Тя понечи да си тръгне, но аз я спрях.
— Ей, Виверос. Винаги ли е така?
— Кое да е винаги така?
— Ами това — рекох. — Войната. Битките. Сраженията.
— Какво? — Тя ме погледна объркано, после подсмръкна. — Не, разбира се. Днес беше като разходка в парка. По-лесно не можеше да бъде. — Тя поклати глава и се отдалечи, накуцваше.
Така приключи моята първа битка. И започна епохата на войните.
10.
Маги бе първата от Дъртите пръдльовци, която изгубихме.
Загина в горните слоеве на атмосферата на една колония на име Въздържание — доста иронично, като се имаше предвид, че типично за миньорските колонии и тази бе наситена с барове и бордеи. Заради богатите съдържания на тежки метали в кората на планетата тя бе апетитна хапка, подлагана на чести атаки, и Колониалните сили поддържаха усилен контингент. Корабът на Маги „Дейтън“ прекарвал подкрепления, когато в близкия космос неочаквано изникнали сили на оху и взели да ръсят върху повърхността армии от роботи.
Взводът на Маги имал за задача да прогони нашествениците от алуминиева мина на стотина километра от главния космопорт Мърфи. Но така и не достигнали повърхността. Докато се снижавали в атмосферата, получили пряко попадение от вражеска ракета. Повечето от войниците загинали от пръсналите се метални отломъци.
Маги не била сред тях. Била засмукана в пълно съзнание от вакуума на космическото пространство около Въздържание и нейният боен унитард прикрил автоматично лицето й, за да попречи на въздуха да изхвърчи от гърдите й. Маги незабавно се свързала със своя отдельонен и с взводния. От първия не било останало нищо, което да е в състояние да проведе разговор. Вторият се намирал на борда на тежко повредения кораб, който се придвижвал към най-близкия съд на КОС, за да прехвърли на борда му оцелелите. Боят с оху продължавал, пък и десантните кораби не са екипирани със средства за спасяване в космоса и атмосферата. Наоколо царял хаос, а Маги била твърде дребна цел, за да заинтригува противника, и прекалено далеч от повърхността на планетата и гравитационния й пояс.
След като премислила всичко това и направила трезва оценка на положението, в което била изпаднала, и за постепенно намаляващото количество кислород в нейната УмнаКръв, Маги извадила пушката от раницата, прицелила се в най-близкия охейски кораб и започнала да пуска ракета след ракета. Всеки пореден изстрел й осигурявал добавъчна реактивна тяга и ускорявал падането й към тъмното нощно небе на Въздържание. По-късният анализ на битката показал, че голяма част от ракетите попаднали в целта, макар да предизвикали повърхностни повреди.
След което Маги се обърнала с лице към планетата, която щяла да я убие, и като добър учител по източни религии, какъвто е била някога, съставила кратка
После я изпратила, в последните мигове на своя живот, до всички нас и се понесла като ярка диря през небето на Въздържание.
Тя беше мой приятел. За кратко бяхме дори любовници. Беше показала храброст, каквато аз едва ли можех да проявя, пред лицето на смъртта. Обзалагам се, че е била изключително красива падаща звезда.
„Проблемът с Колониалните отбранителни сили не е, че не ги бива да се бият. Проблемът е в това, че ги използват твърде лесно“.
Думи на Тадеуш Бендер, демократичен сенатор от Масачузетс в продължение на два мандата, бивш посланик (в различни времена) във Франция, Япония и в ООН, държавен секретар при провалилото се управление на Кроуи, писател, лектор и накрая — свежо постъпление в четвърти взвод. Тъй като последното имаше пряко отношение към всички нас, решихме единодушно, че редник сенатор посланик секретар Бендер е надут и надменен кучи син.
Удивително как неусетно ставаш от новобранец старо куче. При първото си пристигане на „Модесто“ двамата с Алън получихме нашите назначения и бяхме посрещнати добронамерено, макар и малко небрежно от лейтенант Кейс (който повдигна леко вежди, когато му предадохме поздрави от сержант Руис), докато останалата част от взвода се престори, че не ни забелязва. Отдельонните ни викаха само когато имаха нужда от нас, останалите войници ни предаваха единствено информацията, която бе за наше ползване. През останалото време все едно бяхме на друга планета.
В това, разбира се, нямаше нищо лично. Другите трима новобранци, Уотсън, Гейман и Маккийн, се радваха на същото отношение, което подсказваше две основни неща. Първо — че когато пристигат нови, това е, защото са си отишли някои от старите, а „отишли“ в случая означаваше „убити“. От гледна точка на командването, войниците са пионки, които се заменят. От гледна точка на самите войници, това означава загуба на приятел, колега, някой, с когото си воювал и побеждавал. Идеята, че на негово място е пристигнал изплашен новобранец, може да породи само отвращение.
И второ, ние нямахме никакъв боен опит. Не можехме да сме част от групата, докато не натрупаме поне малко такъв. Не бяхме виновни за това, но нищо не можеше да се направи. Докато не стъпехме на повърхността и не се изправехме срещу врага, ние просто бяхме непознати, които заемат мястото на по- добри от нас.
Забелязах промяната още след първата битка с консу. Сега всички ми знаеха името, канеха ме на своите маси, предлагаха ми да играем билярд или ме въвличаха в разговори. Виверос, моят отдельонен, започна да иска мнението ми за разни неща, вместо да ми казва какво трябва да правя. Лейтенант Кейс ми разказа една история, в която герои бяха сержант Руиз, отвлечен глайдер и една млада колонистка, която направо ми се стори невероятна. Накратко — аз бях станал един от тях — един от
И ето че сега, три месеца по-късно, вече получавахме свежи попълнения във взвода — идваха да заместят наши убити приятели. Вече разбирахме как са се чувствали другите, когато бяхме дошли ние. Реакцията ни бе сходна — докато не покажеш какво можеш в боя, ти само заемаш нечие място. Повечето от новодошлите, изглежда, схващаха за какво става въпрос и очакваха търпеливо да настъпи техният час.
Но не и редник сенатор посланик секретар Бендер. От момента, в който цъфна сред нас, той взе да досажда на всички, да прави опити да общува поотделно с всеки и да изгражда искрени, лични взаимоотношения. Всичко това бе ужасно досадно. „Все едно че подготвя кампанията си“ — оплака се Алън и май не беше далече от истината. Какво да се прави, когато цял живот си се държал така. Просто не знаеш кога да спреш.
На всичко отгоре редник сенатор посланик секретар Бендер бе дълбоко уверен, че хората таят нестихващ интерес към онова, което има да им каже — достатъчна причина да не млъква дори тогава, когато нямаше кой да го слуша. И което обясняваше защо всеки път, когато вземаше думата на събранията в столовата, говореше предимно на себе си. Въпреки това някои негови изявления бяха достатъчно провокативни, за да накарат Виверос, с която ядяхме на една маса, да се надигне неочаквано.
— Ей, прощавай — рече тя. — Би ли повторил последното изречение?
— Мисля, че проблемът с КОС не е, че не ги бива да воюват, а че са твърде лесни за използване — повтори Бендер.
