начин.

— Дори тези (непреводимо) не могат да паднат от 130 дега (мерна единица) и да оцелеят — заяви третият и застана при първите двама. — Тези (непреводимо) ядачи на (непреводимо) все още са някъде тук.

— Видяхте ли (непреводимо — вероятно собствено име) на рампата? Тези (непреводимо) го разкъсаха на части с гранатите си — намеси се четвъртият.

— Разбира се, че го видяхме — рече третият. — Нали дойдохме по същата рампа. А сега млъквайте и да претърсим района. Ако са тук, ще отмъстим на тия (непреводимо) и ще отпразнуваме нашата достойна служба. — Четвъртият сложи лапата си върху косматата лапа на третия. И четиримата стояха пред дупката в прозореца.

„Сега“ — предадох на Бендер и открих огън. Уейдите заподскачаха като кукли на конци и изхвърчаха през прозореца под нашия дъжд от куршуми. Двамата с Бендер изчакахме няколко секунди, после се втурнахме назад към стълбището. Там нямаше никой освен останките на „непреводимо — вероятно собствено име“, който вонеше дори по-нетърпимо от мъртвия си другар на покрива. Трябва да призная, че до този момент единствената заплаха, която бях изпитал на родната планета на уейдите, бе да получа трайно увреждане на обонятелните си рецептори. Слязохме на втория етаж и се измъкнахме от същото място, през което бяхме проникнали. Отвън се въргаляха още космати трупове.

— Това тук няма нищо общо с очакванията ми — оплака се Бендер, след като се отдалечихме от мъртвите уейди.

— А какво очакваше? — попитах.

— Нямам представа.

— Е, щом нямаш, откъде знаеш, че не е като очакванията ти? — троснах се и се свързах с Виверос: „Слязохме“.

„Придвижете се насам — нареди тя и ми прати местонахождението си. — Вземи Бендер с теб. Няма да повярваш…“

В същия миг чух разпокъсана стрелба и тътен от гранати откъм централната сграда.

— Точно за това ви говорех — обяви почти тържествено Бендер, след като свихме зад последния ъгъл и започнахме да се спускаме в нещо като естествен амфитеатър. Вътре в него се бяха събрали стотици уейди, припяваха и се поклащаха бавно, и размахваха над главите си тояги. Десетини войници от КОС бяха заели позиции за стрелба. Ако откриеха огън, щеше да настъпи истинска касапница. Включих отново на превод, но този път не приемах нищо членоразделно — или песните нямаха никакъв смисъл, или уейдите използваха непознат на колониалните лингвисти диалект.

Забелязах Виверос и се приближих към нея.

— Какво става? — извиках й над общата глъчка.

— Ти ми кажи, Пери — извика и тя. — Аз съм само зрител. — Тя кимна наляво, където лейтенант Кейс разговаряше с неколцина офицери. — Чудят се какво да предприемат.

— Защо никой не стреля? — попита Бендер.

— Защото те не стрелят по нас — обясни Виверос. — Заповедта ни е изрична — никаква саморазправа с цивилното население. А тези тук изглеждат точно такива. Носят тояги, но не ни заплашват с тях, само ги размахват, докато пеят. Ето защо няма нужда да ги избиваме. Сигурна съм, че ще ти хареса, Бендер.

— О, тук има много интересни неща. — Бендер се огледа. — Ето, погледнете онзи, който предвожда сборището. Той е фюи, уейд с особено важен пост. Вероятно точно той е написал песента, която изпълняват в момента. Някой от вас получава ли превод?

— Не — отвърна Виверос. — Не използват език, който да ни е познат. Нямаме представа какво пеят.

Бендер пристъпи напред.

— Това е молитва за мир — обясни той. — Такова трябва да бъде. Сигурно вече са разбрали какво сме направили с тяхната планета. Във всеки случай видяха какво сполетя града им. Нищо чудно, че сега молят жестокостите да бъдат прекратени.

— О, само не ме разплаквай — скастри го Виверос. — Нямаш никаква представа за какво пеят. Може да описват как точно ще ни откъснат главиците и ще пикаят на труповете ни. Може да опяват мъртвите си. Може да изреждат списъка на стоките в магазина. Нямаме никаква представа. Ти също.

— Грешиш — упорстваше Бендер. — Пет години съм прекарал на предния фронт в борбата за мир на Земята. Имам представа, когато някой е готов да иска мир. Когато е узрял за подобно решение. — Той посочи уейдите. — Тези са узрели. Усещам го. Ей сега ще ти го докажа. — Бендер остави пушката си на земята и заслиза към центъра на амфитеатъра.

— По дяволите, Бендер! — извика му Виверос. — Връщай се веднага тук! Това е заповед!

— Нямам намерение просто да „изпълнявам заповеди“, капрал! — извика Бендер през рамо и се затича надолу.

— Мамка му! — изруга Виверос и се втурна след него. Посегнах да я уловя, но не успях.

Лейтенант Кейс и останалите офицери вече се бяха обърнали към нас и гледаха тичащия към центъра Бендер и преследващата го Виверос. Кейс вероятно бе пратил заповед на Бендер да спре, но той продължаваше да се носи надолу.

Най-после Бендер се озова в самия център на амфитеатъра и се изправи там мълчаливо. Почти веднага старейшината, когото бе нарекъл фюи, го забеляза и спря да пее. Останалите последваха примера му. Всички се извърнаха към Бендер.

Това бе моментът, който той чакаше. Бендер вероятно бе използвал краткия период, докато се възцари мълчание, за да подготви речта си и да я преведе на техния език, защото когато заговори, се справяше доста добре.

— Приятели мои, събратя в диренето на мира… — поде той и протегна ръце към тях.

По-късният анализ на инцидента показа, че приблизително четирийсет хиляди тънки като игли куршуми, наричани от уейдите авдгур, се бяха впили в тялото на Бендер за по-малко от секунда — изстреляни от тоягите, които, оказа се, не бяха никакви тояги, а местни стрелкови оръжия във формата на клон от едно свещено за уейдите дърво. Тялото на Бендер почти се разпадна пред очите ни под напора на миниатюрните остриета. По-късно всички се съгласиха, че това е една от най-интересните кончини, на които сме присъствали.

Още преди окървавеният труп да рухне, нашите войници откриха огън. Наистина настана касапница, нито един уейд не успя да насочи оръжието си към някой от другите войници. Всичко приключи за по-малко от минута.

Виверос изчака заповед за прекратяване на огъня, приближи се до кървавата купчина, която доскоро бе Бендер, и започна да я тъпче яростно.

— На ти мир, тъпако — викаше тя, а окървавената каша полепваше по обувките и краката й.