След десет часа „Модесто“ се появи в околностите на Корал и още в първите няколко секунди след пристигането си бе поразен от шест ракети, изстреляни в упор от близкия ррейски кръстосвач. Единият от основните двигатели на „Модесто“ бе изваден от строя и корабът се запремята като хвърлена обувка. По време на атаката моето отделение и това на Алън вече бяха прехвърлени на десантната совалка и от инерцията на въртенето неколцина войници се блъснаха в стените, а в товарния отсек снаряжението се разхвърча във всички посоки. За щастие совалките, приковани от мощни електромагнити, останаха по гнездата си.

Активирах Задник да проверя състоянието на кораба. „Модесто“ бе тежко поразен и активното сканиране на други ррейски кораби подсказваше, че предстои да бъде подложен на нови атаки.

— Да се махаме оттук — извиках на Фиона Итън, нашия пилот.

— Нямам разрешение от командния център — отвърна тя.

— До десет секунди ще ни застигне нов ракетен залп — отвърнах. — Ето ти шибаното разрешение.

Фиона изсумтя.

Алън, който също бе включен към корабната информационна система, се намеси.

— Приближават ракети. Двайсет и шест секунди до удара.

— Ще успееш ли да ни измъкнеш? — попитах Фиона.

— Ще видим — отвърна тя и излезе на канал с останалите совалки. — Говори Фиона Итън, пилот на шести транспортен. До всички: задействам аварийно отваряне на хангара след три секунди. Успех.

— Обърна се към мен. — Слагайте коланите! — И натисна един червен бутон.

Вратите на хангара за миг бяха очертани от червени отблясъци, после взривовете ги изхвърлиха в космоса и хангарът се изпълни с грохота на напускащия затвореното пространство въздух. Всичко, което не бе здраво закрепено, изхвърча през отвора — отвъд пороя от предмети се виждаше бързо местещото се звездно небе: „Модесто“ се премяташе. Фиона включи ракетните двигатели, почака точно колкото отворът да се изчисти от отломъци, изключи електромагнитните клапи и изстреля совалката навън. Беше въвела корекция на траекторията заради въртеливото движение на „Модесто“, но въпреки това остъргахме тавана на хангара, преди да се озовем навън.

Свързах се с видеокамерата от хангара. Други совалки също го напускаха през взривените врати, даже по две и три наведнъж. Миг по-късно следващата вълна ракети застигна „Модесто“ и го накара рязко да промени посоката си, а взривовете засегнаха намиращите се на изходите совалки. Една от тях избухна в хангара и изглежда, порази камерите, защото изображението изчезна.

— Прекратете връзката с „Модесто“ — нареди Фиона. — Гадовете могат да ни проследят по нея. Предай на всички. — Тя ме погледна. — Устно.

— Имаме няколко леко ранени отзад — докладва Алън. — Но нищо сериозно. Какъв е планът?

— Ориентирах совалката към Корал и изключих двигателите — отвърна Фиона. — Най-вероятно търсят топлинни сигнали от двигателите и импулси от МозКом съобщения, за да насочат ракетите си. Колкото по- мъртви изглеждаме, толкова по-големи са шансовете да ни подминат и да ни оставят да навлезем в атмосферата.

— На това ли разчитаме? — Алън повдигна вежди.

— Ако имаш по-добра идея, слушам те — тросна се Фиона.

— Тъй като въобще не разбирам какво става, нямам нищо против да следваме твоя план.

— Какво стана, по дяволите? — Фиона кимна назад. — Удариха ни още щом изскочихме от мигнопрехода. Няма никакъв начин да са знаели, че ще се появим точно там.

— Може би просто се озовахме в погрешен момент на погрешно място — подметна Алън.

— Съмнявам се — казах и посочих люка. — Погледни.

Недалеч от нас в пространството бе увиснал гигантски ррейски кръстосвач, палубата му се озаряваше от честите ракетни залпове. Далеч отвъд него друг кораб на Колониалните сили внезапно изникна в пространството. Ракетите, които вече се носеха натам, попаднаха право в него.

— Умът ми не го побира — възкликна Фиона.

— Знаят съвсем точно къде ще се появят корабите ни — каза Алън. — Това е засада.

— Как го правят, по дяволите? — попита Фиона. — Какво става тук, мамка му?

— Алън? — рекох. — Ти си нашият физик.

Алън не сваляше поглед от ударения колониален кораб, който тъкмо се разтърсваше от взривовете на втория залп.

— Нямам представа, Джон. Това е ново за мен.

— Адски е гадно — възмущаваше се Фиона.

— Важното е да не надигаме глава. Колкото сме по-шумни, толкова по-лесно ще ни изтрепят.

— На мен ли го казваш? — намуси се тя.

— Мога ли да включа моя МозКом, стига да не се опитвам да се свържа с „Модесто“? — попитах.

— Сигурно — рече Фиона. — Важното е предаването да е в пределите на совалката.

Събудих Задник и поисках географска карта на Корал.

— Струва ми се — рекох, — че поне за днес ще отменим атаката на сондажните съоръжения. Малко сме за тази работа, а пък и не се знае колко от нас ще оцелеят до повърхността. Не всички пилоти бяха толкова съобразителни като нашата Фиона.

Тя кимна и забелязах, че раменете й леко се отпуснаха. Похвалата има чудодеен ефект, особено в кризисен момент.

— И тъй, ето го новия план. — Прехвърлих картата на Фиона и Алън. — Ррейските сили са съсредоточени на кораловите рифове и в колониалните градове по крайбрежието. А ние ще се спуснем тук — посочих точно в средата на най-големия континент, — ще се скрием в тази планинска верига и ще чакаме втората вълна.

— Ако тя пристигне — уточни Алън. — Поне една от разузнавателните мигносонди ще успее да се върне на Феникс. Така ще знаят, че рреите са известени за идването ни. И тогава може да не пристигнат толкова бързо.

— Ще дойдат, не се тревожи — успокоих го. — Може да не стане, когато ни се иска на нас. Важното е да сме готови за това. Добрата новина е, че Корал е обитаема планета. Можем да се храним от това, което ражда земята.

— Не горя от желание да основавам колония — рече Алън.

— Няма да е за дълго — обещах му. — И е по-добре, отколкото другата възможност.

— И ти си прав — въздъхна Алън.

Обърнах се към Фиона.

— Какво ти е нужно, за да ни закараш дотам здрави и читави?