Все пак тази битка я спечелихме. Техниката с двойните изстрели косеше редиците на консу и не след дълго те забелязаха, че намаляват, смениха тактиката, отстъпиха назад и преминаха към ракетен обстрел. След още няколко часа се прибраха в базата си, вдигнаха щита и оставиха отвън само един отряд, на който бе отредено да извърши ритуално самоубийство в знак на това, че признават поражението си. След като забиха церемониални ножове в гърлата си, не ни остана нищо друго, освен да приберем мъртвите от полето.

За една толкова тежка битка втори взвод се бе справил отлично — двама убити, заедно с Уотсън, и четирима ранени, само един сериозно. Последният щеше да прекара цял месец в болницата, докато му отгледат нови тънки черва, а другите трима щяха да са в строя до няколко дена. Един брониран глайдер на консу си бе пробил път до трето отделение на четвърти взвод и се бе взривил, избивайки всичките шестнайсет войници, включително взводния командир и двама отдельонни. Имаше и много ранени. Голяма издънка за взводния. За негово щастие той вече не беше между живите, за да понесе позора.

Веднага щом лейтенант Кейс сигнализира „отбой“, отидох да видя какво е останало от Уотсън. Бяха ме изпреварили няколко осмокраки мършояда; гръмнах един от тях, останалите схванаха намека и си плюха на крайниците. Въпреки това бяха осъществили голям напредък по разчленяването му за краткото време, с което бяха разполагали, и с изненада установих колко малко може да тежи един труп, когато е лишен от глава и други части. Отнесох каквото бе останало от нещастника в импровизираната полева морга и по пътя спрях само веднъж, за да повърна.

По някое време ме срещна Алън.

— Имаш ли нужда от помощ?

— Добре съм — излъгах. — Пък и той не тежи кой знае колко.

— Кой трябва да е това?

— Уотсън.

— Ах, той ли? — Алън направи кисела физиономия. — Какво пък, сигурно все някъде някой ще скърби за него.

— Само не се разплаквай — отвърнах със същия мрачен хумор. — Как ти мина денят?

— Не беше зле. Гледах да не си подавам главата и само от време на време вдигах пушката и гръмвах напосоки към противника. Може и да съм уцелил някого, но не съм сигурен.

— Чу ли песента на смъртта преди битката?

— Разбира се, че я чух. Беше като грохот на любещи се товарни влакове. Не може да не чуеш подобна нещо.

— Така е — съгласих се. — Питах дали поиска превод? Чуваше ли какво се казва в нея?

— Ами да — потвърди Алън. — Не съм сигурен, че ми харесва идеята им да ни обърнат в тяхната религия, като се има предвид, че това включва смъртта ни и прочее.

— Специалистите от КОС са на мнение, че това е само ритуал и нищо повече. Нещо като молитва пред битка, традиция от миналото.

— Ти какво мислиш? — попита ме Алън.

Кимнах към остатъците от Уотсън.

— Чудовището, което му видя сметката, врещеше „избавление“ и със сигурност щеше да крещи същото, ако имаше възможност да ме изкорми. Струва ми се, че в КОС подценяват ставащото тук. Според мен причината консу да не се връщат на планета след някоя подобна битка е не защото смятат, че са я загубили. Нещо повече, тук въобще не става дума за победа или поражение. Според техните представи планетата сега е осветена с кръв. И те я смятат за своя.

— Ако е тъй, защо не я завладеят?

— Може би това не става на момента. Може да чакат настъпването на техния Армагедон. И ако е така, в КОС се заблуждават силно. Струва ми се, че ще настъпи момент, в който ще бъдат неприятно изненадани.

— Какво пък, в това има някаква извратена логика — съгласи се Алън. — В края на краищата кой може да е сигурен, когато става дума за извънземни? И какво предлагаш да се направи?

— Знам ли, Алън? Нямам представа. Надявам се само отдавна да сме предали Богу дух, когато това се случи.

— И за да сменим темата с нещо по-леко — предложи той, — идеята ти за двойната стрелба беше чудесна. Някои от нас бяха ужасно изненадани и изнервени, когато тези копелдаци се надигаха след първия изстрел. Знаеш ли, сигурно поне една седмица ще изкараш на безплатни почерпки.

— Не се бия заради почерпките — рекох. — Ако не си забравил, тук сме на туристическо пътешествие из пъкъла без право на отказване по средата.

— Какво пък, ако някой въобще намери начин как да стане това, със сигурност ще си ти.

— Струва ми се, че придаваш прекомерно значение на идеята ми — рекох и когато се обърнах, забелязах, че Алън е застанал мирно. Към мен се приближаваха Виверос, лейтенант Кейс и някакъв офицер, когото не познавах.

— Пери — поде лаконично Кейс.

— Лейтенант — отвърнах. — Сър, виноват, задето не мога да козирувам. Нося мъртъв другар към моргата.

— Че къде другаде? — попита лейтенантът и кимна към трупа. — Кой е това?

— Уотсън, сър.

— Ах, той значи — рече Кейс. — Не му отне много време, както виждам.

— Беше доста избухлив, сър — рекох.

— Не се и съмнявам. Какво пък. Пери, това е подполковник Рубики, командир на 233-ти.

— Сър — казах. — Виноват, задето не козирувам.

— Да, трупът и прочее — кимна Рубики. — Синко, исках само да те поздравя за идеята ти за двойна стрелба днес. Ти спести доста време и изгубени задници. Ще ти призная, че консу ни изненадаха неприятно с новите си персонални щитове и щяхме да си имаме големи ядове. Редник, смятам да те предложа за награда. Какво мислиш за това?

— Благодаря ви, сър. Но предполагам, че рано или късно и другите щяха да се досетят.

— Сигурно, но ти се сети пръв, а това има значение.

— Тъй вярно, сър.

— Синко, когато се върнем на „Модесто“, надявам се, ще позволиш на един стар кашик да те почерпи питие.

— За мен ще бъде чест, сър! — Изпънах се. Зад мен Алън се изкикоти тихо.

— Добре, синко. Поздравления още веднъж. — Рубики кимна към Уотсън. — И съжалявам за твоя приятел.

— Благодаря, сър!

Алън пристъпи напред и козирува и за двама ни. Рубики отвърна на поздрава, завъртя се и последва Кейс. Виверос остана при нас.

— Изглеждаш учуден — каза ми.

— Мислех си, че трябва да са изминали поне петдесет години, откакто някой ми е викал „синко“.

Виверос се засмя и посочи Уотсън.

— Знаеш ли къде да го отнесеш?

— Моргата е отвъд билото — отвърнах. — Ще го оставя там и после се качвам на първия кораб за „Модесто“.

— Прави каквото искаш, Пери — рече Виверос. — Ти си героят на деня.