— Лейтенант, отвътре съм врящо гърне от неудържим гняв.
— Аха, потискаш го — рече Кейс. — Чудесно. Ако обичаш, гледай да не си близо до мен, когато ти гръмнат бушоните.
— Не мога да обещая, сър.
— Знаете ли аз как се справих с тоя проблем — намеси се Ейми Уебър, друг отдельонен. — Съставих списък на нещата, които ми липсват от Земята. Излезе доста дълъг, но ми помагаше да повярвам, че не съм изключила напълно. Щом има неща, по които да копнееш, значи все още си с всичкия си.
— И какво ти липсва? — попитах.
— Ами например Шекспир в парка — отвърна тя. — Последната вечер на Земята гледах представление на „Макбет“ на открито. Невероятно преживяване, повярвайте ми. Където сме сега, няма надежда да гледам добър театър.
— На мен ми липсват шоколадените пръчици на дъщеря ми — рече Дженсън.
— На „Модесто“ има колкото щеш — каза Кейс. — И са много вкусни.
— Не са толкова добри като тези на щерката. Тайната е в меласата.
— Отвратително. — Кейс се намръщи. — Мразя меласа.
— Добре, че не го знаех, когато стрелях по вас — обади се Дженсън. — Щях да уцеля.
— Аз пък жадувам да поплувам — каза Грег Ридли. — До къщата ми в Тенеси имаше река и често плувах в нея. Водата беше студена през по-голямата част от годината, но на мен ми харесваше.
— А аз карах кънки — призна Кейс. — Друсах се по асфалта и имах чувството, че ще ми изпопадат пломбите.
— Книги — въздъхна Алън. — Някой тлъст том в неделя сутрин.
— А ти, Пери? — погледна ме Уебър. — На теб какво ти липсва?
— Само едно. — Свих рамене.
— Не може да е по-тъпо от ролковите кънки ухили се Кейс. — Хайде стига сме дрънкали. Това е заповед.
— Единственото, което ми липсва, е бракът — признах. — Ще ми се да си седя до жената, да си приказваме, да чета, каквото и да е.
Това ги накара да млъкнат.
— Брей, чух нещо ново. — Ридли чак подсвирна.
— На мен пък не ми липсва — завъртя глава Дженсън. — Последните двайсет години от моя брак бяха най-скучният период в живота ми.
Огледах ги.
— Никой от вас ли няма съпруг или съпруга, които също да са в армията? Не поддържате ли връзка с тях?
— Мъжът ми постъпи преди мен — отвърна Уебър. — Когато дойде моят ред, вече беше загинал.
— Жена ми е на „Бойси“ — каза Кейс. — От време на време ми праща по някое съобщение. Нямам усещането, че ми липсва. Трийсет и осем години съвместно съществуване са ми предостатъчни.
— Повечето хора тук не желаят да се връщат към предишния си живот — посочи Дженсън. — Вярно, липсват ни някои дребни неща, както каза Ейми, и това е един от начините да не превъртиш напълно. Но помислете си: ако ви върнат във времето с единственото условие да преживеете всичко по същия начин. Има ли смисъл, щом вече ти е познато? Лично аз може да не съжалявам за пътя, който си бях избрал, но това не значи, че бих го извървял още веднъж. Жена ми е някъде тук. Сигурен съм, че е щастлива в новия си живот, също като мен.
— С нищо не ми помагате — въздъхнах.
— Че какво толкова ти липсва в брака? — попита Алън.
— Ами жена ми, какво — отвърнах. — И освен това чувството за уют. Усещането, че си точно там, където трябва да бъдеш, с човека, с когото трябва да бъдеш. Със сигурност нямам същото усещане сега. Ходим на разни места да се бием и сме заобиколени от другари, които утре може да са мъртви. Без да се обиждате.
— Че за какво? — попита Кейс.
— Няма нищо, за което да се хвана — продължих.
— Нищо, което да ме кара да се чувствам в безопасност. Бракът ми, както всеки друг, може да е имал възходи и падения, но беше стабилен. Липсва ми тази сигурност, липсва ми връзката с някого. Това, което ни прави хора, е значението, което имаме за околните и което те имат за нас. Липсва ми да знача нещо за някого. Ето кое беше важното в брака.
Отново тишина.
— Знаеш ли какво, Пери — рече навъсено Ридли.
— Както го представи, и на мен взе да ми липсва.
Дженсън изсумтя презрително.
— Но не и на мен. Хубаво, Пери, ти си тъгувай по брака. А аз — по сладките на дъщеря ми.
— Меласа? — Кейс свъси вежди. — Гадост.
— Не започвайте пак, сър — предупреди го Дженсън. — Че пушката ми е подръка.
Смъртта на Сюзан бе напълно противоположна на тази на Томас. На Елисей избухнала стачка на нефтосондажници и това довело до недостиг на петрол в района. Пратили „Тусон“ да превози наемни сондьори и да ги охранява, докато пуснат в действие спрените платформи. Сюзан била на една от платформите, когато стачкуващите ги нападнали с импровизирана артилерия. Експлозията съборила Сюзан и още неколцина войници от платформата и ги запокитила в морето. Докато паднат във водата, другите били мъртви, но Сюзан, тежко обгорена и със замъглено съзнание, все още дишала.
Нападателите я измъкнали от водата, тъй като решили да я използват за назидание. В моретата на Елисей се въди един едър хищник, казват му зяпльо — грамадните му челюсти могат да сдъвчат цял човек на един залък. Зяпльовците често се навъртат около петролните платформи заради остатъците, които се изхвърлят от тях. След като изтеглили Сюзан, стачкуващите сондажници я свестили с няколко шамара и й прочели своята прокламация — разчитали да бъде предадена чрез МозКом на останалите войници от КОС. Накрая я обвинили в сътрудничество със стачкоизменниците, осъдили я на смърт и я хвърлили в морето непосредствено под боклукчийската шахта на платформата. Почти веднага от дълбините изникнал един зяпльо и я погълнал. В този момент Сюзан била в съзнание и се опитала да се измъкне през зейналата паст. Преди да успее, един от стачкуващите прострелял зяпльото точно под тръбната перка, където е разположен мозъкът на чудовището. Зяпльото издъхнал за миг, потънал и отнесъл Сюзан със себе си. Смъртта й била бавна и мъчителна — била смазана от огромната маса вода, под която постепенно се озовавала.
Радостта на стачкуващите за тази малка победа била краткотрайна. От „Тусон“ пратили подкрепление, което обкръжило лагера на стачниците — измъкнали водачите, разстреляли ги и нахранили с тях цяло ято зяпльовци. С изключение на участниците в саморазправата, които пропуснали момента с разстрела. Стачката приключила малко след това.
Смъртта на Сюзан бе като прозрение за мен, поука, че хората могат да са точно толкова безчовечни и жестоки, колкото извънземните. Ако бях на борда на „Тусон“, щях да напъхам убийците на Сюзан в пастта на зяпльото, без да изпитам и капчица угризение. Не зная дали това ме правеше по-добър, или по-лош от представата за мен, която ме бе накарала да изгубя равновесие на Кова Банда. Но вече не се безпокоях, че пътят, по който вървя, ме отдалечава от човечеството.
12.
Тези от нас, които участваха в битката за Корал, помнят добре къде са били, когато научихме, че планетата е превзета. Аз слушах как Алън обяснява, че вселената, която смятам, че познавам, не съществува отдавна.
— Напуснахме я още при първия си мигноскок — говореше той. — Вдигнахме крак и прекрачихме в съседната вселена. Така действа мигноскокът.
Думите му предизвикаха объркано мълчание в мен и Ед Макгуайър, който се бе присъединил към нас в батальонното кафене. Накрая Ед, който бе станал отдельонен на мястото на Ейми Уебър, въздъхна.
