тях.
— Колко са оцелелите?
— От „Модесто“ си само ти — рече Джеси.
— Видях и други совалки да се измъкват.
— Били са свалени всичките — рече Джеси. — Рреите стреляха по всичко, по-голямо от кутия за хляб. Нашата совалка оцеля само защото двигателят беше ударен. Вероятно са сметнали, че не си заслужава да хабят ракета.
— Общо колко са оцелелите? Не може да съм само аз и вашата совалка.
Джеси и Хари не отговориха.
— Невъзможно, мамка му! — ядосах се аз.
— Това беше засада, Джон — заговори Хари. — Всеки кораб бе посрещан с огън веднага след появяването си в системата. Не знаем как са го постигнали, но е факт, също както и изтребването на излетелите совалки. На „Спароухок“ си даваха ясна сметка какво рискуват, докато те издирваха, но смятаха, че си заслужава. — Ти си
Спомних си за Фиона. И Алън.
— Какъв е общият брой на жертвите?
— Шейсет и два крайцера с по един батальон на борда и екипажите — отвърна Джеси. — Деветдесет и пет хиляди души. Приблизително.
— Ужас!
— Духнаха ни под опашката, няма какво да се лъжем. — Хари поклати глава. — Затова стърчим тук. Няма къде да идем.
— Като изключим, че непрестанно ни викат на разпити — оплака се Джеси. — Като че ли може да знаем нещо. Бяхме на борда на совалката, когато удариха кораба.
— Нямат търпение да се възстановиш, за да започнат и теб, Джон — предупреди ме Хари. — Очаквай гости всеки момент.
— Що за стока са?
— Хора без капчица чувство за хумор.
— Извинявайте, че не сме в настроение за шеги, капрал Пери — рече ми подполковник Нюман. — Когато изгубиш шейсет кораба и близо сто хиляди войници, щеш не щеш, ставаш сериозен.
Нюман се бе появил с въпроса как се чувствам, а аз отвърнах „натрошен“. Мислех, че това може да го умилостиви, но се оказа, че греша.
— Съжалявам — рекох. — Всъщност това не беше шега. Може би знаете, че изгубих доста голяма част от тялото си на Корал.
— Как всъщност се озовахте на Корал? — попита ме майор Джавна, вторият представител на комисията по разследването.
— Струва ми се, че бях на борда на совалка. Макар че тази част ми се губи.
Джавна погледна Нюман, сякаш му казваше: „Пак шегички“.
— Капрал, в доклада си съобщавате, че сте наредили на пилота на вашата совалка да взриви вратите на хангара.
— Това е вярно — потвърдих. Бях написал доклад вечерта след като ме посетиха Джеси и Хари.
— С чие разрешение дадохте тази заповед?
— С ничие. „Модесто“ бе подложен на ракетен обстрел. Сметнах, че няма нищо лошо в това да проявя лична инициатива.
— Имате ли представа за броя на совалките, изстреляни в околностите на Корал по време на операцията?
— Не. Но сигурно не са били много.
— По-малко от сто, включително седемте от „Модесто“ — рече Нюман.
— А знаете ли колко от тях са достигнали повърхността на планетата? — попита Джавна.
— Доколкото ми е известно, само моята.
— Точно така — каза Джавна.
— Е, и какво?
— Какво ли? — Нюман ме изгледа. — Изглежда, сте извадили страхотен късмет, когато сте наредили да взривят вратите на хангара в последния възможен момент, за да се доберете до планетата.
Втренчих поглед в него.
— Подозирате ли ме в нещо, сър?
— Не може да отречете, че е налице странна последователност от съвпадения — подхвърли Джавна.
— Мога, и още как — ядосах се. — Дадох заповедта
Джавна и Нюман се спогледаха отново.
— Ние само събираме информация — рече успокояващо Нюман.
— Да бе! — кипнах съвсем. — Ако наистина смятах да предам Колониалните сили и да си спася кожата, едва ли щях да го направя по толкова самоубийствен начин.
— Добре, продължаваме нататък — каза Нюман.
— Карайте — подканих ги.
— Казахте, че сте видели вражески кораб да стреля по наш крайцер в мига, когато се е появил в пространството около Корал.
— Точно така.
— Интересно как сте успели да го забележите? — рече Джавна.
Въздъхнах и попитах:
— През цялото време ли ще се държите така? Ще е много по-лесно, ако престанете да ме подтиквате да си призная, че съм шпионин.
— Говорехме за ракетната атака, капрал — намеси се Нюман. — Помните ли кога бяха изстреляни ракетите — преди или след появата на нашия кораб?
— Струва ми се, че беше преди това — отвърнах. — Мисля, че те знаеха къде и кога ще се появим.
— Как според вас може да стане това? — попита Джавна.
— Нямам представа. До деня преди атаката не знаех дори как действат мигнодвигателите. От малкото, което научих, не виждам как е възможно да се предвиди мястото, където ще се появи корабът.
— Какво значи „от малкото, което научих“? — попита Нюман.
— Алън, другият отдельонен командир — не исках да кажа, че ми е бил приятел, за да не будя отново подозренията им, — обясняваше, че мигнодвигателят действа, като премества кораба в друга вселена, досущ като първата, и че както изчезването му в едната, така и появата в другата са изключително малко вероятни. Ако наистина е така, не виждам как е възможно да се разбере къде и кога ще се появи корабът.
— И какво според вас се е случило там? — попита Джавна.
— Какво искате да кажете?
— Нали твърдите, че няма никакъв начин да се разбере къде ще се появи един кораб. Единственото обяснение е, че някой е предупредил рреите.
— Пак ли се връщаме на това? Вижте, дори да има предател, как го е направил? И да прати съобщение на рреите, няма никакъв начин те да знаят точното място, на което ще се появи всеки от нашите кораби — а вече ви казах, че рреите ни очакваха. Удариха ни секунда след като се появихме в пространството около Корал.
