеница с паякообразните винди. Последните се забавляваха да хвърлят камъни от пръстените към повърхността на планетата, но умееха да нагласят траекторията им така, че да попадат право върху човешката колония Халфорд. А когато ни пратиха на Кова Банда, вече бях на ръба на нервна криза.
Може би причината беше в самите ковандуси, в много отношения приличащи на клонинги на хората: двукраки бозайници, изключително надарени в артистично отношение, особено в поезията и драмата, бързо размножаващи се и необичайно агресивни, когато ставаше въпрос за вселената и мястото им в нея. Неведнъж вече човеци и ковандуси си бяха съперничили за някоя незаселена планета. Дори Кова Банда в началото била човешка колония, изоставена, след като под въздействието на местен вирус колонистите започнали да страдат от появата на отвратителни израстъци, придружавани от раздвояване на личността
